Решение № 2975 от 12.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5336/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител, срещу Решение 170 от 17.02.2023г., по адм.д.692/2022г. на Административен съд-Бургас/АС-Бургас/, в частта, с която по жалба на С. Бончева, е отменена Заповед РД-09-150/25.02.2022г. на Министъра на земеделието, за одобряване окончателни специализирани слоеве Физически блокове и Площи, допустими за подпомагане за кампания 2021, в частта, с която е прието, че са налице недопустими площи за подпомагане по отношение на заявени парцели с УИН 02/100621/53704, представляващи БЗС, находящи се в землището на [населено място], общ.Руен, а именно БЗС 44690-53-2-1, БЗС 44690-49-2-1, БЗС 44690-59-2-2, БЗС 44690-59-5-1, БЗС 44690-59-4-1, БЗС 44690-59-6-2 и БЗС 44690-75-6-1, и преписката е върната в отменената част на Министъра на земеделието за ново произнасяне при съобразяване на дадените с мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. От съдържанието на касационната жалба е видно, че касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът - С. Бончева, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмено становище. Претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови съдебния акт в обжалваната му част, административният съд е приел, че Заповед РД-09-150/25.02.2022г. на Министъра на земеделието, в оспорената й част, е издадена от компетентен орган и е мотивирана. Съдът е приел, че от заключението на вещото лице се установява, че някои от заявените парцелите в цялост - БЗС 44690-59-2-2, БЗС 44690-59-4-1, БЗС 44690-59-6-2 и БЗС 44690-75-6-1, а други само в отделни части - БЗС 44690-49-2-1, БЗС 44690-53-2-1 и БЗС 44690-59-5-1, са допустими за подпомагане и следва да бъдат включени в специализирания слой ПДП. Прието е, че общият размер на заявените и допустими площи, които не са включени в Заповед РД-09-150/25.02.2022г. на Министъра на земеделието възлиза на 21,16 ха и в тази част заповедта е незаконосъобразна. Съдът е счел, че от събраните по делото доказателства, в това число и изслушаната експертиза, не се установява по категоричен начин, че определените като неподходящи за подпомагане площи на горните БЗС е недопустима за подпомагане. Според съда в случая липсват данни за измерване на недопустимите елементи, съответно необосновано в оспорената заповед тези площи на парцелите са определени като недопустими за подпомагане. Посочено е, че от резултатите от извършените теренни проверки, наред с останалите цифрови данни, текстови данни, работни карти и др. не може да се установи дали са налице посочените от органа предпоставки за недопустимост на заявените за подпомагане площи, а именно броят на дървета на ха и височината на тревостоя в тях. Решението е правилно. Не се спори по делото, че земеделският производител /ЗП/ С. Бончева УРН603912 е заявил за подпомагане за кампания 2021г. площи-общо 132 парцела, включително процесните БЗС, находящи се в землището на [населено място], общ.Руен, обл.Бургас, със заявление за подпомагане УИН 02/100621/53704 от 17.05.2021г. За процесната кампания след обновяване на цифровите географски и атрибутивни данни за референтни парцели физически блокове, слой "Площи, допустими за подпомагане" и екологично насочени площи, по реда на чл.15, ал.2 от Наредба 105 от 22.08.2006г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /Наредбата/, министъра на земеделието е издал Заповед РД09-1194/15.12.2021г. по чл.16б, ал.1 от Наредбата (в приложимата редакция), за одобряване проекти на специализирани слоеве Физически блокове и Площи, допустими за подпомагане за кампания 2021г. като част от СИЗП, обновени за 2021г., чрез дешифрация/разчитане/ на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2021г. и чрез отразяване резултатите от теренни проверки проведени през годината от страна на областните и общински структури на МЗ. ЗП е подал чрез ОДЗ Бургас до МЗ възражение от 17.12.2021г. срещу обхвата на проекта на специализирания слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2021г., касателно 33 броя заявени за подпомагане БЗС, находящи се в землището на [населено място], включително процесните седем броя парцели, което след проверка на получените възражения по реда на чл.16г, ал.2 от Наредбата(в приложимата редакция) не е уважено. Министърът на земеделието е одобрил със заповед РД-09-150/25.02.2021г. за Кампания 2021г. окончателни специализирани слоеве Физически блокове и Площи, допустими за подпомагане за кампания 2021 като част от СИЗП. За кампания 2021г. процесните площи БЗС 44690-53-2-1 с площ от 0,40 ха, БЗС 44690-49-2-1 с площ от 11,47 ха, БЗС 44690-59-2-2 с площ 0,96 ха, БЗС 44690-59-5-1 с площ от 1,98 ха, БЗС 44690-59-4-1 с площ от 1,04 ха, БЗС 44690-59-6-2 с площ от 3,91 ха и БЗС 44690-75-6-1 с площ от 1,73 ха не попадат под актуално сателитно с самолетно заснемане, като последната Цифрова ортофото карта /ЦОФК/ е от 2018 г., а актуализирането на площите за подпомагане е извършено чрез теренни проверки. Пред първоинстанционния съд за доказване на факти, релевантни за спора, като доказателствено средство е допуснато заключение на вещо лице чрез назначаване на еднолична съдебно-техническа експертиза. В конкретния казус за обосноваването на заключението ВЛ е използвало метода на разчитане на сателитните и самолетни снимки- основа на ЦФОК от 2018 г., сравняване изображенията от самолетното и сателитно заснемане със сателитни изображения на процесните ФБЛ и парцели, получени чрез заснемане с Google Earth, както и от данните от протоколите за извършените теренни проверки. Съгласно чл.15, ал.2 от Наредба 105 от 22.08.2006г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /в приложимата редакция/, цифровите географски и атрибутивни данни за референтни парцели физически блокове, слой Площи, допустими за подпомагане и екологично насочени площи, се обновяват ежегодно с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите чрез: 1. дешифриране на актуална ЦОФК, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане; 2. отразяване на резултати и констатации от специализирани теренни проверки на референтни парцели по чл.33, ал.4, т.2 от ЗПЗП; 3. отразяване, след анализ и при съществуваща техническа възможност за това, на резултатите от проверките на място по чл.37, ал.3 от ЗПЗП, които предоставят допълнителна, различна и непротиворечива информация спрямо съществуващите към момента данни в СИЗП; 4. други източници на ортогонални изображения и цифрови данни за съответната година, до които Министерството на земеделието, храните и горите има достъп и може да използва при липса на информация по т.13. Според легалното определение в §1, т.57 от ДР на ЗПЗП Други източници на ортогонални изображения и цифрови данни са безпилотни летателни системи, предоставящи възможност за дистанционно наблюдение и изследване на земната повърхност (сателитна програма Коперник, безпилотни летателни апарати, Google Earth и други), както и неманипулируеми геопозиционирани снимки, които предоставят доказателства за състоянието на дадена площ. При тази нормативна уредба след като актуализацията на СИЗП за процесната година с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите е осъществена чрез извършените теренни проверки, недопустимо е оборването и съответно разчитането на тези данни да се извършва чрез методи, които са различни от нормативно определените. В този смисъл използването за обработката на данни за СИЗП на Google Earth като друг източници на ортогонални изображения и цифрови данни за съответната година е допустимо, но само в хипотезата, когато цифровите географски и атрибутивни данни за референтни парцели физически блокове, слой Площи, допустими за подпомагане и екологично насочени площи, са обновени за съответната година единствено или частично чрез този метод поради липса на информация, получена по методите, посочени в т.1-т.3 на чл.15, ал.2 от Наредба 5. Това предполага използването от назначеното ВЛ по делото на Google Earth като източник за разчитане на актуалната ЦФОК с оглед поставените му в СТЕ задачи, да е само спомагателно- чрез сравняване на изображенията, получени по методите, визирани в чл.15, ал.2 от Наредба 5 за едни и същи интервали от време, спрямо данните, вкл. съдържащи се в изображенията за референтните парцели-физически блокове, предмет на изследване в съдебното производство. В процесния случай видно от съдържанието на приетото по делото заключение на ВЛ, същото е използвало Google Earth само като сравнителен (но не като основен) източник за разчитане на актуалната ЦФОК. Освен това, както вещото лице изрично посочва в констативно-съобразителната част от експертизата, при изготвянето на последната са използвани единствено данни, които са приложени по делото, в това число и данните от непосредствената теренна проверка, като върху ЦФОК от 2018 г., служеща за основа, са нанесени останалите налични по делото данни за парцелите, включително цифровите и текстови данни от извършените теренни проверки. В тази връзка обоснован от доказателствата по делото се явява изводът на административния съд, че по отношение на процесните седем парцела и части от тях, не са налице безпротиворечиви данни, че същите не отговарят на изискванията за подпомагане и представляват недопустими площи. Тези констатации се подкрепят и от заключението на вещото лице. В проведеното пред АС-Бургас ОСЗ на 09.01.2023г. процесуалният представител на ответника е възразил да бъде прието заключението на вещото лице в частта му по отношение на имотите, визирани в т. 2.1.2 и т. 2.1.3, и е оспорил същото само в тези негови части с аргумент, че не е извършена преценка по отношение на всички критерии за допустимост. Поискал е допълване заключението на ВЛ, поради необходимост от други специални знания- агрономически. Това възражение не е уважено от съда, като в едно изречение е прието, че спорните въпроси са изяснени и експертизата е приета, а касаторът не е поискал събиране на други доказателства. Лишаването на страна от доказателствени средства (в случая заключение на ВЛ по друг вид експертиза) е порок на съдебното решение, но по него настоящият съдебен състав на основание чл.218 АПК не дължи поизнасяне поради липсата в касационната жалба на наведен порок на обжалваното решение - съществено нарушение на процесуални правила, като съставна част от касационното основание по чл.209, т.3 АПК. В резултат заключението на ВЛ Мавродиев е прието по делото, при което съдът правилно е обсъдил това заключение като кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото, приемайки констатациите (т.е. установените факти) в него за необорени по предвидения процесуален ред. В случая заключението на ВЛ е изпълнило целта си да подпомогне решаващия съд за установяване значението на определени факти и процеси за спорното правоотношение, и механизмът на тяхното протичане, което е дало възможност на съда да разреши конкретния правен спор, неразполагайки със специални знания в определена област. По този начин изложените от съда мотиви за кредитиране заключението на ВЛ не са в противоречие с доказателствения материал по делото, а изводите на съда са основани на анализ на събраните по делото доказателства, вкл. относимите към изясняване на спорните по делото въпроси. Следва да бъде отбелязано, че предвид забраната за нови фактически установявания от касационната инстанция, визирана в разпоредбата на чл. 220 АПК, и при липсата на установени по надлежния ред категорични данни за недопустимост на заявените за подпомагане площи, то изводът на съда за незаконосъобразност на заповедта на министъра на земеделието по отношение на процесните седем парцела, е съответен на събраните доказателства по делото. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка и крайният извод на съда, че визираните в жалбата парцели, са допустими за подпомагане и следва да бъдат включени в специализирания слой ПДП, като отговарящи на изискванията за допустимост, посочени в Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ е верен. На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. Съобразно изхода на спора и при липса на направено възражение за прекомерност от касатора, следва да се уважи претенцията на ответната по касация страна за присъждане на разноски за касационното производство в размер на 1300 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 24.04.2023г. с адвокат Е. Хубенова. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,