Решение № 7876 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12352/2017 г.

Решение № 7876 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12352/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, против Решение № 2131/31.03.2017 г. по адм. дело № 881/2014 г. на Административен съд- С.-град, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт № 2141208438 от 23.04.2013 г., издаден от И. И. Г. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Б., потвърден с Решение № 2111/06.12.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-гр. С. при ЦУ на НАП в частта на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 1...15 от 31.01.2012 г. и № 1...39 от 20.03.2012 г., издадени от "МНД Инвестмънт" ЕООД; фактура № 2...34 от 04.04.2011 г., издадена от "Д. Т. 2010" ЕООД; фактури, издадени от "АМ Инвестмънт" ЕООД; фактура № 2...23 от 15.04.2011 г., издадена от "С. С. Е." ЕООД; фактура № 1...58 от 09.01.2012 г., издадена от "Е. Ю." ЕООД и фактури, издадени от "С. Б. И." ЕООД и начислените лихви за просрочие. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалноправните и процесуалноправните норми и необоснованост, което представлява отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и се претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. По делото е депозирана и касационна жалба с характер на частна такава от и. д. директор на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП срещу определение № 3972/15.06.2017 г. по адм. дело № 881/2014 г. на Административен съд- С.-град, с което е оставено без уважение искането с пр. осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК от дата 21.04.2017 г. на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП за изменение на постановеното по делото Решение № 2131 от 31.03.2017 г. по адм. д. № 881 описа за 2014 г., в частта, в която е осъдена Дирекция "ОДОП"-гр. С. при ЦУ на НАП да заплати по сметка на Административен съд С.-град сумата от 259 лв., съставляваща допълнителен депозит за възнаграждение на вещото лице по приетото заключение на съдебно-техническата експертиза. Ответникът - ЕТ "Д. Г.- Комерсиал", чрез адв. Христов, оспорва касационната жалба и претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната и частната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-С.-град е прогласил за нищожен Ревизионен акт № 2141208438 от 23.04.2013 г., издаден от И. И. Г. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Б., потвърден с Решение № 2111/06.12.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-гр. С. при ЦУ на НАП в частта на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 1...15 от 31.01.2012 г. и № 1...39 от 20.03.2012 г., издадени от "МНД Инвестмънт" ЕООД; фактура № 2...34 от 04.04.2011 г., издадена от "Д. Т. 2010" ЕООД; фактури, издадени от "АМ Инвестмънт" ЕООД; фактура № 2...23 от 15.04.2011 г., издадена от "С. С. Е." ЕООД; фактура № 1...58 от 09.01.2012 г., издадена от "Е. Ю." ЕООД и фактури, издадени от "С. Б. И." ЕООД и начислените лихви за просрочие и е оставил без разглеждане жалбата на Д. Г. В., действащ като ЕТ "Д. Г.- Комерсиал" в останалата ? част и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат след обсъждане в съвкупност на представените по делото писмени доказателства съдът е приел, че органите по приходите, извършили ревизията и органът по приходите, издал РА, не са разполагали с териториална компетентност по отношение на жалбоподателя, който е с постоянен адрес на територията на ТД на НАП С.. Според съда липсата на териториална компетентност е тежък порок при издаване на РА, съставляващ основание за обявяване на неговата нищожност в обжалваната част. Така постановеното решение е правилно. Изискването за валидност на оспорения административен акт е сред основните изисквания на които трябва да отговаря всеки административен акт, за да породи своето правно действие. Затова и сред основанията за оспорване на всеки административен акт по чл. 146 от АПК, респ. чл. 160, ал. 2 от ДОПК, на първо място е посочено липсата на компетентност. При отсъствие на такава компетентност / по степен, по място или по предмет/, актът би бил недействителен, т. е нищожен. Затова и разпоредбата на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, служебно вменява на съда извършването на проверка за законосъобразност на оспорения акт, на всички основания по чл. 146 от АПК и най-вече проверка за валидност, свързана с компетентността на издателя му. В случая, решаващият съд е извършил такава проверка за действителност на командировъчните заповеди за извършване на ревизията от страна на органи по приходите- М. Т. Д. и И. И. Г., като изводите му, че заповедите за командироване са подписани от лица, които са нямали такива правомощия, са правилни. Приложима в случая е разпоредбата на чл. 10, ал. 8 ЗНАП, съгласно която при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него длъжностно лице може да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, за изпълнение на което съответният териториален директор командирова служители от поверената му дирекция при условия и по ред, определени в Кодекса на труда. Обжалваният в настоящото производство РА е издаден в производство, образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1205070 от 04.07.2012 г., изменена със ЗВР № 1207753 от 22.10.2012 г. и ЗВР № 1208438 от 22.11.2012 г., издадени от П. Г. Г. на длъжност началник сектор "Р евизии" в Дирекция "Контрол" на ТД на НАП С., за определяне на задълженията по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за периодите от 01.01.2011 г. до 30.04.2012 г. на Д. Г. В. с ЕТ " Д. Г.-К.". По делото е безспорно установено, към датата на издаване на първата ЗВР физическото лице Д. Г. В. е с постоянен адрес гр. С., ул. "Е." ..№..., а адресът на управление на ЕТ " Д. Г.-К." егр. С., ул. "Г. М." .№.... Като адрес за кореспонденция жалбоподателят е посочил адресът на управление на ЕТ. Ревизията е възложена във връзка с писмо изх. № 93-00-1913#1 от 23.06.2012 г. на заместник изпълнителния директор на НАП Х. К., с което на директора на ТД на НАП С. (с копие до директора на ТД на НАП Б.) е разпоредено възлагането на ревизия по ЗДДС на Д. Г. В. с ЕТ " Д. Г.-К." за периода 01.03.2010 г. до 30.04.2012 г. Като правно основание за издаване на писмото е посочена разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от ЗНАП. В процесните ЗВР е предвидено ревизията да се извърши именно от И. И. Г. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Б. - ръководител на ревизията и М. Т. Д. на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП Б.. По делото са представени Заповед № 2488/03.10.2012 г. и Заповед № 2489/03.10.2012 г. на директора на ТД на НАП Б., подписани със запетая, с които И. И. Г. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Б. и М. Т. Д. на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП Б. са командировани до гр. С. и обратно в Б. за срок от 5 дни от 08.10.2012 г. до 12.10.2012 г. По делото са представени още две заповеди за командироване - Заповед № 2743/30.10.2012 г. и Заповед № 2745/30.10.2012 г. на директора на ТД на НАП Б., подписани със запетая, с които И. И. Г. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Б. и М. Т. Д. на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП Б. са командировани до гр. С. и обратно в Б. за срок от 5 дни от 05.11.2012 г. до 09.11.2012 г. Срокът на ревизията е продължен още веднъж - до 24.12.2012 г. със ЗВР № 1208438 от 22.11.2012 г., издадена от П. Г. Г. на длъжност началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" на ТД на НАП С.. За периода от датата на възлагане на ревизията до датата на издаване на РА други заповеди за командироване на органите по приходите не са представени. От ответника са представени доказателства, че заповедите носят подписа на С. И. и К. П. и двамата на длъжност заместник директор на ТД на НАП Б.. Т. се, че С. И. е оправомощен със заповед № ЗЦУ-1459 от 05.11.2010 г. на изпълнителния директор на ЦУ на НАП да изпълнява правомощията на директор при отсъствие на титуляра. Със заповед № РД-519 от 01.09.2011 г. на директора на ТД на НАП Б. са определени ресорите на заместник директорите С. И. и К. П.. От представените доказателства става ясно, че директорът на ТД на НАП Б. не е отсъствал на датите на издаване на командировъчните заповеди. Видно от заповед № РД-660 от 01.11.2011 г. на директора на ТД на НАП Б. са делегирани правомощия на С. И. и К. П. и двамата на длъжност заместник директор на ТД на НАП Б. да подписва като ръководител всички документи, свързани с получаване на приходи и извършване на разходи от ТД на НАП Б.: - Документи за касово и безкасово плащане; - Отчети за касово изпълнение на бюджета; - Тримесечни и годишни финансови отчети; - Финансови справки към ЦУ на НАП и други външни институции; - Документи, свързани с изплащане на възнаграждения на персонала; - Други документи, свързани с финансовата дейност (справки, справки-декларации и дневници по ЗДДС, декларации по ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗМДТ и др.). Видно от заповед № РД-519 от 01.09.2011 г. на директора на ТД на НАП Б. определените ресори на заместник директора С. И. са организация, ръководство, координация и контрол върху дейността на отдели: "Правен", "Анализи и планиране", "Информационни системи", "Бюджет и финанси" и "Логистика", а на заместник директора К. П.- организация, ръководство, координация и контрол върху дейността на дирекции "Контрол", "Събиране", "Обслужване", офиси за "Обслужване" гр. С. и гр. Я. и отдел "Продажби". От представените доказателства следва, че С. И. и К. П. не са били оправомощени от директора на ТД на НАП Б. да издават командировъчни заповеди. Във връзка преценката на изложените доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност касационният състав на ВАС стига до изводите, че заповедите за командироване на органите по приходите извършили ревизията са подписани от лице без правомощия за това, тъй като не е представена заповед на директора на ТД на НАП Б., която предвижда делегиране на правомощия на заместник директора на ТД на НАП Б. да командирова органи по приходите. Видно от представените заповеди за командироване срокът на командироване не покрива периода на извършване на ревизията, нито датата на издаване на РД и РА. За двата относително кратки периода на командироване (от 08.10.2012 г. до 12.10.2012 г. и от 05.11.2012 г. до 09.11.2012 г.) от ответника не е установено какви процесуални действия са извършени от органите по приходите, включени в ревизиращия екип което означава, че органите по приходите, извършили ревизията и органът по приходите, издал РА, не са разполагали нито с териториална, нито с времева компетентност по отношение на жалбоподателя, който е с постоянен адрес на територията на ТД на НАП С. С оглед на горепосочените основания РА се явява издаден при липса на компетентност на издателя му, с оглед на което е нищожен. Така постановеното решение на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. По касационната жалба с характер на частна жалба: Касационната жалба с характер на частна жалба срещу определение № 3972/15.06.2017 г. по адм. дело № 881/2014 г. на Административен съд- С.-град е допустима и основателна. Така постановеното определение е неправилно. Съдът неправилно е счел, че невнесеният определен допълнителен депозит в размер на 259 лв. за изплащане на възнаграждение за вещо лице по СТЕ следва да бъде внесен от ответника по спора, а именно Дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП. Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП не е поискал назначаването на СТЕ. Съгласно чл. 76 от ГПК всяка страна предварително внася в съда разноските по действията, които е поискала. Видно от чл. 78 от ГПК възлагането на отговорността за заплащане на разноски е свързана със заплатените такива. След като дължимият депозит не е бил заплатен от страната, която го дължи съдът е следвало да приложи мярката предвидена в чл. 77 от ГПК. С оглед на горното така постановеното определение като неправилно следва да бъде отменено и следователно следва да бъде отменено и първоинстанционното решение в частта, в която Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП е била осъдена да заплати сумата от 259 лв., представляваща допълнителен депозит за вещо лице. Разноски: С оглед този резултат, на ответника по касационната жалба - Д. Г. В. с ЕТ " Д. Г.-К." следва да се присъдят своевременно поисканите разноски в размер на 2 500 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,