Решение № 10949 от 3.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15067/2011 г.

Решение № 10949 от 3.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15067/2011 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Филип Йосифов Кехайов, чрез пълномощника му адв. Елена Златинова, срещу решение № 3958 от 12 август 2011 г., постановено по адм. д. № 9639/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 468 по протокол № 70/22 юли 2010 г. на Столичния общински съвет. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира заплащане на направените по делото разноски. Ответникът не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Филип Йосифов Кехайов срещу решение № 468 по протокол № 70/22 юли 2010 г. на Столичния общински съвет, с което на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), чл. 129, ал. 1 от ЗУТ и § 2, ал. 3 от ПЗР на Закона за устройството и застрояването на Столичната община (ЗУЗСО) е одобрен план за регулация, план за застрояване, както и план-схеми за мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на м. Студентски град" в посочените в решението граници, в частта му относно ПУП-ПРЗ на УПИ III-2208 в кв. 132 по действащия план, попадащ по оспорения план в УПИ ХIV-за образование и общественообслужващи функции на ВУЗ, кв. 130 (кампус). Съдът е приел, че при издаването на решението не са допуснати нарушения, водещи до неговата отмяна, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че със заповед № РД-09-50-275/13 май 1999 г. на главния архитект на Столична община е одобрено частично застроително решение за кв. 132, м. "Студентски град", като в обяснителната записка към ЧЗРП е посочено изрично, че проекта разработва целия кв. 132, като се създава парцел I "за жилищно строителство", запазва изградения жилищен комплекс, а в северозападната част на квартала се създава парцел III за възстановен имот с планоснимачен № 2208. С последващо решение № 7, взето по протокол № 29/28 септември 2001 г. на Столичния общински съвет е одобрен проект ЧЗРКП за кв. 132, м. "Студентски град" за: УПИ I "за общежитие и КОО", УПИ II и УПИ III-2208. Предвидено е свързано застрояване по границата между парцел II общ. и парцел III-2208, като последният е образуван от имот пл. № 2208 с площ 181 кв. м и придаваеми 7 кв. м от съседния общински имот. Установено е също, че това е последния действащ план по отношение на процесния имот - УПИ III-2208, собственост на жалбоподателя, както и че този план не противоречи на предвижданията на Общия устройствен план на София и на предвижданията на специалния ЗУЗСО. При тези данни изводът на първоинстанционният съд за съответствието на приетото решение на Столичния общински съвет в оспорената му част с материалния закон, е неправилен. Поземлените имоти в урбанизираните територии се регулират с общи и подробни устройствени планове, като веднъж регулирани, тези територии не подлежат на последваща регулация освен в изрично предвидените в закона случаи. За територията на София е приет и действа специален закон - ЗУЗСО, в който са определени специфичните правила и нормативи за устройството и застрояването на Столичната община. Материалноправното основание, на което е издадено процесното решение на Столичния общински съвет, е § 2, ал. 3 от ПЗР на ЗУЗСО. В текста на § 2, ал. 1 от ПЗР на ЗУЗСО е предвидено, че влезлите в сила или одобрените до датата на влизане в сила на този закон подробни устройствени планове за територията на Столичната община запазват действието си, ако не противоречат на разпоредбите на този закон, на предвижданията на общия устройствен план и на правилата и нормативите за неговото прилагане. При противоречие на предвижданията на посочените планове с разпоредбите на ЗУЗСО, с общия устройствен план и с правилата и нормативите за неговото прилагане се изработва и одобрява нов или изменение на тези планове по общия ред на ЗУТ, както сочи ал. 3 на § 2 от ПЗР на ЗУЗСО. Както беше посочено по-горе, такова противоречие в случая не е налице, а това от своя страна води до извода, че липсват и предпоставките за прилагането на сочената в оспорения административен акт - решението на Столичния общински съвет, разпоредба на § 2, ал. 3 от ПЗР на ЗУЗСО като основание за приемането на нов, или за изменение на действащия ПУП. Това елиминира възможността за приемане на нов ПУП-ПРЗ, който да преуреди но съвсем нов начин действащата регулация и застрояване. Наличието на тези предпоставки изобщо не е обсъждано от административния съд, който е обосновал решението си с наличието на предпоставките на чл. 16, ал. 7 от ЗУТ. Тук следва да се отбележи, че освен че не е посочена изобщо в обжалваното решение на Столичния общински съвет, тази разпоредба не е приложима в случая, тъй като урежда създаването само на план за уличната регулация, какъвто процесния не е. С оглед горното жалбата на Филип Кехайов е била основателна. Като я е отхвърлил административният съд е постановил неправилно поради нарушение на материалния закон - § 2, ал. 3 от ПЗР на ЗУЗСО, решение, което ще следва да бъде отменено и вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК ще следва да бъде постановено друго, с което решението на Столичния общински съвет ще следва да бъде отменено в оспорената част. Предвид изхода на делото и направеното искане ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на Кехайов направените пред две съдебни инстанции разноски в размер общо на 789 лева, от които 15 лева държавни такси, 274 лева хонорар за вещо лице и 500 лева адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,