Решение № 9186 от 21.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3032/2013 г.

Решение № 9186 от 21.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3032/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по жалба на Георги Атанасов Георгиев от град Бургас срещу решение № I-2149/29.01.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с което е отказано заличаване на данни, поискано с молба вх. № ЗЛД-1/14.11.2012 г. по описа на ОДМВР - град Бургас. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на решението, като издадено при допуснати съществени нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК. Иска се отмяната на административния акт. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Люнчева е депозирал писмено становище, с което оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Върховният административен съд в настоящия състав, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество. Със заявление вх. № ЗЛД-1/14.11.2012 г. Георгиев е поискал заличаване на личните му данни, съдържащи се в преписка по досъдебно производство /ДП/ № 80/2006 г. на Второ РУП - Бургас, ДП № 340/2009 г. на РП - Бургас. От доказателствата по административната преписка се установява следното: Във връзка с образувано ДП № 80/2006 г. на Второ РУП - Бургас, Георгиев е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК. С постановление изх. № 770/30.03.2009 г. по описа на РП - Бургас ДП е прекратено на основание чл. 199 във вр. чл. 243, ал. 1, т. 1 и чл. 24, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от НПК, поради това, че наказателната отговорност е погасена с изтичане на предвидената давност по чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК. Постановлението е влязло в законна сила. На Георги Георгиев е издадено свидетелство за съдимост, в което е отбелязано, че същият не е осъждан. С молба вх. № ЗЛД-1/14.11.2012 г. Георгиев е поискал заличаване на личните му данни, съдържащи се в преписка по досъдебно производство /ДП/ № 80/2006 г. на Второ РУП - Бургас, ДП № 340/2009 г на РП - Бургас № М-2451/28.02.2012 г., поради изтекла давност. В качеството на администратор на лични данни, с оспореното решение № I-2149/29.01.2013 г. министърът е отказал, позовавайки се на чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, вр. чл. 163, ал. 1 от ЗМВР и чл. 32а, ал. 3 от Инструкция № Iз-2843/2010 г. на министъра на вътрешните работи. Доводите за незаконосъобразност на решението на министъра на вътрешните работи са развити в насока, че в случая не се касае за лични данни на Георгиев, обработвани с оглед неговата личност, а такива, непосредствено свързани и отнесени към конкретно досъдебно производство; не са съобразени разпоредбите на Инструкция № Iз-2843/29.11.2010 г., допълнена с Инструкция з-2359/14.09.2011 г.; информацията попада в хипотезата на чл. 159, ал. 2 от ЗМВР; заличаването на лични данни, обработвани по ЗМ следва да бъде извършвано по реда на чл. 159, ал. 5 и 6 от ЗМВР; чл. 159, ал. 2, т. 4 от с. з. предоставя възможност за съхранението на въпросните лични данни в срокове, определени от администратора на лични данни. Видно от приложената по делото разпечатка от АИС "Централен полицейски регистър", съхраняваните в него лични данни са имената, ЕГН, пол, местоживеене, номер на лична карта и други, които са именно "лични" по смисъла на ЗЗЛД и касаят личността на Георгиев, независимо от това по какъв повод са събрани и за какви други цели ще се използват. Съгласно чл. 159, ал. 5 от ЗМВР, "Личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт". Събирането на данни за Георгиев е било необходимо във връзка с наказателното му преследване за извършено от него престъпление. Досъдебното производство е било прекратено поради изтекла давност. Ал. 2 на чл. 159 от ЗМВР предвижда, че в информационните фондове на МВР могат да се обработват лични данни, като при обработването им, свързано с дейностите по защита на националната сигурност и противодействието на престъпността, органите на МВР съхраняват данните и след приключването им в срокове, определени от администратора на лични данни - т. 4. В конкретния случай е налице хипотезата на обработването на лични данни на жалбоподателя, свързано с дейностите за противодействие с престъпността и законодателят е предоставил възможност на МВР, да съхранява тези данни в информационните фондове и след приключване на конкретното разследване. Така посочените законови разпоредби уреждат правото на МВР да извършва "изграждане и поддържане на информационни фондове, в които се събира, обработва, съхранява, анализира и използва информация, придобита при или по повод изпълнение на дейностите", което съставлява първият етап от събирането и съхраняването на личните данни. Това съхраняване не може да е неограничено във времето. Нормата на чл. 159, ал. 2, т. 4 от с. з. ограничава съхранението и обработката със срокове, определени от администратора на лични данни. Т. е. тя вменява задължение за министъра в последното му качество, да определи срокове за съхраняването на личните данни. В същата насока е и чл. 159, ал. 5 от закона, предвиждащ, че "Личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона...". Липсата на "определени от администратора срокове" е по вина на министъра, тъй като той не е изпълнил законовото си задължение. Недопустимо е от това неизпълнение, сам той да черпи права, нарушаващи личните права на гражданите в РБ. В подобни случаи, когато липсва специална норма, следва да се приложат общите такива на чл. 2, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗЛД. Там въведената забрана не позволява допълнителното обработване на лични данни за цели, различни от тези, за които те са първоначално събрани. Освен това по отношение на жалбодателя е приложима разпоредбата на чл. 159, ал. 6 от ЗМВР, която задължава администратора на лични данни да заличи същите при изтичане срока на давност. За конкретното престъпление е налице прекратяване на досъдебното производство поради изтекъл срок на давност, което е правното основание за исканото заличаване. Посочените като правно основание за отказа разпоредби на чл. 24, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от НПК и чл. 32а, ал. 3 от Инструкция № Iз-2843/29.11.2010 г., допълнена с Инструкция з-2359/14.09.2011 г. не съответстват на фактическите обстоятелства по преписката. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК предвижда прекратяване на образувано наказателно производство поради изтичане на предвидената в закона давност, а нормата на чл. 32а, ал. 3, т. 3 от Инструкцията допуска заличаване на лични данни в информационните фондове на МВР при изтичане на давността за конкретното престъпление, предвидена съобразно чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от НК, която хипотеза е налице в случая и която неправилно е посочена като основание за отказ, а не като такова за заличаване на личните данни. Разпоредбата на чл. 32а, ал. 3 доразвива разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК и в този смисъл същите са в еднакъв смисъл. Налице е и правното основание за заличаване на личните данни по чл. 160, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, който допуска заличаване на лични данни при прекратяване на наказателното производство, с единствено изключение - при прекратяване в случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК /това са случаите на сключено и одобрено от съда споразумение/. Противоречието между фактическите обстоятелства по преписката и соченото правно основание също е достатъчно основание за незаконосъобразност на административния акт. По изложените съображения жалбата се явява основателна и оспорената заповед като противоречаща на приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона, следва да бъде отменена. По делото не са претендирани разноски, не са представени и доказателства за направени такива от жалбоподателя, поради което не се присъждат в негова полза. Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение