Решение № 9551 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5136/2009 г.

Решение № 9551 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5136/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Велин Кирилов Бучински", действащ като ЕТ "Велин Бучински - Бучи" от гр. Благоевград, срещу решение от 30.12.2008 г. по адм. дело № 3244/2005 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III "Е" състав. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - директорът на Национална служба "Полиция", чрез процесуалния си представител изразява становище същата да се остави без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "г" от Законът за частната охранителна дейност (ЗЧОД) лиценз не се издава, а издаденият се отнема, когато търговецът предостави на назначените от него охранители огнестрелно оръжие, без те да притежават съответно разрешение за носене и употреба. В случая неоснователно е възражението на касатора, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като е потвърдил заповед № з-1249/13.04.2005 г. на директора на Национална служба "Полиция" за отнемане на лиценз за извършване на частна охранителна дейност № 26/16.04.2004 г., издаден на ЕТ за дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД (охрана на имуществото на физически и юридически лица) на територията на области Благоевград и Кюстендил. При събраните по делото доказателства обосновано е прието, че жалбоподателят е извършвал частна охранителна дейност по смисъла на чл. 2 от ЗЧОД, изразяваща се в дейност по охрана на обект "Казармен район - ВР 1611" - Дупница, собственост на Изпълнителна агенция "Държавна собственост" на МО. Установено е по делото, че на този обект е пренесено и съхранявано огнестрелно оръжие - ловна гладкоцевна пушка тип помпа "Уинчестър" 12 кал. № L 2626142, без едноличният търговец да притежава съответното разрешение за носене и употреба, а само такова за придобиването й. Това оръжие е държано в огнеупорна каса, до която достъп е имал и служителят Мирослав Светозаров, който е бил на трудов договор като охранител (невъоръжена охрана) при търговеца. Същият с цел да респектира групата роми, нападнали обекта на 2/3.04.2005 г. и на 3/4.04.2005 г. и ранили при физическото стълкновение с охранителите неговия отговорник, извадил от касата описаната в заповедта ловна пушка и въпреки, че не е произвел с нея изстрел, същата била в негово държане, като впоследствие е иззета от компетентните органи с протокол за доброволно предаване. При тази фактическа обстановка, законосъобразно органът и съдът са счели, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на административната мярка по чл. 21, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗЧОД. Липсата на фактическо предаване на процесното огнестрелно оръжие на Мирослав Светозаров от страна на самия Велин Бучински, както и твърдяното от последния незнание за горните обстоятелства, са ирелевантни. С оглед характера на регулираните от приложимия специален закон обществени отношения, употребеното в текста на разпоредбата понятие "предоставяне" следва да се тълкува в смисъл, че и неконтролираната от търговеца възможност за достъп до оръжието от охранител, който не притежава съответното разрешение за носене и употреба, следва да бъде санкционирана с отнемане на лиценза, след като тя е довела до практическото му използване от това лице. Обосновани са и изводите на първоинстанционния съд, че постановената оправдателна присъда спрямо жалбоподателя за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК и отменената административно наказателна мярка (глоба) по ЗАНН, не оказват влияние върху изхода на спора. В тази насока изложените в оспореното решение съображения изцяло се споделят от настоящата инстанция. Предвид горното жалбата е неоснователна. Не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението като неправилно, поради което същото следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и жалбоподателят следва да се осъди да му заплати сумата 150 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 и 4 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение