Решение № 3065 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10866/2013 г.

Решение № 3065 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10866/2013 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Павлина Георгиева, против решение № 4312/28.06.2013 г. по адм. дело № 9637/2012 г. на Административен съд - София - град, Второ отделение, 37-ми състав, с което отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-180-6500/1830/20.07.2012 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материален закон. Твърди, че неправилно съдът е приел, че не са налице фактически основания за издаване на акта и че акта не е мотивиран. Сочи, че съдът не се е запознал с административната преписка, не е извършил контрол за законосъобразност и не е съобразил доказателствата по административната преписка, както и че от заключението на СТЕ се установява минимална разлика в приетите от административния орган за наддекларирани площи, за които процентното съотношение с установените площи остава над 3 % и не оказва влияние върху размера на одобрената за изплащане финансова помощ. Моли да се отмени обжалваното решение и да се остави в сила уведомителното писмо като законосъобразно и правилно. Ответникът - Калоян Иванов Николов, чрез процесуалния си представител адвокат Светлана Мартева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Калоян Иванов Николов, срещу уведомително писмо за извършено плащане изх. № 02-180-6500/1830/20.07.2012 г. на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция за изплащане на субсидии по подадено от жалбоподателя Общо заявление за подпомагане с УИН 18/250511/49817 за 2011 г., с което по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ е претендирана сума от 74 656.02 лв, а по схемите за национални доплащания на площ /СНДП/ - сумата от 9 997.80 лв. В резултат осъществени административни проверки, от органа са установени части от 35 от заявените БЗС, общо в размер на 10.23 ха, недопустими за подпомагане по СЕПП и СНДП. По отношение на недопустимите площи е сумата на финансовото подпомагане е намалена с 6 875.10 лв по СЕПП и с 920.70 лв. по СНДП. За изясняване на релевантните по делото факти от съда е допусната съдебно-техническа експертиза. Тя установява наддеклариране на площите, заявени за подпомагане по СЕПП и СНДП, в размер на 10.15 ха или 3.15%, при определени от административният орган 10.23 ха или 3.17 %. Наред с горното, решаващият състав е отбелязал, че в таблиците, както по СЕПП, така и по СНДП, в колоната за наличие на неотстранено застъпване е посочено 0, независимо от обстоятелството, че по делото са представени доказателства за проведено производство по отстраняване на застъпванията. Представена е и декларация от кандидата за изясняване на принадлежността на площите, заявени от повече от един земеделски стопанин, в която са изброени имотите по отношение на които се отказва или потвърждава застъпването. При тези данни по делото, съдът е направил преглед на приложимата нормативна база, регулираща административното производство по схемите за директни плащания. Приел е, че безспорно ответникът по жалбата е компетентен орган да постанови оспорения административен акт, както и, че има право да извършва административни проверки и въз основа на такива проверки и направено сравнение от СИЗП да констатира наличието на недопустима площ, която не е приел за обработваема и е изключил от подпомагане. От страна на органа обаче не са изложени конкретни фактически основания за издаването на административния акт, а вместо това са изброени различните разпоредби на ЗПЗП и приложими европейски регламенти. Констатирал е, че в тежест на административния орган е да докаже наличието на фактите и обстоятелствата, послужили, като основание за издаване на акта, което в случая не е направено към процесния период - 2011 г. Не е доказано безспорно, че през 2011 г. площите, приети като недопустими за подпомагате са били необработваеми. По тези съображения съдът е направил извод за неправилността на наложените от ДФ "Земеделие" редукции, поради наличие на наддекларирани площи. С оглед неправилното приложение на материалния закон и допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила е направен извод за незаконосъобразност на уведомителното писмо, в резултат на което то е отменено, а преписката е върната на административния орган за издаване на нов акт, съобразно дадените му указания по тълкуването и прилагането на закона. Постановеното решение е неправилно. Не могат да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд за липса на правни основания за издаване на процесния административен акт. От текста на процесното уведомително писмо е видно, че за да постанови отказа си за финансово подпомагане по СЕПП, административният орган е вписал като правно основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - заявени площи, които не се стопанисват. Настоящият съдебен състав счита, че няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания, посочените площи на всеки един имот, които са приети за недопустими за подпомагане, както и данните от административната преписка обективират волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на касационния ответник, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. Всички резултати от извършените административни проверки са подробно посочени и разяснени в приложените таблици и легенди към тях, неразделна част от административната преписка. Необосновани са и изводите на първоинстанционния съд за допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушени в хода на административното производство. Съгласно правило на чл. 28 Регламент (ЕО № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г., регламентиращ кръстосани проверки, в глава II, наименована "Проверки, свързани с критериите за допустимост" от раздел I "Административни проверки" административните проверки, посочени в чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009, позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, включително кръстосани проверки на правата на плащане, за да се провери наличието им и допустимостта за помощ, като данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място. Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Регламент № 1122/2009 г. урежда правна възможност, а не задължение на административния орган при констатирани нередности при кръстосаните проверки, да проведе други административни проверки и ако това е целесъобразно, проверка на място. Поради това непровеждането на такива не съставлява закононарушение. В този смисъл е формирана постоянна практика на Върховния административен съд, изразена например в: решение № 12976 от 8.10.2013 г. по адм. дело № 3810/2013 г.; решение № 4505 от 1.04.2013 г. по адм. дело № 13375/2012 г.; решение № 9574 от 27.06.2013 г. по адм. дело № 3481/2013 г.; решение № 4466 от 1.04.2013 г. по адм. дело № 2188/2013 г.; решение № 6246 от 8.05.2013 г. по адм. дело № 464/2013 г.; решение № 4402 от 28.03.2013 г. по адм. дело № 14486/2012 г.; решение № 14544 от 6.11.2013 г. по адм. дело № 4174/2013 г. и други. Не могат да бъдат споделени от настоящия състав и изводите по отношение на процента приети за недопустими площи от страна на административния орган. От данните по делото се установява, че касационният ответник е подал заявление за подпомагане за 2011 г., с което СЕПП и СНДП е заявил за подпомагане БЗС с обща площ от 333,26 ха. За имотите по двете мерки от административния орган е прието, че е налице наддеклариране в размер на 10,23 ха или 3,17 % спрямо общата площ. В съответствие с чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 подпомагането на земеделския производител следва да бъде санкциониран с площ равна на удвоения размер на наддекларираната площ. В тази връзка и предвид установеното по делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните. Изводите на вещото лице са, че наддекларирането по СЕПП и СНДП е в размер на 10,15 ха, или 3,15 %. Действително налице е минимална разлика между приетото от административния орган и заключението на вещото лице, но тази разлика не указва влияние върху изчисления процент на наддеклариране, който остава над 3 %. Правилно на касатора е отказано частично плащане на финансова помощ за кампания 2011 г. по подаденото от него заявление относно мерките за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и СНДП. За пълнота на изложението следва да се посочи, че определянето на БСЗ в допустимия слой за 2011 г. е в правомощията и компетентността на МЗХ. Данните за изготвянето на проекта на специализирания слой за кампания 2010 г. се обявяват на официалната интернет страница на министерството, като на електронната страница на ДФЗ - РА се публикува съобщение, че кандидатите могат да се запознаят със съдържанието му и да подадат възражение пред специално създадената със заповед на МЗХ работна група. Данните за допустимите за подпомагане площи се оповестяват и във всички ОСЗ по местонахождение на площите. От приложените доказателства по административната преписка се установява, че към нея са приложени: копие от заповедта на МЗХ и заключителния протокол от работната група, която е разгледала всички подадени възражения и жалби по формирането на слоя за 2011 г. Приложено е и писмо на МЗХ с което на ДФЗ - РА е предадена базата данни зо допустимите за подпомагане площи за 2011 г. За земеделските стопани в срок до 20.01.2012 г. е била налице възможност да подадат възражения, чрез компетентния орган срещу площите, които са попаднали в недопустимия слой за подпомагане. Не са налице данни по делото Калоян Иванов Николов да се е възползвал от тази въможност. Не могат да бъдат споделени и изводите на административния съд, че от страна на административния орган не са спазени правилата на чл. 19, § 2 от Регламент № 73/2009 г. Видно от приложените по делото писмени доказателства, кандидатът е попълнил декларация/ придружена с указания за попълването и/, че е запознат с одобрените за подпомагане площи през предходната година и е уведомен за допустимостта на парцелите с които кандидатства за субсидия, което е индиция за представената му актуална информация и формуляри при кандидатстването му през 2011 г. Неподкрепени от доказателствата по делото са и изводите, че органа издал административния акт не е приложил доказателства за извършено заснемане на процесните имоти, относимо към процесния период. Като доказателства по делото са приложени писмо с вх. № 16944 от 16.07.2012 г. от МЗХ, в качеството му на орган, поддържащ СИЗП, от което е видно, че част от тях попадат извън слоя "площи, допустими за подпомагане за 2010 г. датата на извършеното заснемане е на 9.09.2010 г., по средата на кампания 2010 г., когато всички заявени от земеделския производител площи е следвало да да се стопанисват и ползват по предназначение. Тези данни изцяло кореспондират и със заключението на вещото лице по допусната и прието по делото СТЕ, неоспорена от страните. Като не е съобразил всички тези обстоятелства, съдът е постановил неправилно решение. Налице са отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението следва да се отмени и спорът се реши по същество, като се отхвърли подадената жалба срещу уведомителното писмо, поради неоснователност. С оглед на този резултат следва да бъде отменено и решението в частта на присъдените разноски. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение,