Решение № 9687 от 1.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама при община Бургас, чрез юрк. Е. Марев против решение 1651/29.10.2021 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело 1979/2021 г., с което е прогласен за нищожен отказ, съдържащ се в писмо изх. 94-01-15174/1/05.05.2021 г. на директора на дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама при община Бургас и преписка по заявление 94-01-15174/28.04.2021 г. по описа на община Бургас е изпратена по компетентност на кмета на община Бургас. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага съображения, че производството е по специалния ред на чл. 88 и сл. ДОПК, поради компетентен да се произнесе по искането за административна услуга, предмет на заявлението от 28.04.2021 г. е съответното длъжностно лице от структурата на дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама, на което съдът при спазване на процесуалните правила е следвало да изпрати преписката. Директорът на дирекцията на основание чл. 92 ДОПК е административна инстанция при обжалване на отказ за издаване на удостоверение/справка от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения по ЗМДТ. Оспорва и мотивите на първоинстанционния съд за нищожност на оспорения акт и компетентност на кмета на общината по искане на услуги по чл. 33, ал. 4 от Наредбата за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на община Бургас. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждането на разноски. Ответниците В. Димитрова, Е. Кондова и Е. Андонова, чрез процесуалния си представител адв. Е. Атанасов изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и молят да се потвърди първоинстанционното решение, по съображения, изложени в представени по делото писмен отговор и писмени бележки. Претендират присъждането на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, в частта по наведените оплаквания за неправилно определяне на компетентния орган, на които следва да се изпрати административната преписка. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение административният съд е прогласил за нищожен отказ, съдържащ се в писмо изх. 94-01-15174/1/05.05.2021 г. на директора на дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама при община Бургас и е изпратил преписката по заявление 94-01-15174/28.04.2021 г. на кмета на община Бургас по компетентност. От фактическа страна, че административното производство е образуване със заявление 94-01-15174/28.04.2021 г. по описа на община Бургас, подадено от В. Димитрова, Е. Кондова и Е. Андонова, в качеството им на наследници на Т. Стоев до дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама при община Бургас, с което е поискана информация относно декларирането на недвижими имоти, собственост на наследодателя им с идентификатори ПИИ 07079.820.86 и ПИИ 07079.820.87 по КККР, извършените плащания на местните данъци и такси и наличието на данъчна партида на същите. Към искането са приложени удостоверение за наследници на Т. Стоев от 17.08.2020 г. , нотариален акт за дарение на недвижим имот от 06.08.19970 г. и скици на имоти, издадени от Служба по ГКК Бургас. С писмо с изх. 94-01-15174/1/05.05.2021 г. на директора на дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама при Община Бургас заявителите са уведомени, че в община Бургас няма налична информация и не разполагат с данни за декларирани от Т. Стоев недвижими имоти, тъй като регистрите за подадени данъчни декларации по Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ съществуват от 01.01.1998 г., а лицето е починало през 1975 г. и е отказано предоставяне на справка за декларации и плащания на публичноправни задължения (местни данъци и такси) за посочените в заявлението поземлени имоти (с идентификатори ПИИ 07079.820.86 и ПИИ 07079.820.87 по КККР в [жк] на град Бургас), тъй като се отнася до лични данни на трети лица и може да бъде получено само със съдебно удостоверение. Съдът е приел, че отказът съдържащ се в посоченото писмо е нищожен като издаден от некомпетентен орган директора на дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама при община Бургас. На основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и т. 15 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) съдът е приел, че кметът е административният орган с обща компетентност, който по закон е оправомощен да отговори на заявлението, подадено от В. Димитрова, Е. Кондова и Е. Андонова, въпреки че то е адресирано до дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама при Община Бургас. Посочил е, че по делото не са представени доказателства за делегиране на правомощия от кмета на общината в полза на издателя на оспорения отказ. С тези съображения съдът е прогласил неговата нищожност, като на основание чл. 173, ал. 2 АПК е постановил преписката да бъде изпратена на компетентния орган кмета на община Бургас. Решението е правилно в частта, в която оспореният отказ е прогласен за нищожен и неправилно в частта, в която преписката е изпратена по компетентност на кмета на община Бургас. Предмет на оспорване пред административния съд е отказ за издаване на документ по смисъла на чл. 88, ал.1 ДОПК от значение за деклариране и плащане на местни данъци и такси за недвижими имоти на територията на община Бургас - поземлени имоти с идентификатори 07079.820.86 и 07079.820.87 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) с адрес: гр. Бургас, [жк], [улица]. В чл. 33, ал. 2, т. 4 от Наредбата на ОбС Бургас за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Бургас, изрично е предвидено издаването на удостоверение за декларирани данни. Неправилно съдът е приел, че оспорването на отказа за извършване на административна услуга във връзка с признаване и упражняване на права или изпълнение на задължения по ЗМДТ, е по общия ред на чл. 145 и сл. АПК. Основателни са доводите в касационната жалба за приложимост на специалния ред по чл. 88 и сл. ДОПК. Специалният ред за оспорване на отказ за издаване на документи в производство по административно обслужване по глава XII от ДОПК, изключва приложението на общия ред по АПК за оспорване на отказите за извършване на административна услуга по смисъла на § 8 от ПЗР на АПК. Допуснатото нарушение на приложимия процесуален ред не е засегнало преценката на съда за липса на материална компетентност на директора на дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама при община Бургас. Съгласно чл. 4, ал. 5 и чл. 9б от ЗМДТ, ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община, упражнява правомощията на териториален директор на Националната агенция за приходите и не разполага с материална компетентност да отказва издаването на документ по чл. 88, ал.1 ДОПК. Съгласно чл. 92, ал. 1 ДОПК териториалният директор е органът, пред който подлежи на обжалване отказа за издаване на документ по чл. 88, ал.1 ДОПК. Административното обслужване чл. 88 и сл. ДОПК се осъществява от органите по приходите. Съгласно чл. 4, ал. 1 и 3 от ЗМДТ правомощията на органи по приходите по ЗМДТ се упражняват от служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината. Съгласно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, кметът на общината е решаващ орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК и не разполага с компетентност да се произнася по искания за извършване на административни услуги по чл. 88 и сл. ДОПК. Поради това законосъобразно като краен резултат съдът е прогласил оспорения отказ за издаване на документ за нищожен, поради липса на материална компетентност на органа - издател, но е допуснал нарушение на чл. 173, ал.2 АПК, като е изпратил преписката на кмета на община Бургас за произнасяне по заявление 94-01-15174/28.04.2021 г. В тази част решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което преписката да се изпрати на компетентния орган по приходите при община Бургас. В останалата част решението и следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора, разноски се дължат на ответниците по касация в размер на 750 лева, платено в брой възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 26.11.2021 г. На основание §1, т. 6 от ДР на АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, разноските следва да се възложат на община Бургас, която е юридическото лице, в чиято структура се намира органът, издал оспорения отказ. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,