Решение № 835 от 9.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2440/2008 г.

Решение № 835 от 9.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2440/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на Р. Д. Б. против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 427 от 24.03.2008 г. по гр. д. № 3201/2007 г. Ответникът О. с. по з. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Пловдивският окръжен съд е отменил решението на А. районен съд № 136 от 09.11.2007 г. по гр. д. № 473/2007 г. и вместо него е постановил друго при условията на чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.), с което е отхвърлил иска на Р. Д. Б. по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за признаване правото на възстановяване на наследниците на Д. С. А., починал през 1975 г., на гора от 37.075 дка в ревир "Б" в землището на с. К., Община А. Касационното обжалване е допуснато с определение № 68 от 11.11.2008 г. на ВКС, Второ гражданско отделение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречивото тълкуване от Пловдивския окръжен съд и А. районен съд на разпоредбата на чл. 3 ЗВСГЗГФ относно предпоставките за възстановяването на собствеността в различните хипотези. По настоящото дело въззивният съд е приел, че за да се признае право на възстановяване на гори по реда на чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ в хипотезата на чл. 3, ал. 2 и 3 ЗВСГЗГФ е необходимо ищецът да установи, че той респективно неговият наследодател е бил чл. на кооперация, съществуването, прекратяването или преобразуването й след 09.09.1944 г., собствеността на тази кооперация върху ревира, от който се претендира възстановяване на собственост в идеална част към момента на заличаването или преобразуването. След преценка на доказателствата съдът е направил извод, че те не установяват по пряк и категоричен начин статута на кооперация "С", чийто член-кооператор се твърди, че е бил наследодателят на Р. Б. Изложил е и съображения, че правото на възстановяване на собствеността може да бъде признато само на земи, от ревирите, които са притежавали кооперациите към момента на преобразуването им, а в случая към този момент собственик на ревир "З" е била кооперация "З", в която Д. А. не е членувал. В приложеното към касационната жалба решение на № 137 по гр. д. № 478/2007 г. на А. районен съд е прието, че правното основание за придобиване на собственост на кооперацията не е от съществено значение за възстановяването на собствеността на правоимащите лица, след като те установяват в производството по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, че са притежавали гори, които са включени в държавния горски фонд. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че по поставените в изложението за допускане на касационното обжалване въпроси, от значение за решаване на настоящия спор е правилно становището, възприето в обжалваното решение. Двете алинеи на чл. 3 ЗВСГЗГФ уреждат различни хипотези на възстановяване на собствеността върху гори, които са внесени в кооперации. В ал. 2 е регламентирано, че бившите собственици имат право да си възстановят собствеността, когато г. са притежавани от член-кооператори, съдружници и акционери на юридически лица, заличени от регистрите след 9 септември 1944 г. в съсобственост като идеални части от ревира. В ал. 3 е предвидено правото на възстановяване на собственост върху г. и земите от горския фонд на същите юридически лица, които не са били заличени, а само са преобразувани след 9 септември 1944 г. Следователно разликата между двете хипотези се състои в статута на кооперацията, в която са внесени земите. Ако тя е била преобразувана, но не е заличена - приложима е ал. 3 на чл. 3 от ЗВСГЗГФ. Ето защо изводът на съда в обжалваното решение, че правото на възстановяване може да се признае само ако се докаже, че земите на ищеца са били собственост на кооперацията, в която той е членувал е законосъобразен. Действително чл. 3, ал. 1 ЗВСГЗГФ дава право за възстановяване на всички гори, включени в държавния горски фонд, но това не означава, че ищецът по иска по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ е длъжен да установи само факта на одържавяването. Правото на възстановяване по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗВСГЗГФ е свързано със собствеността върху конкретен ревир към определен момент и поради това по правилото на чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.) ищецът следва да установи, че кооперацията, в която е членувал е притежавала земи в ревира, от който претендира възстановяване. В разглеждания случай съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила и на закона като е приел, че ищцата Р. Д. Б. като наследник на Д. С. А. не може да претендира възстановяване на гори от ревир "Б" като чл. на кооперация "С". При сливането на кооперация "З" с кооперация "С" ревирът е принадлежал на кооперация "З". С факта на преобразуването членовете-кооператори на кооперация "С" не са придобили права и от имуществото на влялата се кооперация "З", защото в хипотезата на чл. 3, ал. 3 ЗВСГЗГФ законът изрично свързва правото на възстановяване с членственото правоотношение към момента на преобразуването, а към този момент Д. С. А. не е членувал в кооперация "З". Следователно законосъобразно въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за признаване правото на възстановяване на ищцата на гори от ревир "Б" и не са налице релевираните основания за отмяна на обжалваното въззивно решение. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение