Решение № 12970 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9990/2009 г.

Решение № 12970 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9990/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 306, ал. 5 и 6 от АПК. Образувано е по жалба (наречена молба) на Михаил Крумов Икономов от гр. Хасково срещу разпореждане № 5 от 26 юни 2009 година на председателя на второ отделение на Върховния административен съд по н. пр. № 5/2009 година, с което отхвърлено искането му за налагане на административно наказание на кмета на община Хасково по реда на чл. 306 във връзка с чл. 304, ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена в срока по чл. 306, ал. 5 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството е образувано по молба на Михаил Икономов с искане да бъде наложено административно наказание по реда на чл. 306 във връзка с чл. 304 от АПК на кмета на община Хасково за неизпълнение на влязло в сила Решение № 1864 от 28 март 2000 година, постановено по адм. д. № 934/2000 година по описа на Върховния административен съд, второ отделение. Председателят на второ отделение с обжалваното разпореждане е приел, че в случая не е налице неизпълнение на влязло в сила решение, поради което е отхвърлил искането. Разпореждането е законосъобразно. С Решение № 1864 от 28 март 2000 година, постановено по адм. д. № 934/2000 година по описа на Върховния административен съд, второ отделение, са отменени решенията, постановени по адм. д. № 871/1997 година по описа на Хасковския окръжен съд и е обявена за нищожна Заповед № 341/14 април 1997 година на кмета на община Хасково, с която е одобрена промяна на застроителния и регулационен план и ЧКЗСП на имоти пл. № 1387, 1388 и 1389 от кв. 506 по плана на гр. Хасково. Това решение, както правилно е прието в обжалваното разпореждане, не представлява изпълнително основание и не поражда задължения за кмета на община Хасково. След като съдът е обявил нищожността на посочената заповед на кмета на община Хасково, то не се налага отмяната на същата заповед с нарочен акт на кмета на общината. Това е така, защото нищожният административен акт не поражда правни последици. Ето защо в случая не е налице неизпълнение на влязлото в законна сила решение, поради което и искането за ангажиране на отговорността на кмета на общината по реда на чл. 304, ал. 1 от АПК е било неоснователно. С оглед горното разпореждането на председателя на второ отделение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,