Решение № 7043 от 27.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) Пловдив при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Н. Попова, срещу Решение 2146/22.11.2022 г., постановено по адм. дело 261/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта, с която по жалба на Д. Делчев е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16001620001921-091-001/02.11.2020 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 52/18.01.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение касаторът аргументира законосъобразност на установените задължения за осигурителни вноски, противно на мотивите на съда. Намира за доказано, че ревизираното лице е упражнявало трудова дейност, от която именно са налице укрити доходи, подлежащи на облагане, в който смисъл е и Тълкувателно решение 2/02.02.2022 г., постановено по тълк. дело 8/2020 г. на ВАС. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в оспорваната част и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на лицето против ревизионния акт. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Д. Делчев, оспорва чрез адвока - пълномощника си в подаден писмен отговор, основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пловдив е бил РА Р-16001620001921-091-001/02.11.2020 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 52/18.01.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който по отношение на Д. Делчев са установени допълнителни задължения за 2018 г., както следва: за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ 14 448,00 лв. главница и 2 215,54 лв. лихви; за вноски за ДОО 4 589,64 лв. главница и 703,80 лв. лихви; за вноски за ЗО 2 006,40 лв. главница и 307,67 лв. лихви и за вноски за ДЗПО УПФ 11 254,00 лв. главница и 192,30 лв. лихви. В хода на ревизионното производство е констатирано, че лицето е регистрирано като ЕТ Свети Димитър Д. Делчев , но през 2018 г. не е осъществявало търговска дейност. Делчев е и едноличен собственик и управител на ДСпедишън ЕООД и Интер Тренс 13 ЕООД, имащи за основен предмет на дейност товарен автомобилен транспорт. За ревизираната 2018 г. лицето не е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Установено е, че Делчев е внесъл на каса и по банкови сметки в ДСпедишън ЕООД сума в общ размер на 148 239,38 лева. Относно произхода на средствата, са снети писмени обяснения от лицето, в които то е е заявило, че сумите са получени от трети лица под формата на заем, както следва: от Д. Делчева (съпруга на РЛ) 26 000,00 лв. и от Е. Ермин общо 122 239,37 лв., (62 500 евро). Счетоводно операциите са отразени по сметката на 499 Други кредитори . След извършена анализ приходните органи са счели, че Е. Ермин не е предоставил в действителност сочените суми, които Делчев да внесе по сметки на ДСпедишън ЕООД, а Делчева е била в състояние да му даде в заем сума в размер на 13 000,00 лева. Отделно е прието, че към 01.01.2018 г. лицето е разполагало със сума в размер на 6 000,00 лева, получена от Н. Делчева, (майка на Делчев). При извършена съпоставка между получените доходи и средства и извършените разходи за 2018 г., е установено несъответствие в размер на 154 247,48 лева, основно формирано от внесените в дружеството суми в общ размер на 148 239,38 лева. Тези фактически установявания са дали основание на приходните органи да проведат ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като е преценено, че са налице основанията, предвидени в ал. 1, т. 2 и т. 7 от нормата. Като годишна данъчна основа е възприета сумата 144 481,88 лв., която е обложена с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. В частта относно определените задължения по КСО и ЗЗО е констатирано, че лицето е подало декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица, с която е декларирало започване на дейност като собственик на капитала на ДСпедишън ЕООД, посочвайки, че ще се осигурява за всички осигурителни рискове, считано от 07.04.2016 година. Подавани са декл. Обр. 1 и обр. 6, с които са декларирани осигурителни вноски, включително здравни, определени върху минималния осигурителен доход за годината (510,00 лв.). На основание 124а от ДОПК е определен осигурителен доход от друга трудова дейност, като на лицето са определени допълнителни задължения по КСО и ЗЗО при съобразяване с максималния осигурителен праг за годината в размер на 2 600 лева. При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е обосновал извод за частична незаконосъобразност на процесния ревизионен акт. Съдът е споделил изводите на ревизиращия екип, според които лицето не е ангажирало доказателства относно внесените в ДСпедишън ЕООД суми, като е прието, че не са предоставени от Е. Ермин, поради което жалбата е отхвърлена в частта по ЗДДФЛ. По отношение на задълженията по КСО и ЗЗО, с решението си административният съд е отменил ревизионния акт в тази му част, като се е позовал на Тълкувателно решение Тълкувателно решение 2/02.02.2022 г., постановено по тълк. дело 8/2020 г. на ВАС. Изложени са правни съображения, че според цитирания акт не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност, което води и до извода, че този доход не представлява осигурителен такъв в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК при установени обстоятелства по ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Според съда доказателствена тежест, че доходът е от трудова дейност е на приходната администрация, която в случая не е ангажирала доказателства в тази насока. Решението е валидно и допустимо, но неправилно в оспорваната част, като възраженията на касатора са основателни. Не могат да бъдат споделени мотивите на административния съд, че процесният случай попада в обхвата на Тълкувателно решение 2/02.02.2022 г., постановено по тълк. дело 8/2020 г. на ВАС, като настоящият касационен състав намира, че определените от органите по приходите задължения по КСО и ЗЗО са законосъобразно установени с ревизионния акт, като съображенията за това се свеждат до следното: С Тълкувателно решение 2/02.02.2022 г., постановено по тълк. дело 8/2020 г. на ВАС е прието, че: 1. Не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОК при установени при ревизията фактически установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 7 ДОПК укрит доход или недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът на парични средства (доходи), осигурили въпросните разходи. 2. Върху органите по приходите е тежестта да докажат посоченият факт в съдебното производство по оспорване от физическо лице на ревизионен акт, с който при фактическите установявания при ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, са определени осигурителни задължения по чл. 124а ДОПК за периоди след 15.02.2011 година. Видно от мотивите на тълкувателното решение обаче, тълкувателните въпроси касаят провеждане на ревизия по чл. 122 и сл. от ДОПК при доказани от ревизиращите органи укрити доходи и/или превишение на разходите над доходи само на физически лица за обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. Не съществува противоречива съдебна практика относно облагането по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, вкл. и в частта за задължителни осигурителни вноски по чл. 124а ДОПК за еднолични търговци, регистрирани по чл. 56 и сл.от ТЗ, както и за физически лица, осъществяващи търговска дейност без да са регистрирани. За тях при провеждане на ревизия при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, съдебната практика приема, че установената в хода на ревизията данъчна основа, вследствие на укрит доход или превишение на разходите над доходите като недостиг на парични средства, е свързана с тяхната търговска дейност, която е и трудова, и за която се дължи не само данък, но и задължителни осигурителни вноски съгласно чл. 124а ДОПК. Изрично е посочено също, че предметът на тълкувателното дело касае само физически лица, които са самоосигуряващи се и са задължени да внасят авансово осигурителни вноски, както и изравнителни вноски за определянето на окончателните им размери по чл. 6, ал. 8 и 9 КСО за фонд Пенсии , за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО-УПФ) по чл. 157, ал. 6 КСО, а също и за здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 1 ,т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за извършваната от тях трудова дейност. Тези лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. В конкретния казус е установено, че Д. Делчев е едноличен собственик и управител на ДСпедишън ЕООД, подал е декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица, с която е декларирало започване на дейност като собственик на капитала на ДСпедишън ЕООД, посочвайки, че ще се осигурява за всички осигурителни рискове, считано от 07.04.2016 година. Не е установено да е подавана декларация за прекъсване или преустановяване на трудовата дейност по чл. 1, ал. 2 от същата наредба, като с оглед фактическите установявания по спора се налага извод, че установяването на задължения за осигурително вноски е сторено законосъобразно с процесния акт, тъй като процесният случай не попада в обхвата на тълкувателното решение. При положение че безспорно в случая е установено, че лицето е било едноличен собственик и управител на капитала на търговското дружеството, като се е осигурявало в качеството си на такова, същото е извършвало търговска дейност, която е и трудова. В посочения смисъл е Решение 4707/03.05.2023 г., постановено по адм. дело 9518/2022 г. по описа на ВАС. Достигайки до извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в частта относно установените допълнителни задължения по КСО и ЗЗО, административният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено в оспорваната част и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против ревизионния акт. По разноските: При този резултат по спора и навременно заявената претенция, в полза на касатора трябва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанция в претендирания размер от общо 2 603,04 лв. и 76,01 лв. за държавна такса за касационно оспорване, или общо 2 679,05 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,