Решение № 187 от 7.10.2016 г. на ВКС по н. д. № 648/2016 г.

Решение № 187 от 7.10.2016 г. на ВКС по н. д. № 648/2016 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е трето по ред и е образувано по жалба на подсъдимия С. А. Ш. и на частната обвинителка и гражданска ищца Е. Е. Х. срещу въззивна присъда № 8/25.03.2016 г. по внохд № 331/15 г. на Варненския апелативен съд. В жалбата на подсъдимия са развити оплаквания, относими към трите касационни основания. Твърди се, че в нарушение и неизпълнение на задълженията си по чл. 13, 14 и 107 от НПК съдът е приел, че подсъдимият не е оказал помощ на дъщеря си С. Ж., че материалният закон е приложен неправилно, тъй като не е съобразена оказаната помощ на съпругата- Р. Ж. и че наложеното наказание е явно несправедливо по размер. Присъдата е обжалвана и в гражданско-осъдителната й част с доводи за несправедливост на присъденото обезщетение. По същество се иска преквалификация на деянието по чл. 343а, ал. 1, б. "г", вр. чл. 343, ал. 3, б. "б" от НК, намаляване на наложените наказания и на присъденото обезщетение. В жалбата на Е. Х. се сочи, че съдилищата неправилно са приложили диференцираната процедура по глава 27 от НПК, за която не са били налице законовите предпоставки. Развити са съображения и за явна несправедливост на наложените наказания и присъденото обезщетение и се иска тяхното увеличаване. В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата и доразвиват съображенията в подкрепа на оплакванията. Намират жалбата на частния обвинител за неоснователна. Частната обвинителка и гражданска ищца и нейният повереник не се явават. Депозират писмено становище /писмена защита/, в което се доразвиват съображенията по подадената жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира, че и двете жалби са неоснователни и присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда от 15.07.2013 г. по нохд № 651/13 г. Варненският окръжен съд признал подсъдимия С. А. Ж. /С. Ш./ за виновен в това, че на 8.07.2012 г. при управление на л. а. "Фолксваген" нарушил правилата за движение по чл. 52, т. 2 и чл. 53, ал. 1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице- на Р. Ж. и С. Ж., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите. На основание чл. 343а, ал. 1, б. "г", вр. чл. 343, ал. 3, б. "б" и чл. 58а от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от 1 г. и 8 месеца и го оправдал по първоначалното обвинение по чл. 343, ал. 3, б. "б" от НК, както и за допуснати нарушения на чл. 6, т. 1, вр. чл. 12, ал. 5 и чл. 51, ал. 1 и ал. 3 от ЗДП. Отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години. На осн. чл. 343г от НК лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година. Осъдил подсъдимия да заплати на гражданската ищца Е. Х. обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 50 хиляди лева. С решение № 157/14.11.2013 г. по внохд № 248/13 г. Варненският апелативен съд изменил присъдата като увеличил размера на присъденото обезщетение на 70 хиляди лева. С решение № 232/23.07.2014 г. по к. д. № 332/14 г. ВКС, I н. о. отменил решението и върнал делото за ново разглеждане. С решение № 157/14.11.2014 г. по внохд № 227/14 г. Варненският апелативен съд изменил присъдата, като признал подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение по чл. 343, ал. 3, б. "б" от НК и го осъдил на три години лишаване от свобода, условно, с пет годишен изпитателен срок. Лишил го от право да управлява МПС за срок от три години. Увеличил размера на обезщетението за неимуществени вреди на 100 хиляди лева. С решение № 281/16.09.2015 г. по к. д. № 541/15 г. ВКС, III н. о отменил решението и върнал делото за ново разглеждане. С въззивната присъда, предмет на настоящото касационно производство, Варненският апелативен съд признал подсъдимия Ш. за виновен по чл. 343, ал. 3, б. "б" от НК и му наложил наказание от три години лишаване от свобода, условно, с пет годишен изпитателен срок. Лишил го от право да управлява МПС за срок от три години и увеличил размера на обезщетението, дължимо на гражданската ищца Х. на 60 хиляди лева. По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения. Върховният касационен съд не споделя оплакването на частната обвинителна, че съдилищата са разгледали делото по реда на глава 27 от НПК при отсъствие на предпоставките за това. Счита, че подсъдимият само формално е признал фактите, изложени в обвинителния акт и това е видно от опитите му да доказва, че е оказал помощ на пострадалите, както и от процесуалното му поведение, свързано с обжалване на въззивната присъда. Съгласно разпоредбите на глава 27 от НПК съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция е допустимо в две хипотези- когато страните дават съгласие да не се провежда разпит на всички или някои свидетели и вещи лица, като при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения или когато подсъдимият изцяло признае фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. По настоящия казус подсъдимият изцяло е признал фактите, отразени в обвинителния акт, поради което първоинстанционният съд правилно е разгледал делото по диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Той би могъл да откаже разглеждането на делото по този ред само когато констатира, че самопризнанието не се подкрепя от събраните доказателства или изявлението за признаване на фактите не отразява действителната воля на подсъдимия- обстоятелства, които съдът не е установил при постановяване на определението по чл. 372, ал. 4 от НПК. В случая, в обстоятелствената част на обвинителния акт е отразено, че подс. Ш. "изнесъл пострадалата Р. Ж. пред вратата на автомобила и започнал да прави опити за реанимация чрез изкуствено дишане.... Пострадалата не дошла в съзнание и починала до пристигане на първия медицински екип......смъртта на Ж. е настъпила бързо, в рамките на минути". Тези факти са възприети като установени от държавното обвинение и са признати от подсъдимия /включително при дадените от него обяснения в съдебното заседание/, поради което няма основание за възражението на частната обвинителка, че последният прави опити да доказва, че е оказал помощ на съпругата си. Признаването на фактите по обвинителния акт обаче не е равнозначно на признаване на правото. Подсъдимият може да оспорва приетата от обвинението правна квалификация в рамките на признатите фактически положения или да претендира невиновност, когато фактите по обвинението не сочат на вмененото му престъпление. Изводи за липса на процесуалните предпоставки за провеждане на съкратено съдебно следствие не могат да се правят при оспорване на правната квалификация, още по-малко от факта на обжалването на въззивния съдебен акт, какъвто довод прави повереника. Правото на обжалване на съдебните актове е едно от основните права на подсъдимия по чл. 55 от НПК / както впрочем и на другите страни в процеса/ и упражняването му не може да се използва като аргумент в негова вреда. Неоснователно е възражението на защитата за допуснати нарушения на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК поради направения от въззивния съд извод, че подсъдимият не е участвал в изнасянето на дъщеря си С. Ж. от автомобила и пренасянето й в линейката. Възражението не държи сметка за процесуалния ред, по който е разгледано делото, изключващ установяването на съставомерни факти извън отразените в обвинителния акт и признати от дееца. Доколкото в обвинителния акт не са отразени фактите, за които твърди защитата, то и съдът не може да бъде упрекван, че не ги е приел за установени. По оплакването за допуснато нарушение на закона. Върховният касационен съд намира, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон. В мотиви на въззивната присъда е прието за установено, че подсъдимият е извадил съпругата си от автомобила и е правил опит за реанимирането й чрез изкуствено дишане, но тя не дошла в съзнание и починала до идването на медицинския екип, както и че смъртта й не е настъпила мигновено, а в рамките на минути. Това са фактите, отразени в обвинителния акт и признати от подсъдимия. Въвзивният съд обаче е приел факт, който нито е описан в обвинителния акт, нито е признат от подсъдимия- че към момента на предприетите от него опити за реанимиране, пострадалата Ж. вече е била мъртва. Това е в разрез с т. 8 от ТР № 1/2009 г. на ОСНК, съгласно която при процедурата по чл. 372, ал. 4 от НПК първоинстанционният и въззивният съд не могат да се допускат и събират доказателства, които са несъвместими с признатите от подсъдимия фактически положения по обвинителния акт, а за въззивния съд е недопустимо да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт. Затова ВКС прие, че правилната квалификация на извършеното от касатора деяние е по чл. 343а, ал. 1, б. "г", вр. чл. 343, ал. 3, б. "б" от НК. За да е налице привилегирования състав на престъплението е необходимо деецът да е извършил действия, насочени към оказване на помощ на пострадалия от пътно-транспортното произшествие, тази помощ да е била необходима, т. е да е оказана на жив човек и да е насочена обективно към спасяване на живота и запазване на здравето на пострадалия. Когато пострадалите са повече от едно лице е достатъчно деецът да е оказал помощ поне на едно от тях. Фактите по обвинението категорично сочат на оказана помощ от подсъдимия на пострадалата Р. Ж., който е предприел действия по реанимирането й в момент, когато все още е била жива /в обвинителния акт липсват фактически твърдения за обратното/ и независимо от смъртния изход следва да се ползва от смекчената отговорност. Налице са признаците на по-леко наказуемия състав на транспортното престъпление, в каквато посока следва да бъде изменена присъдата. Оплакването на подсъдимия за явна несправедливост на наказанието е основателно, предвид преквалификацията на деянието по по-леко наказуемия състав. Като взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, положителните характеристични данни за него, искрено изразеното съжаление на стореното и липсата на административни наказания по ЗДП, обстоятелства, сочещи на ниска степен на обществената му опасност и като съобрази разпоредбата на чл. 58а от НК, настоящият касационен състав намери, че наказанието на подс. Ш. следва да бъде намалено на една година и осем месеца лишаване от свобода. Неоснователни са оплакванията на обжалвалите страни за явна несправедливост на присъденото обезщетение за вреди. Отмерено от въззивния съд в рамките на 60 хиляди лева, то съответства на претърпените от гражданската ищца болки и страдания и на критерия за справедливост. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение