Решение № 15193 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 770/2019 г.

Решение № 15193 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 770/2019 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Директора на ОД на ДФЗ (Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие") - гр. Ямбол, чрез пълномощника си ю. к. Д. Рункова, срещу решение № 231/10.12.2018 г., постановено от АС (Административен съд) - Ямбол по адм. дело № 219/2018 г., с което е прогласена нищожността на индивидуален административен акт - Решение № 20 (02 е вярното)/06/1/0.0.1282/2/01/04/01 за налагане на финансова корекция изх. № 01-283-6500/421 от 02.07.2018 г., издадено от директора на ОД на ДФЗ - Ямбол, с което е определена финансова корекция в размер на 24 447,50 лева на кандидата С. Арабаджиев. Касаторът счита, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалноправните и процесуалноправните правила и е необоснован, поради което моли за неговата отмяна. В касационната жалба са развити подробни доводи за така заявените пороци. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От ответника С. Арабаджиев. [населено място], чрез пълномощник адв. Кожухарова е постъпил писмен Отговор, в който се изразява становище, че така постановеното решение е правилно, законосъобразно, обосновано, постановено при правилно прилагане на материалния закон и спазване на процесуалните правила, поради което моли да бъде потвърдено. В открито съдебно заседание пред ВАС чрез процесуален представител адв. Божурска, преупълномощена от адв. Христов, оспорва жалбата и отново моли решението на Административен съд - Ямбол да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Участващият в касационното производство по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна. Съгласно чл. 20а, ал. 5 в приложимата редакция - ДВ, бр. 2 от 03.01.2018 г., изпълнителният директор издава решение за финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2, при условията на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Разпоредбата е приета със ЗИД на ЗПЗП, обнародван в ДВ, бр. 2 от 03.01.2018 г. и съгласно общото правило за влизане в сила на нормативните актове /чл. 5, ал. 5 КРБ/ е в сила от 07.01.2018 година. От нейното граматическо, логическо и систематическо тълкуване предвид връзката й с чл. 9б, приет със същия закон следва, че тя предвижда издаването на решение за финансова корекция за мерките от ПРСР по чл. 9б, т. 2 да се извършва посредством информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, а не посредством интегрираната система за администриране и контрол по реда на ЗПЗП, по който се издават решения за мерките, изброени в т. 1. Наред с това, препращайки към ЗУСЕСИФ, тя определя, че в отклонение от правилото по този закон съответните актове се издават не от Управляващия орган, а от изпълнителния директор на фонда. В тази връзка, предвид ясната й редакция и систематическото й място в правната норма, предвид и обстоятелството, че правомощието за издаване на решение за финансова корекция произтича от правото на Европейския съюз и от националното право, разпоредбата не дерогира предвидената в ал. 4 правна възможност изпълнителният директор на ДФЗ като титуляр на правомощието да делегира същото на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Предвид изложеното, прокурорът от ВАП счита, че съдебното решение е неправилно и следва да се отмени и тъй като не съдържа произнасяне съобразно чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146, т. 4 АПК, след отмяна делото следва да се върне на административния съд за разглеждане и решаване на спора по същество. Настоящият състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, което е станало на датата 14.12.2018 г. видно от приложената по адм. дело № 219/2018 г. "разписка", подписана е от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С решение № 231 от 10.12.2018 г. по адм. дело № 219/2018 г. Ямболският административен съд, трети състав ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение за налагане на финансова корекция № 02/06/1/0.0.1282/2/01/04/01 с изх. № 01-283-6500/421 от 02.07.2018 г. на Директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Ямбол, с което е определена финансова корекция на С. Арабаджиев в размер на 24 447, 50 лева по Договор № 02/06/1/0.0.1282/22.02.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Със същото решение съдът ОСЪЖДА ответника да заплати на жалбоподателя С. Арабаджиев направените разноски по производството, възлизащи общо на 510 лева и представляващи 10 лева заплатена държавна такса за разглеждане на жалбата и 500 лева адвокатско възнаграждение. Първоинстанционният съд е приел, че жалбата на С. Арабаджиев е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна, макар и не по изложените в нея съображения. При извършената съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът е направил извод, че оспореният административен акт е нищожен, като постановен от некомпетентен орган. По-конкретно съдът е посочил, че оспореният акт е издаден на 02.07.2018 г. при действието на изменението и допълнението, обнародвано в ДВ, бр. 2/03.01.2018 г. в чл. 20а и създаване на нова ал. 5, поради което допуснатото по силата на закона делегиране на властнически правомощия по ал. 4 вече е ограничено като обхват с новата ал. 5, в която законодателят е определил административни властнически правомощия с титуляр единствено изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", който е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, като за последния не е предвидена възможност да делегира същите на други длъжностни лица. Съдът се е позовал на чл. 9б от ЗПЗП (Закон за подпомагане на земеделските производители), на Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. относно мерките за подпомагане, както и на Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР (Програмата за развитие на селските райони) за периода 2014 - 2020 година, и е счел, че помощта по тази мярка попада в обхвата на чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП. Така постановеното решение е неправилно. Действително, според приетата нова ал. 5 на чл. 20а от ЗПЗП (обн. ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.), "Изпълнителният директор издава решение за финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2, при условията на глава пета, раздел ІІІ от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове". В чл. 9б - също нов, обн. в същия ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г. е предвидено: За Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. производствата пред управляващия орган или Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, се провеждат посредством" и са посочени две възможности: 1. Първата е Интегрираната система за администриране и контрол по реда на глава трета от този закон (ЗПЗП) - за мерките и подмерките по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013; 2. Втората е Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове - за останалите мерки и подмерки. Тъй като в случая се касае за подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., която мярка, респ. подмярка не попада в изброените в т. 1 на чл. 9б, за нея е приложима втората точка - т. 2 от чл. 9б, поради което излиза, че според обнародваната на 03.01.2018 г. алинея 5 на чл. 20а ЗПЗП, решението за финансовата корекция следва да се издаде само от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", без да е налице възможност за овластяване (делегиране) на тези правомощия. Такъв извод обаче се явява неправилен поради следното: В "Държавен вестник", бр. 51 от 28.06.2019 г., в сила от 28.06.2019 г., алинея 5 на чл. 20а от ЗПЗП е изменена, като в нея вече не фигурира препращането към мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2. Освен това, безспорен е факта, че със създаването на алинея 5 на чл. 20а ЗПЗП в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г., алинея 4 не е отменена и е действаща. Според тази разпоредба във всичките й редакции - както в първоначалната, която е обнародвана като нова в ДВ, бр. 12 от 13.02.2015 г., така и в последващите - доп. бр. 2/2018 г., изм. бр. 51/2019 г., "Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство..., на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност". Точно на основание чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е издал Заповед № 03 (предвид ръкописно написаната цифра може да се чете и като 05) - РД/286 от 01.02.2017 г., с която е делегирал на директорите на областните дирекции на Държавен фонд "Земеделие" в съответствие с териториалната им компетентност, да издават решения за налагане на финансови корекции (РФК) по чл. 73, ал. 1 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (обн. ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.) и актове за установяване на публични държавни вземания (АУПДВ) по чл. 166, ал. 2 от ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" и подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., както и по други мерки и подмерки, но те не са относими за случая. Точно на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ (Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове), систематическото място на която разпоредба е в Раздел ІІІ от ЗУСЕСИФ, е издадено и процесното Решение № 02/06/1/0.0.1282/2/01/04/01 за налагане на финансова корекция, с изх. № 01-283-6500/421 от 02.07.2018 година, на Директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Ямбол. Заповедта за делегиране на правомощия е издадена още и на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, която разпоредба също е действаща и не е отменяна и според която изпълнителният директор на Разплащателната агенция организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и представлява същата. Неправилно съдът е приел, че допуснатото по силата на закона делегиране на властнически правомощия по ал. 4 вече е ограничено като обхват с новата ал. 5. Напротив, от цитираните по-горе правни норми следва извода, че Закона за подпомагане на земеделските производители е позволявал към датата на издаване на оспореното писмо - 02.07.2018 година, изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" да делегира правомощия на директорите на областните дирекции на Държавен фонд "Земеделие". Нещо повече, към датата на издаване на оспореното решение за налагане на финансова корекция – 02.07.2018 година, разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ (изм. и доп. в ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г.), предоставя възможността правомощията на ръководител на управляващия орган по този закон да се упражняват и от овластено от него лице. Следователно делегирането на правомощия към този момент е допустимо, не е незаконосъобразно и не води до нищожност на издадения административен акт. Освен това, съгласно ал. 6 на чл. 20а от ЗПЗП "Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда". Цитираната алинея 6 е нова и също като ал. 5 (в изменената редакция) е обн. в ДВ, бр. 51 от 28.06.2019 г., в сила от 28.06.2019 година. Тази норма е създадена с § 2, т. 5 от Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ДВ, бр. 51 от 28.06.2019 г.). В § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на същия този закон е регламентирано следното: "Разпоредбите на § 2, т. 4 и 5 относно чл. 20а, ал. 5 и 6 се прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания, издадени до влизането в сила на този закон". Тоест е придадено обратно действие без ограничен период назад във времето за делегиране на правомощия, като за случая е относима тази част от текста, в която на изпълнителния директор е дадено правото да делегира със заповед правомощията си за издаване на решения за налагане на финансови корекции, на директорите на областните дирекции на фонда. Точно това е било направено в конкретния случай. Налице е валидно делегиране, което делегиране на практика представлява прехвърляне, предоставяне на правомощия от страна на титуляра на някое подчинено нему лице, за разлика от заместването, което се осъществява при отсъствие на титуляра по някаква уважителна обективна причина - командировка, заболяване или друг вид законоустановен отпуск, поради която причина той временно не може да изпълнява задълженията си. От всичко изложено следва, че Решение № 02/06/1/0.0.1282/2/01/04/01 за налагане на финансова корекция, с изх. № 01-283-6500/421 от 02.07.2018 г. е издадено от компетентен орган - Директора на Областна дирекция - Ямбол на Държавен фонд "Земеделие" и не е нищожно, както е приел първоинстанционният съд. Предвид прогласената нищожност на оспорения административен акт, съдът не е изложил никакви други мотиви по същността на правния спор. Не са обсъдени останалите оплаквания на жалбоподателя за незаконосъобразност на решението за налагане на финансова корекция. Тези въпроси не могат да бъдат обсъдени направо и за пръв път от Върховния административен съд не само защото страните недопустимо се лишават от една инстанция, а и по причина, че касационната инстанция е инстанция по правото, а не по фактите. Това означава, че в обжалваното решение трябва да има изложени мотиви свързани със същността на спора, на които по-горната съдебна инстанция да извърши контрол за законосъобразност, а не за пръв път да развива такива. Изложеното налага обжалваното съдебно решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да разгледа възраженията на жалбоподателя С. Арабаджиев и тогава да изгради правен извод дали оспореният административен акт е законосъобразен или не на останалите основания по чл. 146 от АПК, като се има предвид, че е издаден от компетентен административен орган. При този изход на спора, разноски за тази инстанция не се дължат според разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,