Решение № 275 от 9.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 1099/2016 г.

Решение № 275 от 9.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 1099/2016 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. С искане /озаглавено молба/ от 21.09.16 г., осъденият Н. Ю. Б. чрез своя защитник е поискал възобновяване на Н. Ч. Д. 409/15 г. по описа на ОС-Добрич /ДОС/. В същото са мотивирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. В съдебно заседание пред ВКС осъденият, редовно призован, не се явява. Неговият защитник поддържа искането за възобновяване, като уточнява, че по същество не атакува определение № 118/25.04.16 г., постановено от ДОС в процедура по чл. 414, ал. 1, т. 1 НПК, а определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК вр. чл. 25 вр. чл. 23 НК, постановено на 14.01.16 г. от същия съд. След направеното уточнение прокурорът от ВКП дава становище, че макар и искането да се явява допустимо, то е неоснователно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и направените към него уточнения, като обмисли становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното: Преди да вземе отношение по състоятелността или не на претенциите, този съд счита, че най-напред трябва да даде определени пояснения възможно ли е да се произнесе по същество и доколко би било приемливо да се счете за допустимо процесното искане. С определение № 9/14.01.16 г., ДОС се е произнесъл по групиране на наложени с различни присъди наказания и приспадане на изтърпени наказания по тях по отношение на искателя- в процедура по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК вр. чл. 25 вр. чл. 23 НК. Съдържанието на това определение е достигнало до знанието на защитника на осъдения на 15.02.16 г., а до знанието на Б. -на 09.03.16 г. /л. 47 и 49 от делото/. Поради липса на въззивна жалба и/или протест, същото е влязло в сила на 25.03.16 г. С молба от 04.04.16 г. /л. 56/, осъденият чрез своя защитник е поискал тълкуване на постановеното от ДОС определение, в каквато връзка е проведено съдебно заседание на 19.04.16 г. На 25.04.16 г. е постановено определение № 118 в процедура по чл. 414, ал. 1, т. 1 НПК. Макар и да става въпрос за тълкуване на собствената му воля, ДОС е указал петнадесетдневен срок за обжалване и/или протестиране на този съдебен акт. Това е било сторено от страна на осъдения и е образувано В. Н. Ч. Д. 229/16 г. по описа на АС-Варна /ВнАС/. С определение № 214/08.07.16 г. производството е прекратено като недопустимо, тъй като няма процедура за атакуване на акта по чл. 414, ал. 1, т. 1 НПК, доколкото в нея съответният съд тълкува своя, а не чужда воля. На 21.09.16 г. е депозирано процесното искане за възобновяване пред ВКС. Видно от съдържателната част на същото, касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК са отнесени изцяло към тълкувателното определение на ДОС от 25.04.16 г. и за него се твърди, че съдържа противоречие между диспозитив и мотиви и неправилно тълкува процесуалния и материалния закон. Затова простият прочит на искането би навел на извод за недопустимост на разглеждане на акт, който не подлежи на инстанционен контрол. Същевременно обаче, в съдебно заседание пред ВКС защитникът на осъдения уточнява, че се атакува основното определение от 14.01.16 г., решило въпроса за приложение на нормите на чл. 25 вр. чл. 23 НК, а поясненията по искането касаят тълкувателния съдебен акт, доколкото е направен опит в процедура по чл. 414, ал. 1, т. 1 НПК да бъдат изправени неблагополучията по първото определение. Успех обаче, както го виждат осъденият и неговият защитник, не е постигнат. Върховната съдебна инстанция по наказателни дела приема в процедурата по възобновяване да направи преценка на съдебния акт, постановен от ДОС на 14.01.16 г., тъй като предвид връчването му на осъдения, настоящото искане се явява подадено в предвидения в закона шестмесечен срок от влизане на същия в сила /25.03.16 г. -21.09.16 г./. Що се касае до определението за тълкуване волята на ДОС, същото без съмнение не може да бъде разглеждано, освен в общ контекст по отношение на мнението на контролираната съдебна инстанция по поставения от защитата въпрос, касаещ недоволство от определението за групиране на наложените на Б. наказания и приспадане на изтърпяна част от тях. По същество погледнато, искането е състоятелно на основание следното: Видно от представеното свидетелство за съдимост и отправената молба за групиране на наказанията по отделните осъждания от самия Б., съдът е следвало да направи кумулация на наказанията по постановените присъди по Н. О. Х. Д. 450/08 г. по описа на ОС-Добрич; по Н. О. Х. Д. 1883/11 г. по описа на ОС-Варна и по Н. О. Х. Д. 323/15 г. по описа на ОС-Добрич, като подбере най-благоприятния за осъдения вариант. Без значение дали решаващата инстанция е избрала поначало вярно съотношение в процесния казус, тя е задължена да се произнесе изцяло за всички наказания по осъжданията, които влизат в съответните съвкупности. По-раншното произнасяне в такава връзка губи своята сила, тъй като при последното такова /каквото е настоящото/ съдът разполага с най-пълна картина на осъжданията на лицето и следва да пристъпи към ново приложение на нормата на чл. 25 вр. чл. 23 НК. Такива са разрешенията и по ТРОСНК 3/09 г. на ВКС на РБ. В определението, произнесено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, липсва подобно произнасяне, което според ДОС и не било необходимо /съгласно съображенията по тълкувателния съдебен акт/. При цялостно разглеждане на съдебната история на осъденото лице задължително следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 27 НК, ако са налице предпоставки за прилагането й. Като при това се съобрази, че съгласно Р. 10-88-ОСНК, размерът на неизтърпяната част на наказанието по чл. 27 НК се определя към момента на извършеното друго престъпление, а не към момента на постановяване на присъдата за него. Казаното е така, независимо по чия инициатива е активирано производството по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК. В този смисъл не би могло да се говори в процесния случай за влошаване положението на осъденото лице, ако не се уважи позицията на същото по начина на произнасяне по чл. 25 и 27 НК. Всъщност, съгласно Р. 128-88-2 н. о.; Р. 147-90-2 н. о.; Р. 11-87-ОСНК, в изключителна степен относими към настоящата хипотеза, когато деецът е осъден с три присъди, при което за наказанията по първата и втората и тези по втората и третата може да се определи общо наказание, а престъпленията по първата и втората са извършени при условията на рецидив- чл. 27 НК, съдът следва да определи общо наказание за престъпленията по тези две присъди, по които сборът на общо определеното наказание и наказанието по присъдата, КОЯТО СЛЕДВА ДА СЕ ИЗТЪРПИ ОТДЕЛНО, е най-кратък за осъдения. Тези обстоятелства трябва да бъдат мотивирани и да се съдържат в съответния съдебен акт, което в случая не е така. Поредността на изтърпяване на определените наказания пък е заложен в разпоредбите на ЗИНЗС. Предвид изложеното, са допуснати касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК /с неизлагане на съображения се е стигнало до неяснота по приложение на материалния закон/ и се дължи възобновяване на наказателното производство, отмяна на незаконосъобразното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на решаващия съд. Ето защо и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение