Решение № 14573 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3275/2018 г.

ВАСI отделение27.11.2018 г.докладчик т Йордан Константинов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 165 от 17.10.2017 г. на Административен съд – Кюстендил, постановено по адм. д. № 283/2017 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14573 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3275/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 165 от 17.10.2017 г., постановено по адм. д. № 283/2017 г. Административен съд – Кюстендил е отхвърлил жалбата на К. Джерманска от [населено място] против заповед № 17-0348-000515/29.07.2017 г., издадена от началника на Районно управление –Дупница при ОД на МВР-Кюстендил. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от К. Джерманска от [населено място] В същата се прави оплакване за неправилност на решението на административния съд поради необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Кюстендил. Ответният по касационната жалба началник на Районно управление – Дупница при ОД на МВР-Кюстендил не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – Кюстендил е отхвърлил жалбата на К. Джерманска от [населено място] против заповед № 17-0348-000515/29.07.2017 г., издадена от началника на Районно управление – Дупница при ОД на МВР-Кюстендил, с която на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца с изземване на два броя регистрационни табели [рег. номер МПС] и на свидетелство за регистрация на МПС ВВ0575440, изд. в Италия, въз основа на констатациите, изложени в АУАН № 188302/29.07.2017 г. От фактическа страна заповедта е мотивирана със обстоятелствата, че К. Джерманска, като собственик на лек автомобил "Алфа ромео" с италианска регистрация [рег. номер МПС], допуска управлението му на 29.07.2017 г., около 02, 30 часа в гр. Дупница, на кръстовището между ул. "Хан Аспарух" и ул. "Страхил войвода", от неправоспособен водач – Л. Димитров. От правна страна е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 102 от ЗДвП. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка във връзка с издаване на заповедта, както и представените от страните в хода на делото доказателства. Прието е, че същата е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на специалния закон. Обсъждайки материалната законосъобразност на акта, решаващият съд е посочил правното основание за неговото издаване, дал е тълкуване на разпоредбите на ЗДвП за прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство и е обсъдил съответните предпоставки. Цитирал е разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП в приложимата й част, съгласно която прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. Посочено е, че релевантното за спора фактическо обстоятелство е доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателствени средства, включително от показанията на свидетеля Л. Димитров, който е управлявал автомобила, както и от изявлението на пълномощника на жалбоподателката в с. з. на 27.09.2017 г. Съдът е приел за неоснователна защитната теза на жалбоподателката за липса на знание и вина за това, че собственото МПС се управлява от неправоспособен водач, като се е мотивирал с материалноправната норма на специалния закон, която не предвижда като предпоставка за прилагане на ПАМ наличието на виновно поведение на собственика на автомобила, който е и адресат на мярката. Крайният извод на съда е за доказаност на материалноправната предпоставка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП за прилагане на принудителната административна мярка и за законосъобразност на оспорената заповед. Решението на Административен съд – Кюстендил е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, което се поддържа в касационната жалба, е че процесната заповед е незаконосъобразна, тъй като липсва виновно поведение на жалбоподателката, с което да е допринесла за управлението на автомобила от неправоспособно лице. Настоящата инстанция не споделя този извод. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП за налагане на принудителната административна мярка, прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. Безспорно е по делото, че жалбоподателката, като собственик на автомобила, е допуснала на 29.07.2017 г. автомобилът да се управлява от Л. Димитров, който е бил лишен от право да управлява МПС и не е притежавал свидетелство за управление. Посочените факти се установяват от АУАН № 188302/29.07.2017 г., който, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. В конкретния случай не е реализирано доказване, оборващо съдържащите се в акта констатации. Напротив – фактите по делото се доказват по безспорен начин от събраните доказателствени средства, включително от показанията на свидетеля Л. Димитров, който е управлявал автомобила, и от изявлението на пълномощника на жалбоподателката. Правилно първоинстанционният съд е приел, че законът не предвижда като предпоставка за прилагане на ПАМ наличието на виновно поведение на собственика на автомобила, който е и адресат на мярката. В случая административният орган е действал при обвързана компетентност и законосъобразно е приел наличието на изискуемите предпоставки по чл. 171, т. 2а ЗДвП за прилагането на ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената заповед Административен съд – Кюстендил е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 171, т. 2