Решение № 16362 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1314/2013 г.

Решение № 16362 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1314/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), подадена чрез процесуален представител срещу решение № 5858 от 5.11.2012 г., по адм. дело № 7684/2012 г. от Административен съд София-град, с което е отменено нейно решение № 477 от 25.07.2012 г. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново, с което жалбата на "Банка ДСК" ЕАД да бъде отхвърлена. Ответникът - "Банка ДСК" ЕАД в представен писмен отговор и чрез процесуален представител в съдебно заседание дава становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Ответникът - Цветомила Божидарова Червеняшка-Андонова не взема становище по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение № 477 от 25.07.2012 г. на КЗЛД. С посочения административен акт КЗЛД е обявила жалбата на Цветомила Божидарова Червеняшка-Андонова срещу "Банка ДСК" ЕАД за основателна и е дала на последната на основание чл. 10, ал. 1, т. 5 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) задължително предписание да осъществява идентификация на клиентите си чрез представяне на официален документ за самоличност и при разлика между имената в този документ и тези в банковите документи да не изисква документите и актовете, въз основа на които е настъпила промяната в имената. За да отмени решението съдът е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган, при спазване на предвидените административно производствени правила за издаването му и в предписаната от закона форма, но в нарушение на материалния закон. За да обоснове този извод съдът е изяснил спорните факти по делото, като е събрал относимите доказателства, при което изводът му, че в случая от страна на администратора на лични данни не е осъществил нарушение на разпоредбите на чл. 2 и чл. 4 ЗЗЛД е обоснован и законосъобразен. Правилно в обжалваното решение е прието, че с оглед настъпилата промяна на имената на Цветомила Божидарова Червеняшка-Андонова администраторът на лични данни е поискал от клиента си да удостовери с надлежни документи, че лицето, идентифицирано с определени имена в банката е идентично с това, идентифицирано с различни имена по лична карта. В случая това действие от страна на банката е в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 2 ЗЗЛД, тъй като исканите документи за идентификация на лицето, безспорно представляват лични данни, но същите са изискани за конкретни, точно определени и законни цели - предвидените мерки в Закона за мерките срещу изпиране на пари. Обоснован е изводът на съда, че видът, датата и номера на акта за сключен граждански брак, които са вписани в системата на банката не са лични данни по смисъла на чл. 2 ЗЗЛД. Установено е, че не са били извършвани действия по цялостно или частично пренасяне на лични данни. Също така правилно е прието от съда, че административният орган не е изложил фактически и правни основания за нарушаване на нормите на ЗЗЛД, което възпрепятства съда да извърши проверка за законосъобразност на акта и това е самостоятелно основание за неговата отмяна. Решението на Административен съд София - град е постановено при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В случая съдът прави анализ на събраните по делото доказателства, обсъжда доводите на страните и служебно проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съобразно изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Пето отделение,