Решение № 152 от 20.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 215/2020 г.

Решение № 152 от 20.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 215/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Касационно обжалване е допуснато с определение № 519 от 3.06.2020 г. по касационната жалба на Районна лекарска комисия Стара Загора, представлявана от д-р П., чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № 583 от 31.10.2019 г. по гр. д. № 1297/2019 г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е потвърдено решение № 316 от 12.03.2019 г. по гр. д. № 4674/2018 г. на РС Стара Загора като са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ със заповед № 1 от 19.07.2018 г. и отмяна на същата, за възстановяване на заеманата длъжност "технически секретар" и за присъждане на обезщетение от 4 549. 52 лв. за оставане без работа за периода 20.07.2018 г. - 9.12.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата и са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато по въпрос относно компетентният орган да променя щатното разписание на Районната лекарска комисия и по –специално: дали съвпадането на думите от длъжностното разписание "технически секретар" и "секретариат", като термин използван в чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗСОЛЛДМ, означава че длъжността "технически секретар" е част от секретариата? След като няма легална дефиниция на понятието "секретариат", може ли съдът да приеме, че щатът на всички обслужващи длъжности влизат в това понятие и че цялото щатно разписание /вкл. хигиенисти, шофьори, касиери и др. / трябва да се променя задължително с решение на Общото събрание? Следва ли при анализирането на понятието "секретариат", съдът да изходи от Единият класификатор на професиите, където секретар на съсловна организация, код 1114-9087, е различна от процесната длъжност "технически секретар", която е в раздел "Общи административни служители"? В проведеното съдебно заседание, касаторът не се явява лично, но се представлява, като процесуалният му представител поддържа изложените в жалбата доводи и направеното искане за отмяна на постановения въззивен акт с постановяване на нов, с който предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира всички направени по делото разноски, съобразно представен списък, в общ размер на 2 312 лв., от които държавни такси 312 лв. и адвокатско възнаграждение от 800 лв. пред касационната инстанция, 550 лв. пред въззивната и 650 лв. пред първата инстанции, в които сумата е отразена като заплатена в брой. Ответната страна К. Р. Г. -К. не се явява. Постъпили са писмени бележки от процесуалния й представител адвокат М., в които се изразява становището й за неоснователност на подадената жалба. Счита, че въззивният акт следва да бъде потвърден, като се позовава на нормата на чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина /наричан по- долу за краткост ЗСОЛЛДМ/, съгласно която Общото събрание на лекарите е единственият орган, който е компетентен да приема, съответно изменя "щата на секретариата", а председателят на Районната лекарска колегия е компетентен само да сключва и прекратява трудовите договори със служителите. Счита за неправилно позоваването на т. 7 от Правилника за работа на УС на РЛК-Стара Загора, предвиждащ възможност за УС да приема структурата и щата на администрацията на РЛК, тъй като този Правилник, първо е приет на 19.02.2019 г. /след процесното уволнение/ и второ е приет от самия УС, а не от Общото събрание. Счита, че функциите на УС са изчерпателно определени в чл. 24 ЗСОЛЛДМ. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на ангажираните по делото доказателства, намира следното: Ищцата е била назначена на работа в Районната лекарска комисия /РЛК/ Стара Загора, по силата на сключен с председателя на Управителния съвет /УС/ трудов договор от 1.10.2005 г. на длъжност "технически секретар-касиер", с място на работа "офиса на РК на БЛС [населено място]" и непълно работно време от 6 часа. С допълнително споразумение от 28.02.2017 г. страните са изменили трудовия договор, считано от 1.03.2017 г. относно: мястото на работа – РЛК [населено място], длъжността, която става "технически секретар", вида на работното време, което от непълно преминава на пълно, от 8 часа и е изменено трудовото възнаграждение, което е увеличено. Изрично е записано, че длъжността е в категория "административен персонал". Със своя заповед, сключилият така описаният трудов договор и подписал неговото изменение, председател на УС на РЛК [населено място] е взел решение за изменение на длъжностното разписание на РЛК [населено място], като от административния персонал са закрити двете налични бройки за "технически секретар", така че видно от действащото щатно разписание към 1.06.2018 г., такава налична длъжност не е останала. На 29.06.2018 г. на ищцата е връчено предизвестие, а на 19.07.2018 г. й е връчена заповед № 1 за прекратяване на трудовото й правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване в щата, подписани от председателя на УС на РЛК [населено място]. Ищцата е оспорила уволнението с два довода: 1. Заповедта е немотивирана и издадена от некомпетентен орган, защото съгласно чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗСОЛЛДМ "щата на секретариата"се приема от Общото събрание на колегията, а в случая такова няма и защото към датата на връчване на предизвестието и заповедта вписаният в Регистър БУЛСТАТ председател на УС е д-р Б., а не издалата посочените актове д-р П.. Второ, прекратяването на трудовото правоотношение е в нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КТ, защото страда от онкологично заболяване /посочено в чл. 1, ал. 1, т. 3 от Наредба № 5/20.02.1987 г. /, а работодателят не е спазил изискуемата се процедура. Въззивният съд е приел второто от така направените възражения за неоснователно, тъй като ищцата не е изпълнила задължението си да уведоми работодателя за заболяването си и умишлено го е въвела в заблуждение, тъй като видно от съставен протокол от 19.07.2018 г., на нея й е бил зададен въпрос по чл. 333 КТ, на който е отговорила отрицателно и защото с нарочна медицинска експертиза, изготвена по делото, е установено, че към момента на уволнението ищцата не е страдала от онкологично заболяване /оздравяла е напълно още към 2011 г. / Съдът, независимо че е посочил, че няма законово изискване за мотивиране на заповедта и че с оглед декларативното значение на вписването в Регистъра, в случая то е ирелевантно, при положение, че д-р П. е била надлежно избраният председател на УС /избрана на е 3.04.2018 г. /, е намерил за основателно направеното възражение за липса на компетентност на издалият заповедта. Решаващите му мотиви са, че заеманата от ищцата длъжност е част от секретарията на колегията, а неговият щат се приема от Общото събрание, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗСОЛЛДМ. Посочено е и че функциите на УС, чийто представител е председателя, са изчерпателно посочени в чл. 24 ЗСОЛЛДМ, като предоставената възможност за други функции по т. 9, в случая не може да бъде използвана, защото изисква възлагане от Общото събрание, каквото в случая няма. По въпросът, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното: Съкращаване в щата, по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е налице, когато се премахва за в бъдеще отделна бройка от утвърденият общ брой на работниците и служителите. По каква причина става това е без значение. Преценката е на работодателя, тя е по целесъобразност и вземането на решение от работодателя за съкращаване на съответната щатна бройка, не подлежи на съдебен контрол. На съдебен контрол подлежи уволнението – като съдът дължи преценка дали съкращаването е извършено по съответния ред, т. е. дали решението е взето от лицето, имащо право за това, дали това решение е взето преди уволнението и дали съкращаването е реално. Щатът е списъкът на наетата работна сила и тяхното разпределение съобразно вътрешното разделение на труда. Компетентен да вземе решение за съкращаване в щата е работодателят – лицето /физическо, юридическо, поделение на юридическо лице, всяко организационно и икономически обособено образование, което не е юридическо лице/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение /§ 1 ДР на КТ/. Според съответната организационна форма работодателят се представлява от лицата, определени с нормативен акт и от устройствени правила. Съгласно чл. 18 ЗСОЛЛДМ Районните колегии на Българския лекарски съюз са юридически лица със седалище и териториален обхват, съгласно приложение. Техни органи са: Общото събрание на лекарите, Управителен съвет, Контролна комисия и Комисия по професионална етика /чл. 19/. Една от функциите на Общото събрание, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 2 е да "приема бюджета на районната колегия и щата на секретариата" Управителният съвет се състои от председател, заместник – председатели, секретар и членове, като се свиква на редовни заседания най-малко на три месеца и на извънредни заседания /чл. 23/. Функциите му са посочени в чл. 24, като първата е да "ръководи работата на районната колегия". Съгласно чл. 25 председателят на Управителния съвет "организира и ръководи работата му и го представлява". За секретарят на РЛК е посочено в същия чл. 25, че "ръководи дейността по непосредственото изпълнение на решенията на управителния съвет и организира и осигурява технически и административно цялостната дейност на управителния съвет". Законът не съдържа друга релевантна уредба. Имайки пред вид така цитираните норми от ЗСОЛЛДМ, настоящият съдебен състав намира, че според тях, работодателят РЛК [населено място] се представлява от председателят на Управителния съвет, който според цитираната норма на чл. 24 ръководи работата на колегията. Той осъществява ежедневната дейност по оперативното й управление и е компетентен да взема решения във връзка с административния щат, с помощта на който осъществява тази дейност. Посоченият в чл. 23 от ЗСОЛЛДМ "секретар", който е част от Управителния съвет /който е орган на РЛК/ и чийто функции са изрично регламентирани в закона, не е част от административния щат, с който се осъществява дейността на Районната лекарска комисия. Именно, определянето на щата на този секратарият е в компетенциите на Общото събрание като орган на РЛК. Административният щат, с който се осъществява оперативната дейност е различен и функциите на лицата, които формират неговия списъчен състав са посочени в подписаните от тях длъжностни характеристики. Пред вид така дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, изводът на въззивния съд, че заеманата от ищцата длъжност "технически секретар" е част от секретарията на колегията е неправилен. В трудовия й договор и в допълнително сключеното споразумение за изменението му, изрично е записано, че длъжността е в категория "административен персонал" /такъв е и кодът по НКП/. Задълженията, които е поела, съгласно подписаната длъжностна характеристика са различни от посочените в чл. 25 ЗСОЛЛДМ и се свеждат до: "осигуряване на цялостната организационно-техническа дейност на РЛС Стара Загора" /т. 1/, като например: да извежда входяща и изходяща кореспонденция /т. 2/, приема, съхранява, предава парични средства и ценни книжа/т. 3/, извършва касови операции по предварително оформени приходно-разходни документи /т. 4/, води касова книга по форма и ред, установени с вътрешни разпоредби /т. 5/, проверява фактическата наличност на парични суми/т. 6/, предава и получава оформени документи в обслужващи институции /т. 8/, събира членски внос /т. 10/, издава удостоверения за членство в РЛК /т. 11/, води регистър на членовете на РЛК /т. 12/, изпълнява стриктно устните и писмените указания и нареждания на председателя на РЛК, които се отнасят до трудовата й функция /т. 14/, да се грижи за обратната информация до председателя на РЛК, председателя на КПЕ и юриста на колегията /т. 15 и т. 16/. След като щатът за длъжността "технически секретар" не попада в "щата на секретариата", по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗСОЛЛДМ, а е част от административния персонал на "Общи административни служители", възражението на ищцата за липса на компетентност на председателя на УС на РЛК е неоснователно. След като преценката за необходимостта от премахване за в бъдеще на отделна бройка от утвърдения общ брой на работниците и служителите е по целесъобразност на работодателя и в случая не се оспорва реалността на съкращаването, то извършеното уволнение на посоченото основание е законосъобразно. Неоснователно е и възражението за некомпетентност на издалият заповедта председател на УС, поради липсата на вписване в регистър БУЛСТАТ към датата на издаване на заповедта за уволнение. Безспорно е по делото, че д-р П. е избрана за председател на УС на Районна лекарска колегия Стара Загора на 3.04.2018 г., от когато е започнала да изпълнява правомощията си. Законът не придава правопораждащо действие на вписването. Поради което факта, че вписването е извършено на 7.08.2018 г. не засяга възникналата с избора й представителна власт. Неоснователно се явява и второто възражение на ищцата, тъй като предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ е с обективен характер и е приложима само когато лицето страда от изрично посочено заболяване към момента на уволнението, а в случая – с нарочна експертиза е установено, че това не е било така / в този смисъл е и изричната декларация на ищцата, отразена в представения от работодателя протокол от 19.07.2018 г. / С оглед гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен, което води до неоснователност и на обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Поради несъвпадане на изводите с тези на въззивния съд, обжалваният акт следва да бъде отменен и вместо това постановен друг с отхвърляне на предявените искове. С оглед изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на касатора следва да се присъдят установените като реално направени разноски за всички инстанции, съобразно представен списък, в общ размер на 2 312 лв. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение