Решение № 3762 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12497/2009 г.

Решение № 3762 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12497/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Добрич срещу решение № 120 от 13.08.2009 г. по адм. д. № 347/2009 г. по описа на Административен съд гр. Добрич. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът "Евро Карго" ЕООД гр. Добрич не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 120 от 13.08.2009 г. по адм. д. № 347/2009 г., Административен съд гр. Добрич е отменил Решение № 14 от 19.05.2009 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Добрич и потвърденото с него Разпореждане № 158 от 17.04.2009 г. на началник отдел КПК при Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Добрич, в обжалваната им част. Съдът е приел за установено, че Мая Сапожникова е имала право да ползва отпуск за отглеждане на малко дете още от първия ден на работа в дружеството - жалбоподател, респ. да получава обезщетение за отглеждане на малко дете. Налице са и изискванията на чл. 54, ал. 1, т. 1 КСО. Направен е окончателния извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Решението предмет на касационното производство не е постановено в нарушение на материалния закон и не е необосновано. По първоначалното дело е било безспорно установено, че Майя Йосифовна Сапожникова до 30.06.2007 г. е била в трудови правоотношения с "Рофели България" ЕООД, като до посочената дата й е изплащано обезщетение за отглеждане на малко дете. Назначена е в "Евро Карго" ЕООД на 2.07.2007 г., където е започнала да работи и от първия ден на постъпването й е изплащано 50% обезщетение като работеща майка. Органите на НОИ не оспорват, че преди изплащането на процесните суми лицето е имало шест месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск при предишния си работодател. Съгласно чл. 52а от КСО, в редакцията му, която е била в сила към момента на възникване на спорните правоотношения, осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено лице за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. На понятието "осигурено лице" е дадено легално определение с допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 /нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г./. Съгласно тази дефиниция "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а според изречение второ, лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 КСО. Така законово установената правна фикция признава за осигурителен стаж времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете /т. 1/, на платените и неплатени отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане /т. 2/ и неплатеният отпуск до 30 работни дни през една календарна година. С причисляването на случаите по чл. 9, ал. 2, т. т. 1 и 2 КСО към осигурените лица законодателят включва в този кръг и тези лица, които се ползват от осигурителната закрила на майчинството. От казаното става ясно, че кодексът никъде не поставя дори условие да е започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, за да възникне правото на платен отпуск за отглеждане на малко дете. Задължението за постъпване на работа на работника или служителя на работа в срока по чл. 63, ал. 3 КТ е свързано с изпълнението на трудовия договор, а не с ползването посочената отпуска. При валидно сключен трудов договор, по който е упражнено правото на платен отпуск за отглеждане на малко дете, е неприложима законовата фикция да се смята за невъзникнало трудовото правоотношение с непостъпването на работа в срока по цитираната разпоредба. При действащата нормативна уредба не е необходимо осигуреното лице да е престирало труд по трудово правоотношение поне един ден при новия работодател и да е получавало възнаграждение. В конкретния случай Майя Йосифовна Сапожникова има право на ползване на допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете, но не го ползва, а започва работа в "ЕвроКарго" ЕООД, поради което има право на парично обезщетение в размер на 50 на сто от обезщетението по чл. 53 КСО. Лицето дори престира работна сила при новия работодател, което както бе посочено по-горе не е необходимо условие за възникване на правото по чл. 52а КСО, но е задължително за получаване на обезщетение по чл. 54, ал. 1, т. 1 КСО. Стигайки до аналогични правни изводи решаващия състав на Административен съд гр. Добрич не е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Това се грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от такова естество в обжалваното решение липсват. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,