Решение № 13085 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9482/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Ц. Ц. против решение 904 от 02.07.2025 г., постановено по адм.д. 1396/2024 г. по описа на Административен съд София - област. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалвано решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът началникът на Военно формирование 52370 Негушево, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София област отхвърля жалбата на Р. Ц. Ц. против заповед РД-485/04.11.2024 г. на началника на Военно формирование 52370, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) вр. т. 4 от заповед ОХ-743/12.08.2022 г. на министъра на отбраната, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание уволнение, прекратен е договора за военна служба, Ц. е освободен от длъжност, от военна служба и е зачислен в запаса. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. В административният акт извършените от жалбоподателя нарушения са квалифицирани като такива по чл. 241, чл. 242, т. 1 и 9 ЗОВСРБ; т. 4 от заповед ОХ-743/12.08.2022 г. на министъра на отбраната и т. 5.5 от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, а като основание за налагане на дисциплинарното наказание са посочени чл. 244, т. 7 и чл. 245, ал. 1 т. 8 ЗОВСРБ Правилото на последната норма изрично е цитирано в заповедта, а именно явяване на военнослужещия в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения, причинено от употреба на алкохол или от злоупотреба с наркотични вещества. Нормите на чл. 241 и чл. 242, т. 1 и 9 ЗОВСРБ регламентират, че виновното неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите е нарушение на военната дисциплина, неизпълнение на задължение по военната служба; нарушения на военната дисциплина са: неизпълнение на задължение по военната служба и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на военнослужещите. Цитираната т. 4 от заповед ОХ-743/12.08.2022 г. на министъра на отбраната възпроизвежда правилото на чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗОВСР, а съгласно т. 5.5 от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, при изпълнение на служебните си задължения военнослужещите не трябва да употребяват алкохол и не трябва да бъдат под въздействието на наркотично или друго упойващо вещества. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че при направена проверка на 07.10.2024 г., по време на изпълнение на военната служба за употреба на алкохол, жалбоподателят е изследван с техническо средство, което установява - концентрация 1.55 промила на издишания въздух. В последствие е извършена и химико-токсикологичната медицинска експертиза от специализирана лаборатория на ВМА София, която установява в кръвната проба етилов алкохол в концентрация 0.76g/L, а в урината 1.0 g/L. Видно от приложения по делото протокол за медицинското изследване на 07.10.2024 г. е, че поведението на военнослужещия е адекватно, координацията запазена, съзнанието ясно, няма признаци на видимо въздействие на алкохол върху организма му, което да е довело до фактическа невъзможност да изпълнява служебните си задължения. В тази насока са и обясненията, дадени от останалите военнослужещи, които са били на работа с жалбоподателя на 07.10.2024 г., както и показанията на разпитаните по делото свидетели. При тези данни изводът на съда, че в случая не е налице правното основание на чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗОВСРБ е правилен. Независимо от това съдът стига до заключение за законосъобразност на оспорената заповед на основание чл. 245, ал. 2 ЗОВСРБ, което не е посочено в оспорения административен акт. Недопустимо е съдът да подменя правното основание за издаване на заповедта и да квалифицира нарушението на служебната дисциплина в друга хипотеза, регламентирана от закона, на която липсва позоваване. Съгласно правилото на чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗОВСРБ, посочено като правно основание за постановяване на заповедта и цитирано текстово, дисциплинарното наказание уволнение се налага задължително при явяване на военнослужещия в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения, причинено от употреба на алкохол или от злоупотреба с наркотични вещества, която хипотеза в случая не е налице. Напротив от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че жалбоподателят е бил в състояние, което му позволява да изпълнява служебните си задължения, като доказателства за противното не са ангажирани. Нарушение на т. 5.5. от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите също не е налице, тъй като правилото изисква при изпълнение на служебните си задължения военнослужещите да не употребяват алкохол. По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства военнослужещия да употребява алкохол по време на служба, а и такива фактически установявания в заповедта липсват. Не е осъществена и втората хипотеза, а именно военнослужещия да е под въздействието на наркотично или друго упойващо вещества. Следователно оспорения административен акт е постановен в нарушение на материалния закон, а изводът на съда в обратния смисъл е незаконосъобразен и необоснован. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което същото следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което обжалваната заповед да се отмени. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Военно формирование 52370 Негушево да заплати на Р. Ц. Ц. сумата 1580 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 80 лв. заплатени държавни такси и 1500 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,