Решение № 6353 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8113/2014 г.

Решение № 6353 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8113/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Сиед" ЕООД, представлявано от управителя Янко Великов Пенев, чрез пълномощника адв. Николай Апостолов, срещу решение № 1093/22.04.2014 г., постановено по адм. дело № 2924/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 091201491/23.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 982/07.08.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на процесуалния и материалния закон, и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че въобще не са обсъдени представени доказателства, вкл. представените от трети лица. Сочи, че допуснатите нарушения на процесуалните правила се изразяват в това, че че първоинстанционният съд не е обсъдил всички възражения на жалбоподателя, както и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, дори не е изброил доказателствата, още по-малко да ги анализира. Твърди още, че неправилно и ревизиращите органи, и съдът са приели, че липсва реалност на процесните доставки, както и неправилно съдът не е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Иска се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е частично основателна поради следните съображения: В мотивите на обжалваното решение е прието, че в случая от доставчика ЕТ "Радослав Гаджев - Гаджо" не са представени счетоводни документи за начисляване на данъка по процесните фактури, включително доказателства и за реалността на отделните доставки на дървен материал, поради което и законосъобразно е приложена нормата на чл. 65, ал. 4, т. 3 ЗДДС. По отношение останалата част от спора съдът е приел, че не е спорно изпълнението на условието по чл. 71, т. 1 ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ от страна на получателя по доставката, издадени от неговите преки доставчици, по-голямата част от които са отразени в дневниците им за продажби. Единствената спорна предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗДДС по делото е наличието на осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 9 ЗДДС на услугите, описани в процесните фактури. Административният съд е констатирал, че предмет на доставките по процесните фактури са различни видове СМР, за чието извършване е необходимо влагане на труд и материали, а за определени видове СМР и използване на специализирана техника/оборудване. Посочил е, че по делото са представени протоколи обр. 19 или количествено-стойностни сметки, но същите сами по себе си не доказват, че доставките са осъществени между посочените страни, доколкото по никакъв начин не е установена материалната и кадровата обезпеченост на доставчиците. В обобщение е формиран изводът, че "Водно строителство корпорейтед" ЕООД, "ДМ Инвестмънт" ЕООД, "Кентавър комерс 09" ЕООД, "Овербрет консулт" ЕООД, "Трансоушън" ЕООД и ЕТ "Строй груп - Ивелин Иванов" не биха могли да извършат фактурираните СМР, от което следва и че не е налице доставка между тях, от една страна, и жалбоподателя, от друга, респективно спорните фактури не отразяват реални доставки. Решението е частично неправилно. Правилно е решението в частта, с която е потвърден предприетия отказ да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ "Радослав Гаджев - Гаджо" в общ размер на 4 283.60 лв. на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.), предвид начисляване на данъка без основание за това. Законосъобразно е споделен изводът, материализиран в решението на ответника, че правното основание за отказ в случая трябва да е нормата на чл. 65, ал. 4, т. 3 ЗДДС (отм.), а не т. 4, както е прието в РА, като мотивите за това са подробно описани в съдебното решение и не следва да бъдат преповтаряни. Наред с това, по тези спорни доставки на иглолистен дървен материал не са представени документи, свързани пряко с тях. Правилно съдът е съобразил, че не са представени доказателства за приемането/получаването на дървения материал - складови разписки, приемо-предавателни протоколи, товарителници. Не са налице и данни за транспортирането на дървения материал, като това също вярно е съобразено от първостепенния съд. Неоснователно е и оплакването, че съдът не е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като от нея не се установява по безспорен начин начисляването на ДДС съобразно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Дори да се приеме, че ДДС е начислен, липсата на безспорни доказателства за реалността на доставките, правилно е обусловило и приходните органи и съдът да приемат, че не са доказани положителните предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит - чл. 6 и чл. 65, ал. 4, т. 3 ЗДДС (отм.), относно фактурираните услуги през 2005 г. и 2006 г. и затова е законосъобразен отказът за признаване на посоченото материално право. В горепосочената си част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. В останалата обжалвана част, а именно досежно потвърдения с процесния РА отказ на органите по приходите да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Водно строителство корпорейтед" ЕООД, "ДМ Инвестмънт" ЕООД, "Кентавър комерс 09" ЕООД, "Овербрет консулт" ЕООД, "Трансоушън" ЕООД и ЕТ "Строй груп - Ивелин Иванов" постановеното съдебно решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При разглеждане на спора пред Административен съд - Пловдив са допуснати процесуални нарушения, които са довели до постановяване на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка и необосновани правни изводи. Основателно е оплакването в касационната жалба, че съдът в решението си под втора част е представил незадълбочен, повърхностен и обобщен преглед на доставките на СМР. Не са обсъдени по фактури и доставчици приобщените доказателства, вкл. такива от трети лица, като са изведени избирателно само изводи, подкрепящи тезата за липса на реалност на спорните доставки. Макар да е приел заключенията на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и това по съдебно- техническата експертиза като обективно и компетентно изготвени, съдът не ги е обсъдил заедно с другите доказателства по делото, както изисква правилото на чл. 202 от ГПК, а без да излага мотиви е приел, че те потвърждават констатациите на органите по приходите. Експертните констатации са изключително подробни, но в съдебното решение липсва задълбочен анализ по тях, при това за всеки един от шестимата доставчици. По този начин в съдебния акт е приета за доказана в цялост тезата на органите по приходите, но същата не е преценявана с оглед основните доводи на ревизираното дружество, като противопоставените подробни оплаквания в касационната жалба в тази насока се споделят от настоящата инстанция. В мотивите на съдебното решение съдът не се е произнесъл по същество по спорните въпроси относно наличието на реални доставки на СМР по спорните данъчни фактури, но въпреки това е формирал краен извод за неоснователност на подадената жалба. В производството по реда на чл. 156 и сл. ДОПК намират субсидиарно приложение разпоредбите на АПК и на ГПК, на основание § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение в горепосочената му част не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът не е определил правилно кои са спорните въпроси по делото, в резултат на което не е формирал фактически и правни изводи по тях. Допуснатите от административният съд процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това, решението в горепосочената му част следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда в така очертаната част. Предвид това, че част от съдебното решение следва да бъде оставена в сила, съобразно с нея следва да бъде потвърдено и присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 533.66 лв., а в останалата част -до присъдената от административния съд сума в размер на 5 360.32 лв. - или в размер на сумата 4 826.72 лв. - решението следва да бъде отменено. По отношение останалата за разглеждане част от спора, разноските подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение