Решение № 372 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7455/2010 г.

Решение № 372 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7455/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "БАТМАГ" ЕООД, с ЕИК 110549233 и адрес за кореспонденция гр. Ловеч, ул. "Д - р Съйко Съев", № 20, ет. 4, ап. 8 против против решение № 146/13.04.2010 г. Административен съд - гр. В. Търново, VII състав, постановено по адм. д. № 732/09 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на "БАТМАГ" ЕООД срещу РА № 110900095/03.07.09 г., издаден от приходен орган при ТД на НАП - гр. Ловеч в частта му, потвърдена с Решение № 348/07.09.09 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП. Дружеството е осъдено да заплати на Д "ОУИ" разноски в размер на 2 725 лева. Касаторът твърди, че е налице касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, защото съдебното решение е постановено в нарушение на закона. Съдът трябвало да цени заключението на вещото лице по ССчЕ, тъй като е използван законово верен метод и експертът е посетил на място обектите, сравнявайки ги с подобни. Относно преобразуването на финансовия резултат за 2006 г. и за 2007 г. АдмС - В. Търново не е изложил мотиви, различни от съдържащите се в РА. По време на ревизията са приложени договор за наем, приходни ордери за получени лихви, доказващи тяхното плащане. Същите са намерили отражение в счетоводствата на "Батмаг" ЕООД и на "Томо" ЕООД. Касаторът моли за отмяна на решението и присъждане направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП я е оспорил с подробен писмен отговор, подаден от гл. юрисконсулт В. Василева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като пазарните цени на наемите надвишават тези, посочени в сключените договори между жалбоподателя, "Томи - плюс" ЕООД и "Бобо и сие - 90 - Божинов" ЕООД. Законосъобразно ревизиращите органи са начислили ДДС на основание чл. 55, ал. 6 ЗДДС. Представителят на прокуратурата счита, че правилно не е кредитирано заключението на вещото лице, след като експертизата не съдържа и наемната цена на движимите вещи. Крайната цена не е съобразена с Наредба № 5/1999 г. и с Наредба № Н - 9/14.08.06 г. за реда и начина на определяне на методите за определяне на пазарните цени. "Томо" ЕООД не е декларирало никакви вземания, не е осъществявало дейност през отчетните 2006 - 2007 г. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. В първоинстанционното решение е прието за установено следното: С РА № 110900095/03.07.09 г., издаден от приходен орган при ТД на НАП - гр. Ловеч на "БАТМАГ" ЕООД са определени допълнително задължения за внасяне на ДДС за данъчни периоди от м. 11.2005 г. до м. 10.2008 г. общо в размер на 64 692,07 лева и лихви в размер на 19 165,09 лв.; корпоративен данък за 2005 г. в размер на 4069,59 лв. и лихви 2089,39 лв.; корпоративен данък за 2006 г. в размер на 8064,46 лв. и лихви в размер на 2685,12 лв.; корпоративен данък за 2007 г. в размер на 10984,84 лв. и лихви от 1988,90 лева. ДДС е начислен на основание чл. 55 вр. с чл. 30, ал. 3, т. 2 и чл. 6 ЗДДС (отм., но приложим за периода), чл. 86 вр. с чл. 27, ал. 3, т. 1 и чл. 9 ЗДДС във връзка с договори за наем, сключени с "Бобо и сие - 90 - Божинов" ООД и с "Томи плюс" ЕООД. На основание чл. 23, ал. 2 от ЗКПО (отм.) е увеличен ФР за 2005 г. със сумата от 74912,73 лв., за 2006 г. - с 118 202,47 лв., а на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО за 2007 г. - със сумата от 10 000 лева. По време на съдебното производство е допусната първоначална и допълнителна ССчЕ и са приети писмени доказателства. Вещото лице е имало за задача да направи оценка на пазарната стойност на наемната цена за отдаване под наем на площи от жалбоподателя на "Томи плюс" ЕООД и на "Бобо и сие - 90 - Божинов" ООД към датите на сключване на договорите и подписаните анекси, използвайки метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, съгласно § 1, т. 10, б. "а" ДР на ДОПК, както и да определи корпоративния данък в два варианта. Първият без увеличението с платените лихви от "Томо" ЕООД, а втория с тях. Допълнителното заключение касае отговора на въпроса за дължимия ДДС съобразно анекса от 01.01.07 г. Вещото лице е извършило посещение и на други търговци. Не е спорно, че жалбоподателят и наемателите са свързани лица по см. на § 1, т. 3, б. "д" ДОПК. По време на ревизионното производство са изготвени доклади от лицензиран оценител за пазарните оценки на наемната цена. Оценките са по т. н. сравнителен метод. Вещото лице обаче не е уточнило дали е използвало методите, предвидени в Наредба № Н - 9/14.08.06 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Според съда в случай като процесния, когато с наемните договори са отдадени и движими вещи, наемната цена трябва да съдържа наем и за тях. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) размерът на облагаемата печалба се получава, като ФР се преобразува чрез неговото увеличаване или намаляване за данъчни цели с разходите, съответно приходите, произтичащи от сделки или трансфери, съгласно глава първа, раздел IV. Приходният орган е приложил цитирания текст във вр. с чл. 13. Фактът на свързаност има за последица в случая по - нисък размер на наемните цени, което е оказало влияние върху размера на печалбата. Оттук е формулиран извода за законосъобразно преобразуване на ФР в посока на увеличение. Аналогични са разпоредбите на чл. 15 и чл. 16 ЗКПО. Останалото увеличение за 2006 г. и за 2007 г. е свързано с отчетени лихви по договори за заем между "БАТМАГ" ЕООД и "Томо" ЕООД, сключени на 01.07.06 г., на 01.07.06 г. и на 30.10.06 г. Съдът е констатирал, че платените суми като лихви не отговарят на описаните в договорите. От приобщените годишни отчети става ясно, че "томо" ЕООД през 2006 г. и през 2007 г. не е извършвало дейност. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Основното оплакване на касатора по отношение допълнително начислените суми за ДДС и лихви е свързано с обсъждане заключението по ССчЕ. Настоящият касационен състав споделя първоинстанционните мотиви във връзка с оценката на пазарната цена на наема. Жалбоподателят и наемателите са свързани лица, което означава, че съгласно чл. 30, ал. 3, т. 2 ЗДДС данъчната основа е пазарната цена на предоставяната услуга. В заключението си вещото лице Р. Борисова не е записало, че е използвала някой от методите на Наредба № Н - 9/14.08.2006 г., като такова отбелязване не се съдържа и в допълнителното заключение. Вещото лице не е обяснило дали е използвало някой от тези методи и при разпита си в съдебно заседание. Напротив в приетата по време на ревизията оценка е записано, че е използван сравнителния метод. Касационната инстанция намира за неоснователно оплакването на касатора относно наличието на анекс, тъй като такъв не е бил представен след връчване на ИПДПОЗЛ. Доколкото наемната цена се е определя общо, то в анекса неправилно е записано, че се променя чл. 2, т. 2. Правилно е решението и в частта по ЗКПО (отм.). Касаторът твърди, че е представил писмени доказателства, но не обяснява на какво се дължи констатираната от съда разлика в размера на договорените лихви и тези, посочени в договорите за заем. Липсват доказателства за отчетени от страна на "Томо" ЕООД приходи от лихви за 2006 г. Разминаване е налице и при съпоставка на размера на лихвите, отразени в оборотната ведомост и размера на платените лихви - 10 000 лева. В подкрепа на тези изводи са данните от ГДД и от годишните финансови отчети, че през периода 2006 г. - 2007 г. "Томо" ЕООД не е извършвало дейност, няма декларирани приходи и разходи. Липсва отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение на ответника, тъй като същият не е защитаван и представляван в касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение