Решение № 3688 от 8.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7787/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. И. Т. от гр. София, чрез процесуален представител адв. Х. Куцаров, против Решение 5806/21.05.2024 г., постановено по адм. дело 1490/2024 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отхвърлена жалбата й против предписание за налагане на принудителна административна мярка по чл. 79, ал. 2, т. 4 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), с изх. БРЗТ33-837 (47)/19.01.2024 г., издадено от директора на РИОСВ Бургас и същата е осъдена да заплати на РИОСВ Бургас сумата от 100 лева разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено като неправилно и да се постанови ново, по съществото на спора, с което се отмени и потвърденото с него предписание за налагане на ПАМ като незаконосъобразно. Ответникът директорът на РИОСВ Бургас, при редовно призоваване, не излъчва представител и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно и подадена срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна. С Решение 5806/21.05.2024 г., постановено по адм. дело 1490/2024 г., Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Б. И. срещу предписание с изх. БРЗТЗЗ-837(47)/16.01.2024 г. на директора на РИОСВ Бургас, с което на И., на основание чл. 79, ал. 2, т. 5 от ЗТТ и чл. 155, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), е предписано да се премахне от границите на природната забележителност Пясъчни дюни между къмпингите Златна рибка и Градина обособен къмпинг с разположените и изградени обекти каравани, навеси и спомагателни към тях ВиК, ел. връзки и др., както и да се премахне ажурната ограда, ограждаща поземлени имоти с идентификатори 67800.1.253 и 67800.1.299 по КК на гр. Созопол; да не се изграждат и монтират временни и други обекти, в това число и обслужващи такива, да не се разполагат каравани и кемпери, да не се навлиза и паркира с моторни превозни средства в поземлен имот с идентификатор 67800.1.253 по КККР на гр. Созопол, както и в други собствени или ползвани имоти в границите на природна забележителност Пясъчни дюни между къмпингите Златна рибка и Градина. Поставени са срокове за изпълнение 20 дни от получаване на писмото и до 22.08.2024 г. За да не уважи жалбата срещу това предписание, първоинстанционният съд е приел, че оспорената принудителна мярка е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без допускане на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимия материален закон и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна безспорно е установено, че на 19.03.2023 г. е извършена планова проверка от РИОСВ Бургас, от която е установено, че в поземлен имот с идентификатор 67800.1.253 по КККР на гр. Созопол, в границите на природна забележителност Пясъчни дюни, между къмпингите Златна рибка и Градина, е извършено ограждане с обща ажурна ограда на поземлени имоти с идентификатори 67800.1.253 и 67800.1.299 и е обособен къмпинг с разположени каравани, изградени навеси към тях, както и градина. Прието е, че това е в противоречие с определения режим на защитената територия и е съставен Констативен протокол 024296/П1-15-6/19.09.2023 г. от експерти към РИОСВ Бургас. По делото е приета като доказателство и Заповед 2109/20.12.1984 г. на председателя на Комитета по опазване на природната среда при МС, с която е обявена природната забележителност "Пясъчни дюни между къмпингите "Златна рибка" и "Градина", на 30 км. от пътя Бургас - Созопол, землище на гр. Созопол, с площ 38 хектара. Със Заповед РД-536/30.09.2016 г. на министъра на околната среда и водите е актуализирана площта на защитена територия - природна забележителност "Пясъчни дюни между къмпингите "Златна рибка" и "Градина" в землището на гр. Созопол. Видно от същата, в посочената площ попада и имот с идентификатор 67800.1.253 по КККР на гр. Созопол. Касационният съдебен състав споделя правните изводи в проверяваното решение и съображенията в тяхна подкрепа, изложени в него, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В тях е обследвано надлежно както спазването на дължимата процедура при установяване на процесното нарушение на екологичното законодателство, така и материалната законосъобразност на наложената от компетентния орган принудителна административна мярка, целяща предотвратяване и отстраняване на вредните последици от допуснатото нарушение и увреждането и замърсяването на околната среда в защитената територия. Тежестта на доказване в процеса е разпределена от съда съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. За пълнота, във връзка с касаторовите възражения следва да се отбележи и следното: В хода на съдебното производство безспорно е установено, че в конкретния случай имотът на касационния жалбоподател с идентификатор 67800.1.253 попада в границите на природна забележителност, съгласно Заповед 2109 от 20.12.1984 г. на председателя на Комитета за опазване на природната среда при Министерския съвет, издадена на основание чл. 18 и 22 от Закона за защита на природата и Заповед РД-536 от 30.09.2016 г. на министъра на околната среда и водите, издадена на основание чл. 42, ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 43 от Закона за защитените територии. Именно в границите на този имот е установен обособен къмпинг с разположени каравани, изградени навеси към тях и градина, чието премахване е наредено с предписанието, като в случая е без правно значение дали те са поставени от собственика на имота или от трети лица, тъй като поставянето на каравани, навеси и други, т.е. обособяването на къмпинг, е дейност, която води до нарушаване на естественото състояние и естетическата стойност на пясъчните дюни и разпространените редки и защитени видове в тях, и е в нарушение режима на защитената територия. В тази връзка, правилно първоинстанционният съд е посочил, че защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Нормата на чл. 11 от ЗЗТ е изрична и е в смисъл, че собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й, а съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЗТ, ползването на обекти в защитените територии се извършва в съответствие с режима на дейностите, установен по реда на ЗЗТ. С констатираната от административния орган дейност се поврежда и изменя естествения облик на местността и тази дейност е в нарушение на чл. 14, ал. 2 и чл. 24 от ЗЗТ, като е безспорно включването на природната забележителност в режима на защитената територия, определена с цитираната Заповед 2109/20.12.1984 г. на председателя на Комитета за опазване на околната среда при МС. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че поради липса на идентификация на обектите, не може да се изпълни предписанието. Това би довело до извод, че собственикът, който осъществява дейностите по управление и поддържане на своя имот, не знае какви обекти се намират н този имот, което е несъстоятелно възражение. При наличието на материалноправните предпоставки по чл. 79, ал. 2, т. 4 от ЗЗТ и след като е констатирал наличието на релевантния юридически факт, директорът на РИОСВ Бургас, в условията на обвързана компетентност, е бил длъжен да наложи процесната ПАМ, която, както и правната й квалификация, напълно кореспондират със законовата цел за премахване на последиците от установеното нарушение. Поради липса на твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, постановеното решение следва да бъде оставено в сила. Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание, чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,