Решение № 12002 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7627/2009 г.

Решение № 12002 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7627/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК , вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "малери" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, местн. "Траката" ул. 1, представлявано от управителя Пенка Атанасова Костадинова, чрез адв. Петя Манолова, против Решение № 673 от 22.04.2009 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 208 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт (РА) № 030801763/07.11.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 685-А (17.12.2008 г. на Директора на дирекция "обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице е отказан данъчен кредит за данъчни периоди 06-10 и 11.2003 г.; 02-12.2004 г.; 01-12.2005 г. и 01 и 02.2006 г. общо в размер на 33 258,97 лв. главница и 18 469,55 лв. лихви по доставки на "евроконсулт Прима"ЕООД, "Ребуция" ЕООД и "Евростандарт Прима"ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост, при съществени нарушения на процесуални правила и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в изцяло необоснован извод за липса на реални доставки по процесните фактури; необсъждане на всички представени в тази връзка доказателства и несъобразяване на неоспорено експертно заключение; незачитане на съдебния прецедент по делото "булвес"ЕООД против България на Европейския съд по правата на човека. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което РА бъде отменен в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, чрез мл. юрк. Бонев, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице против подлежащ на обжалване съдебен акт, а по същество е частично основателна, поради следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил за реалността на доставките на услугата "организация на поддръжката, текущи ремонти, наблюдение и охрана на складова база", фактурирани от "евроконсулт Прима"ЕООД и на доставките на строително-монтажни работи (СМР, фактурирани от "ребуция"ЕООД и "Евростандарт Прима" ЕООД. 1. По доставките на "евроконсулт Прима" ЕООД Решението в тази част е постановено при съществено нарушение на процесуални правила, налагащо отмяна на решението и връщане на делото в тази част за ново разглеждане от друг състав. Предмет на фактурите са "организация на поддръжката, текущи ремонти, наблюдение и охрана на складова база". При ревизията, управителят на прекия доставчик - Ивайло Харалампиев Калиманов, е дал писмени обяснения, че е извършил с личен труд фактурираните услуги, като е представил, рамков договор от 2003 г. придружен с анекси, диплом за себе си като завършил средно милиционерско училище в гр. Пазарджик във връзка с услугата "охрана" и приходни касови ордери, подписани от него за получаване на сумите по процесните фактури. За да обоснове извода си за нереалност на доставките ревизиращият орган се е позовал на справка от информационния масив на ТД на НАП, съгласно която посоченото лице е работило по трудов договор за периода на ревизията в "Еврокакао" ЕООД София и " Сити Експрес" София, която справка представлява Приложение № 5 към ревизионната преписка. Посоченото приложение не е представено пред съда (ревизионната преписка не е била пълна) и не е ясно, въз основа на какви доказателства, той е възпроизвел посочената фактическа констатация относно невъзможността на физическото лице-управител на прекия доставчик да е извършвало услуги с личен труд по изпълнение на процесните доставки на "евроконсулт Прима"ЕООД. Така изводът за нереалност на доставките не е обоснован на събраните по делото доказателства и е направен при посоченото съществено нарушение на процесуалните правила. 2. По доставките на "ребуция"ЕООД и "евростандарт Прима"ЕООД. В тази част решението е правилно. Право на данъчен кредит е отказано по фактури за извършени строително-монтажни работи, поради това, че за процесните данъчни периоди м. 10 и 11.2003 г. и м. 03, 04 и 07.2005 г. са представени граждански договори с физически лица, наети от фирмите-преки доставчици, които или са дали обяснения, че не са били наемани от посочените фирми, или не са представили поисканите им обяснения във връзка с договорите. Жалбоподателят при оспорването на подписите на изпълнителите по тези договори, (в качеството им на частни диспозитивни документи) от страна на ревизиращите органи е следвало да ангажира съответни доказателства, за което не е правил искания. Обстоятелството, че за периоди, различни от посочените данъчни периоди, които също са били предмет на ревизията, е признат данъчен кредит по фактури с идентичен предмет, защото за тези периоди наетите физически лица от преките доставчици са потвърдили в писмени обяснения извършването на посочената работа и подаването на декларации за данъчно облагане на получените при това суми, не може да бъде пряко доказателство относно реалното извършване на доставките за посочените данъчни периоди. В конкретния случай, според настоящия съдебен състав, жалбоподателят не би могъл да се определи, като титуляр на интерес, защитен от чл. 1 на Протокол № 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС) и по-конкретно - на легитимно очакване за ефективно възползване от право на собственост, във връзка с приспадане на ДДС. Основополагащо за системата на ДДС, в това число и за правото на приспадане за получателя по доставката, е наличието на осъществена реално облагаема сделка. За разлика от случая "Булвес", където не е било спорно, че реално сделката по фактурата е осъществена, в конкретния случай именно това е спорът. След като, жалбоподателят не е доказал наличието на реални сделки по данъчните фактури, то необосновано би било да се приеме, че той е имал "легитимно" очакване за ефективно възползване от право на собственост във връзка с данъчен кредит. Претенцията за юрисконсултско възнаграждение по отношение на частта от решението, която се оставя в сила е неоснователна, поради присъждането на такова от първоинстанционния съд и с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 т. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение