Решение № 363 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 814/2008 г.

Решение № 363 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 814/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Ф. С. Д. от с. С. срещу решение № 305 от 29.11.07 г. по гр. д. № 394/07 г. на Смолянския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения - касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Ответниците в производството - А. С. М., А. Х. М. и Н. С. М. оспорват жалбата. Върховният касационен съд, състав на I г.о., счита жалбата за процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение състав на Смолянския окръжен съд е оставил в сила решение № 54/04.04.07 г. по гр. д. № 110/06 г. на Д. районен съд, с което са били отхвърлени предявените от Ф. С. Д. срещу А. С. М. искове по чл. 108 и чл. 109 от ЗС - за установяване собствеността и предаване владението на недвижим имот с форма на триъгълник, с площ от 77 кв. м., представляващ част от УПИ *, кв.29 по плана на гр. Д., находящ се в южната част между пътя и първата подпорна стена, означен с жълт цвят на приложената по делото скица, както и ответникът да бъде осъден да премахне построения в този спорен имот незаконен гараж. Първоинстанционното решение е оставено в сила и в частта, с която е било признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът А. М., както и А. М. и Н. М., като наследници на С. А. М., са собственици по наследство и давностно владение на описания по-горе имот. Въззивният съд е приел, че страните по делото са собственици на съседни имоти. Ищецът Ф. Д. е син на С. Д. и К. Д. С нот.акт № 114 от 04.12.97 г., н.д. № 773/97 г. на Д. районен съд, С. Д. е признат за собственик по давност на дворно място - имот пл. № 87, образуващ парцели IV и V от кв.29 по плана на гр. Д., с обща площ от 1120 кв. м., както и на жилищна и стопанска сграда в парцелите. С нот.акт № 3 от 13.01.99 г., н.д. № 9/99 г. на Д. районен съд, С. Д. и К. Д. са продали на сина си Ф. Д. описания по-горе имот. Прието е, че с нот.акт № 508 от 31.03.75 г., н.д. № 1119/75 г. на Д. районен съд, С., В. и С. М. са признати за собственици по давностно владение на дворно място от 1200кв. м., за което е отреден парцел ****, кв.8 по плана на гр. Д. С. М. е баща на ответника А., съпруг на А. М. и баща на Н. М. През 1981 г. ответникът А. М. е построил гараж в спорния триъгълник, който ползва и понастоящем. Съгласно кадастралния план на гр. Д. от 1954 г., спорният триъгълник включва части от различни имоти - част от път; от имот пл. № 120, записан на името на наследодателя на ищеца С. Д.; от имот пл. № 124, записан на А. К. и от имот пл. № 125 - наследници на С. М. и М. М. По кадастралния план от 1966 г. триъгълникът също включва части от различни имоти, а регулационно части от него са отредени за два парцела - на праводателя на ищеца - VI-234 и на праводателя на ответника АV-237. Няма данни за уреждане на сметките по регулация. По действащия кадастрален план от 1984 г. триъгълникът попада в имот пл. № 85 - на праводателя на ответника, а регулационно е отреден за парцел **** - на праводателя на ищеца. Няма данни за уреждане на сметки по регулация. При тези данни е направен извод, че регулацията по плана от 1984 г. не е приложена досежно спорния триъгълник. Отчуждителното действие на плана от 1984 г. за тази част се прекратява, съгласно § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, при което спорният триъгълник остава част от имот пл. № 85 - на наследниците на С. М. Затова са неоснователни главните искове по чл. 108 и чл. 109 от ЗС, а основателен - насрещният установителен иск за собственост на наследниците на С. М. Решението е правилно. По кадастралния план на гр. Д. от 1984 г. процесният триъгълник попада изцяло извън имот пл. № 87, за който праводателят на ищеца С. Д. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност. Триъгълникът е част от имот пл. № 85, собственост на С. М., наследодател на ответника А, както и на лицата А. М. и Н. М. С дворищнорегулационния план обаче, триъгълникът се придава към парцела на С. Д. - V-87. Дворищнорегулационният план при действието на ЗТСУ има непосредствено отчуждително действие - т. е. когато към един парцел ****а придадени части от съседни имоти, те стават собственост на лицето, на което принадлежи парцелът. С други думи - по силата на плана от 1984 г., Салих Д. е придобил собствеността върху спорния триъгълник, като част от неговия парцел ****. Впоследствие той и съпругата му са прехвърлили собствеността върху парцела, а заедно с него и спорния триъгълник, на ищеца Ф. Д. реждането на сметките за придадените части не влияе на собствеността им, то е последващо действие по прилагането на плана. Това положение обаче се променя с влизане в сила на Закона за устройство на територията. Съгласно § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ, действащите дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6 м. срок от деня на влизане в сила на закона. След изтичането на този срок, съгласно § 8, ал.1 от ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила но неприложени дворищнорегулационни планове за заемане на придадени по регулация поземлени имоти или части от такива имоти се прекратява. Тъй като в настоящия случай няма данни за уреждане на сметките за спорния триъгълник - нито при действието на ЗТСУ, нито в срока по § 6, ал. 2 от ЗУТ, следва да се приеме, че в тази част дворищнорегулационният план от 1984 г. не е приложен, при което триъгълникът остава част от имот пл. № 85, собственост на наследниците на С. М., така, както това е отразено в кадастралния план. Възможностите за бъдещоуреждане на отношенията по неприложения план са три и са уредени в § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ, но те касаят бъдещи действия, които не могат да бъдат преценявани в настоящото производство. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е обсъдил всички данни за промените в статута на спорния имот по трите плана на гр. Д. от 1954 г., 1966 г. и от 1984 г. От значение по настоящото дело са единствено данните по плана от 1984 г. В кадастралния план е нанесена границата между двата съседни имота - такава, каквато е съществувала при изработването му. Тази граница определя принадлежността на спорния триъгълник към имота на ответника и на останалите наследници на С. М. В случай, че има грешка в кадастралния план в частта относно спорния триъгълник, пътят на защита е друг - по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. В един такъв спор се изяснява действителното местоположение на границата между два съседни имота, съответно - принадлежността на правото на собственост върху онази част от имотите, заключена между неправилно нанесената граница и истинското и местоположение, при проследяване на предвижданията на предходните планове на населеното място. Спорът по настоящото дело не е такъв, ето защо правилно въззивният съд не се е занимавал подробно с действителното местоположение на границата между съседнитеи моти, съгласно плановете на гр. Д. от 1954 г. и 1966 г. Въззивното решение е недопустимо в частта, с която съдът е признал права на А. М. и Н. М. в размер на 2/3 ид.части от спорния триъгълник. Първоначалните искове по чл. 108 и чл. 109 от ЗС са предявени от Ф. Д. срещу А. М. Насрещният иск /неправилно означен като инцидентен установителен иск/ на А. М. срещу Ф. Д. по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) за установяване правата му на собственост върху спорния триъгълник е процесуално допустим. Недопустими са насрещни искове, предявени от лица, които не са били ответници по първоначалните - А. М. и Н. М. Като ги е приел за разглеждане и се е произнесъл по тях, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в тази част. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2, пр.1 от ГПК (отм.) и чл. 218ж, ал. 2 от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I ГО,