Решение № 16385 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 113/2012 г.

Решение № 16385 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 113/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Командира на военно формирование 24150 срещу решение № 245 от 16.11.2011 г., постановено от Административен съд - Стара Загора по адм. дело № 321/2011 г. По изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението се иска отмяната му. Ответникът - Александър Златомиров Казаков от гр. Стара Загора не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Като обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните с оглед заявените касационни основания, настоящият съдебен състав установи следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на Казаков заповед № 339/16.06.2011 г., издадена от командира на военно формирование 48430 - Стара Загора за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", прекратяване на договора за кадрова военна служба, освобождаване от длъжност и от кадрова военна служба и зачисляване в мобилизационния резерв на редник Александър Златомиров Казаков. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от некомпетентен орган и че при издаването й са нарушени административнопроизводствените правила и е спазен материалния закон. Решението е неправилно. Незаконосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена от некомпетентен орган. В случая заповедта е издадена от заместник командира на военно формирование 48430, като от доказателствата по делото е установено, че към датата на издаване на заповедта командирът на формированието, на когото са делегирани от министъра на отбраната правомощия да издава заповеди за прекратяване на договорите за военна служба на сержантите и войниците от подчиненото му формирование, е участвал в стратегически курс във Военната академия, поради което е заместван от заместник-командира на формированието. Заместването се извършва в случаите, когато лицето - титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи (какъвто е и настоящият) предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед (налична по делото) отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго подчинено нему лице - заместник-командира на формированието. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган, при наличието на изрична делегация по силата на министерска заповед и при заместването в права поради отсъствие на командира за период от 4 месеца, при което процесната заповед е постановена от компетентен орган. Посоченото в нея правно основание - чл. 244, т. 7 и чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ и чл. 139, ал. 1 от Правилника за кадрова военна служба за нарушение на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ във връзка с чл. 370, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 7, чл. 372, ал. 1 и чл. 374 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, съответства на приложимия материален закон. В чл. 241 от ЗОВСРБ се съдържа дефиниция за понятието "нарушение на военната дисциплина" - виновното неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите. Съгласно чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ, военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците. Неизпълнението на регламентирани от УВСВСРБ задължения на кадровия военнослужещ безспорно съставлява нарушение на военната дисциплина, законосъобразно квалифицирано като тежко нарушение по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ. По делото е установено, че касаторът по време на постова служба като часови, е открит клекнал на границата със съседен пост в непосредствена близост до часовия на този пост. С тези действия е нарушил задълженията си по чл. 370, т. 1 от УВСВСРБ да охранява бдително своя пост, по т. 2 - да изпълнява службата и да не отклонява вниманието си от поста, по т. 3 - да се движи по посочения маршрут, като внимателно наблюдава подстъпите към поста и оградите. Правилен е изводът на съда, че касатора е нарушил и чл. 372, ал. 1 от УВСВСРБ, тъй като макар клякането на пост да не е изрично посочено в текста на разпоредбата, то визираните действия недвусмислено сочат забрана за каквито и да са отклонения от изправеното положение на часовия. Неправилен е и изводът на съда за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на обжалваната пред него заповед. Действително в дисциплинарната преписка са приложени обяснения от Казаков, които в представеното копие не са подписани от Казаков, но същият не е оспорил същите, не е изложил доводи за нарушаване на правата му в хода на образуваното дисциплинарно производство, а и от съдържанието на документа безспорно се установява, че се касае до обяснения именно от лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност. По изложените съображения касационната инстанция намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон и целта му, и е надлежно мотивирана, поради което не са били налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК. Като я е отменил, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено ново, с което жалбата на Александър Казаков срещу заповед № 339/14.06.2011 г. на командира на Военно формирование 48430 Стара Загора следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото основателно е искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което Казаков следва да се осъди да заплати на Военно формирование 48430 - Стара Загора сумата 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. второ във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение