Решение № 14033 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7607/2009 г.

Решение № 14033 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7607/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК. Образувано е по жалба на Иван Кирилов Викторов, чрез пълномощника му адв. Бакалова срещу решение № 4684 от 08.04.2009 г., постановено по адм. дело № 11123/2008 г. от тричленен състав на Пето отделение на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед на министъра на отбраната № РД-26-270/31.07.2008 г. за прекратяване на служебното му правоотношение. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и бъде постановено друго, с което да отмени процесната заповед и му присъди направените деловодни разноски. Ответникът, чрез процесуалният си представител моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение, като правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Петчленен състав при Втора колегия при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218 ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Иван Кирилов Викторов от гр. София против Заповед на министъра на отбраната № РД-26-270/31.07.2008 г., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във връзка с ПМС № 167/11.07.2008 г. служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено при съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материално правните разпоредби, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Настоящият състав счита, че правилно в обжалваното решение е прието, че заповедта е издадена от компетентния орган, в случая министъра на отбраната, предвид правомощията му по чл. 3, ал. 2 и чл. 5 от Устройствения правилник на Министерство на отбраната. Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона форма - писмена и съдържа реквизитите по чл. 108, ал. 1 ЗДСл - правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба от жалбодателя. Изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена при осъществяване на материалноправните основания за това, е законосъобразен. Служебното правоотношение на касатора е прекратено, след като с Устройствения правилник на Министерство на отбраната (УПМО), приет с ПМС № 167 от 11.07.2008 г. специализираната администрация на министерството е организирана в една главна дирекция и четири дирекции, при което Дирекция "Финансово-контролна дейност"(Д"ФКД"), съществувала при действието на отменения УПМО е била премахната. По отменения УПМО специализираната администрация е била организирана в 11 дирекции, една от които е била и посочената, в която касаторът е заемал длъжността началник отдел на Отдел "Контрол на материалните средства". В производството пред тричленният състав на ВАС е изяснено, че трудовата функция на Викторов за длъжността началник отдел "Контрол на материалните средства" в Дирекция "Финансово контролна дейност" след 01.08.2008 г. реално не се изпълнява от друга длъжност по новата структура на министерството, като при извършено сравнение на функциите на "ДФКД" с тези на всички структури в дирекциите "Административно и информационно обслужване", "Политика по въоръженията", "Финансово стопански дейности" и Инспектората на МО експертът, изготвил приетата по делото експертиза не е установил проверките по чл. 31 от ЗДФИ да се изпълняват от новите дирекции в МО. Съдът е установил и обстоятелствата, че във функциите и задачите по длъжностни характеристики на сочени от Викторов лица, преди влизането в сила на новия УПМО и след влизането му в сила липсва идентичност или сходство и същите не са идентични с изпълняваните от Викторов преди прекратяване на служебното му правоотношение. Установено е обстоятелството, че функциите на дирекция "Финансово-стопанска дейност" и тези на закритата Дирекция "Финансово-контролна дейност" са коренно различни. С оглед на това настоящият състав счита, че с обжалваното решение, след като правилно е установил фактическата обстановка съдът законосъобразно е приел, че в случая е налице съкращение на длъжността, заемана от жалбодателя по служебно правоотношение. Доколкото този факт произтича от влезлия в сила УПМО, приет с МПС № 167/11.07.2008 г. и изискванията на чл. 108 ЗДСл за формата и съдържанието на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение настоящият състав счита, че наведеният довод в касационната жалба за липса на мотиви в обжалвана заповед е неоснователен. В същата са посочени както правното основание за издаването й, съгласно изискванията на чл. 108 ал. 1 ЗДСл, така и фактическите основания - съкращаване на длъжността във връзка с ПМС 167/2008 г., при което са изпълнени и изискванията на чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК относно съдържанието. Безспорно след като по новия УПМО дирекцията, в която е заемал длъжност Викторов не съществува, не съществува и длъжността, която същият е заемал в нея. Оспореният административен акт съдържа всички задължителни реквизити съобразно изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл и като достига до извода, че е налице реално съкращаване на длъжността, което предпоставя и правото на органа да прекрати служебното правоотношение, съдът постановява съдебен акт в съответствие със закона. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност, поради което правото на органа да прекрати служебното й правоотношение, е упражнено законосъобразно. С оглед на изложеното, Върховният административен съд, Петчленен състав при Втора колегия намира, че обжалваното решение е обосновано, постановено в материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното от тричленен състав на Пето отделение при Върховния административен съд решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия