Решение № 6035 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8944/2014 г.

Решение № 6035 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8944/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП срещу Решение № 3651 от 30.05.2014 г., постановено по адм. дело № 1107/2014 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменен, по жалба на "Ивкос ойл" ЕООД, акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991300007609 от 7.08.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - гр. София, потвърден с Решение № 2094 от 4.12.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква се, че са спазени административно-производствените правила. Поради това касаторът моли да бъде отменено решението на АССГ и да бъде отхвърлена жалбата на "Ивкос ойл" ЕООД, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът "Ивкос ойл" ЕООД оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. За да отмени акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991300007609 от 7.08.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - гр. София, потвърден с Решение № 2094 от 4.12.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. София при ЦУ на НАП като незаконосъобразен, АССГ не е дал вяра на протоколи № 1716-1/18.06.2013 г. и № 1716-2/26.06.2013 г., съставени от органите по приходите. Съдът е счел, че протоколите удостоверяват обстоятелства, които влизат в противоречие с другите протоколи по чл. 50 ДОПК, а именно, че адресът за кореспонденция на жалбоподателя е стара, триетажна кооперация с два входа. Според АССГ протоколите не са достатъчни, за да удостоверят, че приходните органи са извършили задълбочена проверка на възможностите лицето да бъде открито на декларираните от него адреси. В случая не е изпратено писмо с обратна разписка съгласно чл. 29, ал. 3 ДОПК, нито е направен опит за връчване на електронно съобщение съгласно чл. 29, ал. 4 ДОПК. Първоинстанционният съд счита, че неполагането на достатъчно усилия лицето да бъде открито на адресите за кореспонденция с всички допустими способи по ДОПК не покрива хипотезата на основанието за дерегистрация по чл. 176, т. 1 ДОПК. Така постановеното решение за отмяна на оспорения административен акт е правилно. При изяснена фактическа обстановка по спора, съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилна преценка на доказателствата по делото. По силата на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Нормата на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС предвижда като основание за дерегистрация наличие на обстоятелство по чл. 176 от същия закон. Съгласно чл. 176, т. 1 от ЗДДС компетентният орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК. При така действащата правна уредба, при издаването на оспорения акт за дерегистрация по ЗДДС, органът по приходите действа при оперативна самостоятелност и следва да изложи мотиви относно необходимостта от прекратяване на регистрацията по ЗДДС във връзка с наличието на данъчни нарушения от страна на задълженото лице, съгласно чл. 176 от ЗДДС. Такива мотиви липсват в оспорения акт. Проверките са извършени последователно в кратки срокове /през пет работни дни/, в период на отпуски, поради което не може да се направи и извод за продължителност и системност на отсъствието. Ненамирането на адреса за кореспонденция следва да е с продължителност и системност, която препятства данъчните органи да осъществяват правомощията си. По делото също така са налице данни, че дружеството е имало действащ електронен адрес, регистриран при вписването му, който е бил известен на данъчните органи и представлява също адрес за кореспонденция по смисъла на чл. 32, ал. 2 ДОПК. На този адрес са извършвани уведомявания на дружеството, така както са налице данни, че уведомяване е извършено и на адреса за кореспонденция. При тези данни се налага извод за временен и несистемен характер на обективираните в двата протокол обстоятелства по ненамиране на представител в началото на м. 07.2013 г. Предвид наличието на електронен адрес и липса на данни за предходно или последващо неоткриване на представител на дружеството, не е налице препятстване на възможността за проверки от страна на данъчните органи. Не са налице предпоставките по чл. 176, т. 1 ЗДДС за прекратяване на регистрацията по ЗДДС. С оглед на изложеното настоящият касационен състав, намира за правилна преценката на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на акта за дерегистрация, издаден на основание чл. 176, т. 1 от ЗДДС. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, Осмо отделение,