Решение № 1734 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10011/2010 г.

Решение № 1734 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10011/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Махабади Мохамад Реза, гражданин на Иран, срещу решение № 339 от 19.07.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се сочи, че административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт и същият противоречи на разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Ответната страна - председателят на ДАБ при МС, не изразява становище по жалбата. Представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящият съдебен състав, след като прецени данните по делото и доводите на страните, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 87 от ЗУБ от лице с пряк и личен интерес от оспорване - адресат на обжалваната заповед, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че от изложената бежанска история по отношение на жалбоподателя не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона в страната по произход Иран. Решението е законосъобразно. Издадено е от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административно-производствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Административното производство е образувано по молба с вх. № 350 от 9.03.2010 г., подадена от Махабади Мохамад Реза, гражданин на Иран за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на ЗУБ. Председателят на ДАБ е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ. Запознал е молителят, чрез писмени указания на разбирам за него език, за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. В изпълнение на чл. 63а от ЗУБ, на 25.03.2010 г. и на 18.04.2010 г. с кандидата са проведени интервюта за изясняване на личната му бежанска история, обективирани в протоколи приложени по делото. Установено е, че причината за напускането на Иран е осъществено срещу чужденеца преследване по политически причини. Жалбоподателят твърди, че е чл. на Зеленото движение - формация, която не е политическа партия и не издава членски книжки. Членовете й са обединени от подкрепата си към платформата на Мусави. Като привърженик на движението Мохабади Реза е участвал в редица митинги, на които са скандирали лозунги за провеждането на нови избори. След изясняване на бежанската история на молителя, интервюиращият орган е изготвил становище до председателя на ДАБ (рег. № УП- 4197 от 20.05.2010 г.), в което мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на Махабади Мохамад Реза. Към административната преписка са приложени справки на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ при МС, относно президентските избори в Иран през 2009 г., актуалната обстановка в страната след изборите, последиците за участниците в протестни действия по повод резултатите от изборите. Настоящата съдебна инстанция, при така установените факти, след като прецени доводите на страните и съобрази доказателствата по делото, намира, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец и хуманитарен статут по отношение на Махабади Мохамад Реза и постановеният отказ на председателя на ДАБ при МС в този смисъл е законосъобразен. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В производството пред ДАБ жалбоподателят твърди, че е напуснал Иран заради участието си в митинги проведени във връзка с президентските избори. Правилен е изводът на административния орган, че бежанската история на кандидата е недостоверна. Фактите от нея са непоследователни и нелогични, поради което твърденията му, че е преследван по политически причини правилно са приети за недостоверни. В решението си председателят се е позовал на справката от дирекция "МД" към ДАБ при МС, данните от която потвърждава проведеният протестен митинг в Техеран на 18.09.2009 г. В него, въпреки предупрежденията за безкомпромисна намеса на елитната Революционна гвардия, са участвали десетки хиляди привърженици на опозицията. Имало е многобройни сблъсъци както с проправителствените демонстранти, така и със силите на реда и ислямската милиция на басиджите. Някои от протестиращите са прикривали лицата си, за да не бъдат разпознати впоследствие по заснеманите кадри от шествията. От изложеното следва да се направи логичният извод, че бежанската история на кандидата и конкретно осъщественото срещу него преследване от официалните власти има по-скоро криминален характер и не би могло да се говори за преследване по смисъла на Женевската конвенция. Участието на кандидата в поведения митинг не означава политическо гонение и само по себе си не може да дава достатъчно основания за обоснован страх от преследване съгласно Конвенцията от 1951 г. Поради това правилно административният орган е приел, че по отношение на кандидата не се установява преследване, съгласно признаците по чл. 8 от ЗУБ и поради това искането за закрила в тази част правилно е отхвърлено. Не са налице и предпоставките по чл. 9 ЗУБ за даване на хуманитарен статут на жалбоподателя. Съгласно посочената разпоредба хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. В страната не съществува въоръжен конфликт, както и не са налице данни за осъществявано насилие, изтезание или друго нечовешко отнасяне или наказание спрямо търсещия закрила. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процедурата. Възприетите от органа в резултат на интервюто факти не са оборени или изменени в рамките на съдебното оспорване. Административният орган задълбочено е изследвал историята на кандидата и правилно е обосновал извода за липса на условията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. По тези съображения настоящата инстанция намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение,