Решение № 4810 от 5.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, представлявана от председателя С.Тодоров, чрез гл.юрисконсулт Велчева, против решение 3024 от 04.05.2022 г., постановено по адм. д. 11546/2021 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. С обжалваното решение съдът е обявил за нищожно Решение Ж-681/06.10.2021г. на КЕВР и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по подадената от В. Враняшка жалба с вх. В-17-30-14 от 27.11.2018г. срещу Водоснабдяване и канализация-Варна ООД, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решение 559/30.01.2020 г. по адм.д. 11349/2019 г. на АССГ, оставено в сила с решение 2338/19.02.2021 г. по адм.д. 3457/2020 г. на ВАС, като е определил и срок за проучване, разглеждане и произнасяне по преписката два месеца от влизане в сила на решението. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е недопустимо, като постановено по недопустима жалба, при липса на правен интерес и алтернативно - неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл.209, т.2 и т.3 от АПК. Посочва, че решаващият съд, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, не е разгледал възраженията на КЕВР за недопустимост на жалбата, като жалбоподателката Враняшка не е обосновала и доказала правния си интерес от оспорване на процесното решение. Излага съображения, че КЕВР не разглежда жалби срещу действия на трети лица - за спиране на водоподаването от съсед и пломбиране на незаконен водомер и преписката е била изпратена на компетентния административен орган - министъра на регионалното развитие и благоустройството, който да разгледа случая. Твърди, че КЕВР е изпълнил всички указания на съда, дадени с решение 559/30.01.2020 г. по адм.д. 11349/2019 г. на АССГ, оставено в сила с решение 2338/19.02.2021 г. по адм.д. 3457/2020 г. на ВАС. Първоинстанционният съд, подхождайки формално, без изясняване на фактите и обстоятелствата по делото, при множество съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон е уважил едно незаконосъобразно искане, КЕВР, без да разполага с правомощия по Наредба 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи да даде указания на Водоснабдяване и канализация-Варна ООД да пломбира един, монтиран в несъответствие с нормативната уредба, водомер. Иска съдът да обезсили оспореното решение, да остави без разглеждане подадената жалба и се прекрати производството по делото или алтернативно да се отмени оспореното решение и се постанови решение, с което да се отхвърли като неоснователна и недоказана жалбата на В.Враняшка срещу Решение Ж-681/06.10.2021 г. на КЕВР. Претендират се и направените разноски за двете съдебни инстанции - Д.Т. и юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответната страна - В. Враняшка, чрез адв. Караиванова, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и излага подробни съображения за правилност на оспореното решение. Иска обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендират се и направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение. Ответната страна - Водоснабдяване и канализация-Варна ООД гр.Варна, редовно призована, представител не се е явил и не е взето становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото, не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обсъдил е възраженията на страните и приложимата правна уредба, в резултат на което е достигнал до законосъобразни правни изводи за нищожност на решението на КЕВР, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред КЕВР е било образувано по жалба - вх. В -17,-30-14 от 27.11.2018 г. на В. Враняшка от гр.Варна, срещу Водоснабдяване и канализация-Варна ООД гр.Варна, във връзка с отказ да се пломбира индивидуален водомер в имот, собственост на жалбоподателката, находящ се в гр.Варна, [улица], съгласно [нотариален акт] по регистъра на НК, като част от апартамент разделен на два дяла два самостоятелни обекта. Установява се, че първоначално имотът - собственост на жалбоподателката, е бил със статут на сушилня към апартамента на третия етаж от жилищната сграда, но фактически е бил обособен като жилище, със съответните помещения, вкл. и с баня и тоалетна, като за водоснабдяването на имота е имало открита партида с абонатен номер 1701073, по която са начислявани и отчитани, с контролен водомер с 5045725, потребяваните количества вода до 18.09.2007 г. След придобиването на имота от Враняшка, с молба от 27.08.2009г., последната е поискала водомерът, водещ се на абонатен 1701073 да бъде прехвърлен на нейно име и с нея е сключен и договор за продажба на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води. Захранването на обекта с вода е било реализирано, чрез водопроводна връзка от кухнята на апартамента на третия етаж, като след преустройство от собствениците на третия етаж на сградата, водоподаването към апартамента на 4 етаж било прекъснато. В.Враняшка инициирала общо събрание на етажната собственост с искане да й бъде позволено прокарване на вода от главния водомер или от най-близко находящ се щранг на съседите. След получения отказ, последната предприела действия за промяна на предназначението на имота, като с влязло в сила разрешение за строеж О-54/07.06.2011 г., издадено от главния архитект на район "Одесос ", община Варна и на основание одобрени проекти била разрешена промяната на предназначението и вътрешно преустройство на сушилно помещение на мансарден етаж в жилищната сграда. Във връзка с промяната на предназначението на имота било представено становище на проектант по В и К част, съгласно което при преустройството ще се ползва съществуващата В и К инсталация от апартамента на третия етаж, обекта ще ползва съществуващите В и К отклонения за имота /сградата/ и за същия не е необходим предварителен договор за присъединяване. Съгласно представения инвестиционен проект и за нуждите на издаването на разрешение за строеж било дадено и становище от Водоснабдяване и канализация - Варна със същото съдържание. С удостоверение О-10/12.02.2019 г. строежът бил въведен в експлоатация, като изпълнен в съответствие с техническия инвестиционен проект, одобрен и съгласуван на 07.06.2011 г. и разрешение за строеж О-54/07.06.2011 г., издадени от гл. архитект на район "Одесос", община Варна. Водоподаването към имота на Враняшка било възстановено от съдебен изпълнител, в изпълнение на влязло в сила решение 716 от 04.11.2014г. на Апелативен съд-Варна по гр.д. 416/2014 г. по начина, по който е било реализирано с тройник след другия водомер на 3-ти етаж преди делбата . На 17.05.2018 г. Враняшка подала заявление вх. М-401 до Водоснабдяване и канализация-Варна ООД гр.Варна с искане да бъде пломбиран новопоставения водомер в имота й. С писмо изх. М-401/19.06.2018 г. последната била уведомена от Водоснабдяване и канализация-Варна ООД гр.Варна, че при направения оглед за пломбиране на индивидуалния водомер същият е неправилно подвързан към вътрешната сградна инсталация, като е свързан към друг индивидуален водомер в сградата, а не непосредствено след общия водомер. Указано било, че след свързването на водомера непосредствено след общия водомер, същият ще бъде пломбиран и издадена индивидуална партида. Недоволна от отговора, Враняшка подала жалба до КЕВР с доводи, че с поставянето на условията, цитирани в отговора, на практика оператора отказва достъп до водоснабдителната мрежа. Позовавайки се на чл. 59, ал.5 от Общите условия на оператора във връзка с откриването на индивидуална партида, поискала намесата на КЕВР с указания за изпълнение на задълженията на В и К оператора по пломбиране на водомера и откриване на индивидуална партида. На 07.02.2019 г. КЕВР се произнесла с Решение Ж-82, с което на основание чл.22, ал.1 от Закона за енергетиката прекратила производството по жалбата със съображенията, че регулаторът не е компетентен да се произнесе, като искането на жалбоподателката - за пломбиране на индивидуален водомер в имот в режим на етажна собственост, не попада в нито една от категориите жалби, подлежащи на разглеждане от комисията, доколкото не е свързано с регулирането на цените, не е свързано с достъпността на В и К услугите и не е сред изброените показатели за качество, за които КЕВР е оправомощена да следи. С Решение 559/30.01.2020 г. постановено по адм.д.11349/2019г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение 2338/19.02.2021 г. постановено по адм.д. 3457/2020 г. по описа на ВАС, Решение Ж-82 на КЕВР е отменено и преписката е изпратена на КЕВР за ново произнасяне. Съдът приел, че Комисията е сезирана с жалба на потребител срещу В и К оператор, свързана с предмета на регулиране по ЗРВКУ, поради което попада в хипотезата на чл.22, ал.1, т.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл.142, ал.1, т.1 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Посочил, че операторът следва да изпълни задълженията си по присъединяването на потребителя към водопроводната мрежа на оператора, съответно пломбиране на водомера и откриване на индивидуална партида, респ. по доставянето на вода, откриване на индивидуална партида, присъединяване на нови потребители, монтиране и контролиране на водомерите и отчитане на потреблението. Изведен бил и извода, че по жалбата на Враняшка, КЕВР е следвало да извърши обстойна проверка, да събере всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата, свързани с наличието на въведен в експлоатация законен строеж, изпълнението на строежа в съответствие с одобрените проекти, разрешаването на спора относно осигуряване на достъп за извършване на разрешени действия по водоснабдяване на обекта по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение, което е изпълнено по реда на образувано и прекратено изпълнително дело в частта за водоснабдяване на имота и свързването на В и К инсталацията в него, съгласно одобрен инвестиционен проект, както и в съответствие с изискванията на В и К оператора. В заключение Съдът постановил, че след анализ на посочените обстоятелства КЕВР дължи и произнасяне по същество със задължителни указания до оператора. В изпълнение на съдебното решение и след изискване на допълнителна информация от страните и анализ на същата, КЕВР постановила обжалваното в настоящото производство Решение Ж - 681 от 06.10.2021 г. Комисията разгледала жалбата на В.Враняшка - вх. В 17 30 14/27.11.2018 г., като я разделила на две части - по отношение на установеното, че към м. май 2021 г. водата в апартамента на жалбоподателката е била спряна и във връзка с искането й да бъде пломбиран монтираният в обекта индивидуален водомер. В частта по т. 1 преписката е прекратена с мотив, че не В и К операторът, а трето лице прекъсва водоподаването към апартамента на жалбоподателката, поради което КЕВР не може да се произнесе по жалба срещу частния субект, който не е предприятие с предмет на дейност извършване на В и К услуги. По отношение на искането за пломбиране, КЕВР е констатирала, че след променения статут на имота от "сушилня към апартамент на трети етаж" в "жилище" В и К операторът е открил индивидуална партида за дела на имота на четвъртия етаж, като спазвайки клаузата на чл. 61, ал. 1 от Общите условия във връзка с промяната на собствеността, дружеството е променило титуляря по партидата на името на В. Враняшка. Предвид сключения договор за продажба на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води, е установено, че Водоснабдяване и канализация-Варна ООД гр.Варна "е приело" жалбоподателката за легитимен потребител на предоставяните от него услуги. След анализ на относимите разпоредби на Наредба 4/2004 г., с формулирани изисквания, както към потребителите (да доставят и монтират индивидуалния водомер), така и към В и К оператора (да пломбира холендъра на индивидуалния водомер към водопроводната тръба), е констатирано, че начинът на отчитане и фактуриране на предоставяните В и К услуги на потребителите, както и редът за монтиране и пломбиране на индивидуалните водомери са регламентирани в Наредба 4/2004 г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, като съгласно § 6 от Преходни и заключителни разпоредби на Наредбата указания по прилагането й дава министърът на регионалното развитие и благоустройството. В заключение е прието, че Комисията няма правомощия да се произнесе с указание към В и К оператора за пломбиране на монтирания индивидуален водомер в сградата. С изложените мотиви регулаторът е прекратил производството по жалбата: в частта по т. 1 - поради недопустимост на страна в процеса, и в частта по т. 2 - поради некомпетентност на Комисията, като е изпратил преписката на министъра на регионалното развитие и благоустройството за предприемане на действия по компетентност и даване на указания на Водоснабдяване и канализация-Варна ООД гр.Варна за прилагане на разпоредби по глава шеста "Заплащане на услугите В и К" от Наредба 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В хода на първоинстанционното производство жалбоподателката Враняшка представила и писмо изх. 90 03 960/24.11.2021 г., издадено от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в което след проследяване на хронологията на събитията по повод жалбата й, органът е дал препоръки, откроявайки два възможни варианта за разрешаване на проблема без извършване на реконструкция, при което са възможни спорове при отчитането на потребената вода, при евентуален ремонт или смяна на водомер, както и втори вариант, който трайно би разрешил поставения проблем, а именно с реконструкция, така че водомерът й да бъде свързан след общия водомер в съответствие с изискванията на Наредба 4 от 14.09.2004 г. При така установеното от фактическа страна, АССГ от правна страна приел, че макар и да са коментирани от КЕВР, постановените съдебни решения не са били съобразени. Посочил е, че за изпълнение на инвестиционния проект по влязлото в сила, съдебно потвърдено, разрешение за строеж е било необходимо, както собственикът на долния етаж да възстанови водоподаването, така и В и К операторът да съобрази поведението си, като извърши "пломбиране на водомера", без възможност за последния да дава указания за ново "подвързване" в противоречие на съдебните решения и одобрения проект, с което на практика е възпрепятствал достъпа до услугата и присъединяването на обекта към съществуващата В и К мрежа. Приел е, че жалбата на Враняшка е насочена срещу поставеното от оператора условие, препятстващо достъпа до услугата и невъзможността одобрените строителни книжа обективно да бъдат изпълнени, което поведение на В и К оператора не е било преценено от регулатора. Извел е извода, че вместо с решението си КЕВР да даде задължителни указания и да определи подходящ срок за изпълнението им, съобразно указаното в отменителното решение на АССГ, Комисията е постановила по същество същият прекратителен акт, който вече по силата на влязло в сила съдебно решение е бил обявен за незаконосъобразен. Счел е също така, че неправилно регулаторът е приел, че към първоначално внесената за разглеждане жалба с вх. В- 17-30-14/27.11.2018 г. е присъединена друга жалба, обективирана като оплакване в писмо с вх. В-17-30-14/19.04.2021 г., от което е видно че вследствие на продължаващото бездействие на В и К оператора за пореден път е прекъснато водоподаването от страна на собственика на апартамента от долния етаж, откъдето е захранен с вода имотът на жалбоподателката и последната основателно възразява, че оплакването е срещу бездействието на В и К оператора, макар и във връзка с действията на трето лице. Обобщил е, че Комисията е процедирала в противоречие с указанията по влязлото в сила решение на АССГ, потвърдено от ВАС, което обуславя нищожността на повторно издадения, при идентична фактическа обстановка, акт, на основание чл.177, ал.2 АПК. По изложените съображения съдът обявил за нищожно Решение Ж-681/06.10.2021 г. на КЕВР. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради нарушение на материалния закон. Настоящият състав счита за неправилен изводът на първоинстанционния съд за нищожност на оспореното решение на КЕВР. В чл. 10, ал. 1 и ал.2 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ е предвидено, че регулирането на дейностите в енергетиката и във водоснабдяването и канализацията се осъществява от Комисия за енергийно и водно регулиране, която е независим специализиран държавен орган. Съгласно чл. 22, ал.1, т.1 от ЗЕ, както и чл. 142-149 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ/, в правомощията на КЕВР е да разреши възникнал спор на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги регулирането на цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги, извършвани от В и К операторите /чл.1 от закона/. С решенията си по чл. 22 ЗЕ по жалба на засегнат субект КЕВР извършва специализиран административен контрол спрямо дейността на В и К операторите и е компетентна да дава задължителни указания по прилагането на закона именно в кръга на правомощията си, посочени по-горе. В съответствие с постановените съдебни решения и предоставената й законова компетентност, КЕВР е изпълнила задължителните указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона извършила е допълнителни задълбочени проучвания и анализи, в резултат на които е формирала различен от предходното й решение извод, а именно, че не е компетентна да даде указания по прилагането на Наредба 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, която регламентира редът за монтиране и пломбиране на индивидуалните водомери, и е изпратила преписката на компетентния, съгласно § 6 от ПЗР на Наредбата, орган, а именно: министъра на регионалното развитие и благоустройството за предприемане на действия по компетентност и даване на указания на Водоснабдяване и канализация-Варна ООД гр.Варна. Спорът в случая е във връзка с отказ на Водоснабдяване и канализация-Варна ООД гр.Варна да пломбира монтирания индивидуален водомер в имота на жалбоподателката Враняшка. Безспорно по делото се установява, че водоснабдяването на имота на жалбоподателката е осъществено чрез съществуващите вертикални щрангове от кухнята на жилището на долния етаж и монтираният й индивидуален водомер е последователно свързан след индивидуалния водомер на долния етаж, в несъответствие с изискванията на чл.11, ал.4 от Наредба 4/2004 г., които обстоятелства създават проблеми и спорове във връзка с достъпността и качеството на водоснабдителните услуги /прекъсване на водоподаването при аварии или неправомерно спиране на същото от страна на живущите на долния етаж, каквито нееднократно са възниквали през годините/ и до определяне на количеството и цената на изразходваната вода. Редът за монтиране и пломбиране на индивидуалните водомери е регламентиран в Наредба 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, като с правомощия да дава указания по прилагане на наредбата разполага единствено министъра на регионалното развитие и благоустройството. Предвид компетентността на министъра на регионалното развитие и благоустройството, законосъобразно, в съответствие с изискванията на чл.31 от АПК КЕВР е изпратила преписката на компетентния административен орган. Прекратяването на производството пред КЕВР в този случай не може да се приеме за повторно десезиране на КЕВР, както е приел първоинстанционния съд, за да прогласи нищожността на атакуваното решение. Прекратяването на производството в хипотезата на чл.31, ал.2 от АПК, когато органът, започнал производството, установи, че индивидуалният административен акт трябва да бъде издаден от друг административен орган и той му изпраща незабавно преписката, е различно от прекратяването на административното производство по чл.56, ал.1 и ал. 2 от АПК. Актът, с който преписката се изпраща на компетентния орган, не подлежи на обжалване, тъй като с него не се прекратява административното производство, а и оспорването му не е изрично предвидено в АПК. В тази част оспореното решение на КЕВР не обективира и отказ да се издаде искания акт, който би подлежал на съдебен контрол и следователно жалбата на В.Враняшка в тази част се явява недопустима. Приложеното по делото становище на министъра на регионалното развитие и благоустройството във връзка с отказа да бъде монтиран процесния водомер, дава насоки за трайно и законосъобразно разрешаване на спора. Същото обаче не изключва задължението му, след влизане в сила на атакуваното решение на КЕВР, да даде конкретни указания и да вземе отношение относно спазването на изискванията на Наредба 4/2004 г., Общите условия за предоставяне В и К услуги на потребителите от Водоснабдяване и канализация - Варна ООД и сключения между В.Враняшка и Водоснабдяване и канализация - Варна ООД договор за продажба на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води от 27.08.2009 г. Неоснователно е твърдението на касатора, че оспореният съдебен акт в частта по т.1 е недопустим, като постановен по недопустима жалба, при липса на правен интерес. Сезирайки със жалба КЕВР и бидейки страна в административното производство, В.Враняшка има правен интерес от обжалване на акта на регулаторния орган, в случая процесното решение Ж-681 от 06.10.2021 г. след като счита същото за неблагоприятно. Наличието на признание от нейна страна, че КЕВР разглежда жалби на потребители срещу В и К оператори, а не жалби срещу действия на трети лица, не води до извод за отпадане на правния й интерес. Правилни обаче са изводите на административния орган по т.1 от атакуваното решение, че КЕВР не може да се произнесе по жалба срещу различен от В и К оператор субект, доколкото оплакването на жалбоподателката Враняшка за поредно спиране на водоподаването, макар и относимо към достъпността на В и К услугите, не е осъществено от В и К оператор. Неправилен в тази връзка е и изводът на АССГ, че поредното спиране на водоподаването е поради продължаващото бездействие на В и К оператора. Пломбирането на индивидуалния водомер на жалбоподателката, каквото е основното й искане, няма отношение към начина по който е осъществено водоснабдяването към имота й. Безспорно е установено, че сградата на посочения адрес е водоснабдена, присъединена към публичната В и К мрежа, с което е осигурен достъп до услугата водоснабдяване за всички имоти в сградата, в т.ч. и на жалбоподателката Враняшка. Изградената вътрешна водопроводна мрежа в имота й, макар и осъществена в съответствие с влезли в сила строителни книжа и съдебни актове, не препятства прекъсване на захранването на долния етаж, по причина независеща от В и К оператора, каквато се установява в случая и във връзка с която КЕВР се е произнесъл. След като е установено, че спирането на водоподаването към май 2021 г. не е извършено от В и К оператор, а от съседа на долния етаж, правилни са изводите на КЕВР, че не може да се произнесе спрямо недопустима, в производството пред нея, страна. По изложените съображения решението на АССГ, с което е обявено за нищожно Решение Ж-681/06.10.2021г. на КЕВР по т.1, като неправилно следва да бъде отменено и се постанови ново, с което жалбата на В.Враняшка срещу Решение Ж-681/06.10.2021г. на КЕВР по т.1 като неоснователна, бъде отхвърлена. Решението на АССГ, с което е обявено за нищожно Решение Ж-681/06.10.2021г. на КЕВР по т.2 следва да бъде обезсилено и жалбата по т.2 на процесното решение като недопустима се остави без разглеждане и се прекрати производството по делото в тази част. При този изход на правния спор, искането на касатора за присъждане на разноски по делото е основателно и следва да бъде уважено, като ответната страна бъде осъдена да заплати такива в размер на 270 лева, от които 70 лева внесена държавна такса пред касационната инстанция и по 100 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред всяка инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл.второ от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,