Решение № 11502 от 1.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6145/2014 г.

Решение № 11502 от 1.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6145/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) срещу решение № 1502/10.03.2014 г., постановено по адм. д. № 56/2012 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е прогласена за нищожна негова заповед № 03-32/07.12.2011 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Добромир Колев Георгиев. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и необосновано - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по съображения, изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът Добромир Колев Георгиев, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, но е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 1502/10.03.2014 г., постановено по адм. д. № 56/2012 г. на АССГ е прогласена за нищожна заповед № 03-32/07.12.2011 г. на председателя на ДАБ за прекратяване на служебното правоотношение на Добромир Колев Георгиев. АССГ приема, че от събраните по делото доказателства не се установява компетентността на органа, издал оспорената заповед. При формиране на този правен извод първоинстанционният съд се е обосновал със съдържанието на Заповед № 503/21.09.2011 г., издадена на основание чл. 52 от Закона за убежището и бежанците от председателя на ДАБ Никола Казаков. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Фактическата обстановка по спора не е правилно установена от АССГ като не са обсъдени всички събрани по делото доказателства и формираните въз основа на тези непълни фактически установявания правни изводи са необосновани. Действително прогласената за нищожна от АССГ заповед е подписана от Александър Димитров, заместник-председател на ДАБ на 07.12.2011 г., поради което е следвало да бъде изследва въпроса относно неговата компетентност като орган по назначаването, респективно дали притежава правомощия да прекратява служебните правоотношения на държавни служители в ДАБ. В случая видно от Заповед № 502/21.09.2011 г. на Никола Казаков, председател на ДАБ, Александър Димитров е определен за го замества на основание чл. 6, ал. 4 от Устройствения правилник на ДАБ. Тази заповед е представена по делото пред АССГ и е приета като писмено доказателство, поставено на л. 111 от адм. д. 56/12 г., поради което е следвало да бъде взета предвид при обосноваване на правните изводи на решаващият съд. Като е обсъдил само Заповед № 503/21.09.2011 г., издадена на основание чл. 52 от ЗУБ на председателя на ДАБ Никола Казаков, но не и Заповед № 502 от същата дата и автор, АССГ е направил необоснован извод, че Александър Димитров не е бил компетентен да издаде Заповед № 03-32/07.12.2011 г. Оспорената пред АССГ заповед е действителен акт и първоинстанционният съд е следвало да изследва въпроса относно законосъобразността й, съобразно всички доводи в жалбата на Добромир Колев Георгиев, подадена в срока за нейното обжалване и при спазване на правилата за служебна проверка. Като не са формирани фактически и правни изводи относно законосъобразността на заповедта, която е прогласена неправилно за нищожна от АССГ, касационната проверка на обжалваното съдебно решение е ограничена и спорът не може да бъде решен по същество. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане по същество на спора относно законосъобразността на действителната Заповед № 03-32/07.12.2011 г. на председателя на ДАБ. С оглед изхода на спора и липсата на претенции от страните разноски не следва да бъдат присъждани от настоящата касационна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение