Решение № 6257 от 10.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10088/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по две касационни жалби против решение 3315/12.08.2024 г., постановено по адм. дело 107/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково.

В касационната жалба, подадена от община Ивайловград чрез адвокат К. Пейчева, се оспорва решението в осъдителната му част като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Възразява се, че съдът не е обсъдил събраните гласни доказателства и е направил погрешен извод, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от уволненията й. В условията на евентуалност се оспорва решението в частта на присъдения размер на обезщетението. Иска се да бъде отменено решението и да бъдат отхвърлени предявените искове, респ. да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Претендират се разноски за касационната инстанция.

В касационната жалба на А. В. И., подадена чрез адвокат М. Димитров, се оспорва решението в отхвърлителната му част. Твърди се, че в тази част решението е необосновано и се иска да бъде отменено, като бъдат уважени предявените искове изцяло. Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

По делото е подадена и частна жалба от община Ивайловград срещу определение 3615/10.09.2024 г. в частта за разноските. Твърди се, че определението е неправилно и следва да бъде отменено, като се присъдят пълните разходи за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба на А. В. И. срещу горепосоченото решение, в частта, с която исковете са отхвърлени до пълния размер. Що се отнася до касационната жалба на община Ивайловград, счита същата за частично основателна относно размера на определеното обезщетение, но не и по отношение на основанията по чл. 1 от ЗОДОВ, каквито безспорно е установено, че са налице. Като неоснователна е преценена частната жалба. Определението на съда, с което е отхвърлено искането за изменение на съдебното решение, е законосъобразно и правилно.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното:

Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално допустими.

Производството по делото е образувано по предявени пет обективно съединени иска от А. В. И. срещу община Ивайловград, с които се иска присъждане на обезщетения общо за сумата от 60 000 лева, ведно със съответната законна лихва, причинени от незаконосъобразни административни актове, както следва:

1. Иск за 15 000 лева представляващи неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно издадена Заповед 3/03.07.2017 г. на кмета на община Ивайловград, отменена с Решение 832 от 04.12.2017 г. постановено по адм. дело 840/2017 г. по описа на Административен съд Хасково, влязло в законна сила на 19.02.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на влизане в сила на съдебното решение 19.02.2019 г.;

1. Иск за 15 000 лева представляващи неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно издадена Заповед 9/01.03.2019 г. на кмета на община Ивайловград, отменена с Решение 603 от 06.08.2019 г. постановено по адм. дело 366/2019 г. по описа на Административен съд - Хасково, влязло в законна сила на 29.07.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на влизане в сила на съдебното решение 29.07.2020 г.;

1. Иск за 10 000 лева представляващи неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно издадената Заповед 8/11.08.2020 г. на кмета на община Ивайловград, отменена с Решение 803 от 07.12.2020 г. постановено по адм. дело 804/2020 г. по описа на Административен съд - Хасково, влязло в законна сила на 13.04.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на влизане в сила на съдебното решение 13.04.2021 г.;

1. Иск за 10 000 лева представляващи неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно издадената Заповед 8/23.04.2021 г. на кмета на община Ивайловград, отменена с Решение 494 от 20.09.2021 г. постановено по адм. дело 478/2021 г. по описа на Административен съд - Хасково, влязло в законна сила на 24.03.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на влизане в сила на съдебното решение 24.03.2022 г.;

1. Иск за 10 000 лева представляващи неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно издадената Заповед 14/04.04.2022 г. на кмета на община Ивайловград, отменена с Решение 632 от 05.10.2022 г. постановено по адм. дело 358/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково, влязло в законна сила на 17.05.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на влизане в сила на съдебното решение 17.05.2023 г.

Претенциите се основават на общо 6 бр. заповеди за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата, пет от които отменени с влязло в сила към датата на депозиране на исковата молба съдебно решение, от които се претендира за ищцата да са настъпили неимуществени вреди.

С оспореното решение, община Ивайловград е осъдена да заплати на А. В. И. обезщетение в размер на 5700 лева за претърпени неимуществени вреди причинени от незаконосъобразно издадена Заповед 3/03.07.2017 г. на кмета на община Ивайловград, отменена с Решение 832 от 04.12.2017 г. постановено по адм. дело 840/2017 г. по описа на АС - Хасково, влязло в законна сила на 19.02.2019 г.,ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на влизане в сила на съдебното решение 19.02.2019 г., като предявения иск в частта му над 5700 лева е отхвърлен, като недоказан.

Осъдена е община Ивайловград да заплати на А. В. И. обезщетение в размер на 5100 лева лева, за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно издадената Заповед 9/01.03.2019 г. на кмета на община Ивайловград, отменена с Решение 603 от 06.08.2019 г. постановено по адм. дело 366/2019 г. по описа на АС - Хасково, влязло в законна сила на 29.07.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на влизане в сила на съдебното решение 29.07.2020 г., като предявения иск в частта му над 5100 лева е отхвърлен, като недоказан.

Осъдена е община Ивайловград да заплати на А. В. И. обезщетение в размер на 2400 лева за претърпени неимуществени вреди причинени от незаконосъобразно издадената Заповед 8/11.08.2020 г. на кмета на община Ивайловград, отменена с Решение 803 от 07.12.2020 г. постановено по адм. дело 804/2020 г. по описа на АС - Хасково, влязло в законна сила на 13.04.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на влизане в сила на съдебното решение 13.04.2021 г., като предявения иск в частта му над 2400 лева е отхвърлен, като недоказан.

Осъдена е община Ивайловград да заплати на А. В. И. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3300 лева, причинени от незаконосъобразно издадената Заповед 8/23.04.2021 г. на кмета на община Ивайловград, отменена с Решение 494 от 20.09.2021 г. постановено по адм. дело 478/2021 г. по описа на АС - Хасково, влязло в законна сила на 24.03.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на влизане в сила на съдебното решение 24.03.2022 г., като предявения иск в частта му над 3300 лева е отхвърлен, като недоказан.

Осъдена е община Ивайловград да заплати на А. В. И. обезщетение в размер на 3900 лева за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно издадената Заповед 14/04.04.2022 г. на кмета на община Ивайловград, отменена с Решение 632 от 05.10.2022 г. постановено по адм. дело 358/2022 г. по описа на АС - Хасково, влязло в законна сила на 17.05.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на влизане в сила на съдебното решение 17.05.2023 г., като предявения иск в частта му над 3900 лева е отхвърлен, като недоказан.

По претенциите за разноски община Ивайловград е осъдена да заплати на А. В. И. разноски по адм. дело 107/2024 г. по описа на АС - Хасково в размер на 60.00 лева представляващи дължимо внесена държавна такса, а община Ивайловград е осъдена да заплати на адвокат М. Димитров, член на АК Хасково разноски в размер на 1853.00 лева за осъщественото процесуално представителство по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата по адм. дело 107 от 2024 г. по описа на АС - Хасково.

С определение 3615/10.09.2024 г. по делото е оставено без уважение искането на община Ивайловград за допълване на решението, като и се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение.

От фактическа страна по делото е установено, че със Заповед 5 от 10.03.2014 г. на кмета на община Ивайловград ищцата - А. И., е била назначена на длъжност Главен счетоводител в дирекция Административно правно обслужване и финансово стопански дейности в Община Ивайловград считано от 10.03.2014 г.

Със Заповед 3/03.07.2017 г. издадена от кмета на община Ивайловград служебното правоотношение на И. било прекратено на основание чл. 107, ал. 1 т. 10 от ЗДСл. Ищцата обжалвала тази заповед и същата била отменена с Решение 832 от 04.12.2017 г., постановено по адм. дело 840/2017 г. по описа на АС - Хасково, потвърдено с Решение 2356 от 19.02.2019 г. по АД 1529/2018 г. по описа на Върховен административен съд.

Със Заповед 8 от 01.03.2019 г. на кмета на община Ивайловград ищцата била възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност Главен счетоводител, а със Заповед 9 от 01.03.2019 г. на кмета на община Ивайловград отново било прекратено служебното й правоотношение, този път на основание чл. 107, ал. 1, т. 9 от ЗДСл. Тази заповед била обжалвана от ищцата и отменена с Решение 603 от 06.08.2019 г. постановено по адм. дело 366 от 2019 г. по описа на АС - Хасково, потвърдено с Решение 10471 от 29.07.2020 г. постановено по адм. дело 11762/2019 г. по описа на Върховен административен съд.

Със Заповед 7/11.08.2020 г. на кмета на община Ивайловград ищцата била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност считано от 11.08.2020 г., но със заповед 8 от 11.08.2020 г. връчена й на същата дата и считано от последната, служебното й правоотношение отново било прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 10 от ЗДСл. След оспорване от ищцата заповедта била отменена с Решение 803 от 07.12.2020 г. постановено по адм. дело 804/2020 г. по описа на АС - Хасково, потвърдено с Решение 4646 от 13.04.2021 г. постановено по административно дело 1447/2021 г. по описа на Върховен административен съд.

Със Заповед 7/23.04.2021 г. ищцата била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, считано от 23.04.2021 г., а със Заповед 8/23.04.2021 г. и считано от последната дата, служебното й правоотношение отново било прекратено, на основание чл. 107, ал. 1, т. 10 от ЗДСл. Тази заповед също била оспорена от ищцата и отменена с Решение 494/20.09.2021 г. постановено по адм. дело 478/2021 г. по описа на АС - Хасково, потвърдено с Решение 2818 от 24.03.2022 г. постановено по адм. дело 11395/2021 г. по описа на Върховен административен съд.

Със Заповед 13 от 04.04.2022 г. ищцата е възстановена на предишната длъжност считано от 04.04.2022 г., но с променено работно време. На същата дата е издадена и заповед 14 от 04.04.2022 г. на кмета на община Ивайловград, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. е било прекратено служебното й правоотношение считано от 04.04.2022 г. Ищцата обжалвала посочената заповед и последната била отменена с Решение 632 от 05.10.2022 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. дело 358 по описа на съда за 2022 г., потвърдено с Решение 5211 от 17.05.2023 г. постановено по д. 12007/2022 г. по описа на Върховен административен съд.

Със заповед 3 издадена от кмета на община Ивайловград на 26.05.2023 г. и считано от същата дата ищцата отново е възстановена на длъжността Главен счетоводител, а със заповед 4 издадена от кмета на община Ивайловград на същата дата, служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Заповедта отново била оспорена пред АС - Хасково и отменена с Решение 800 от 02.11.2023 г. постановено по адм. дело 695/2023 г., потвърдено с Решение 3042 от 13.03.2024 г. на ВАС по адм. дело 1211/2023 г.

Въз основа на така установеното, административният съд приел, че предявените искове са допустими, като се е позовал на Тълкувателно решение 4 от 06.11.2023 г. на ОСС на I и II колегия на Върховен административен съд, постановено по т.д. 2/2021 г. Приел е за безспорно установено, че заповедите на кмета на община Ивайловград, с които служебното правоотношение на ищцата като държавен служител е било прекратявано, са отменени с влязъл в сила съдебен акт. Анализирал е свидетелските показания на разпитаните свидетели, за които е преценил, че макар и в близки родствени отношения, имат преки и непосредствени впечатления от поведението на ищцата след постановяване на всеки един от незаконосъобразните административни актове. Що се отнася до причинените й неимуществени вреди, съдът е посочил, че след прекратяването на служебните правоотношения, ищцата се е затворила в себе си, не искала да излиза, не излизала със семейни приятели, депресирала се, изпадала в истерии и плачела много. Приел е, че установеният по делото факт, че още след издаване на първата заповед за прекратяване на служебното й правоотношение и до възстановяването й на работа след отмяната на Заповед 14/04.04.2022 г. на кмета на община Ивайловград, ищцата е осъществявала счетоводни услуги в нает от нея офис, не се отразява на основателността на предявените искове. От доказателствата по делото съдът е направил извод, че претърпените от ищцата А. В. И. вреди, са пряка и непосредствена последица от цитираните 5 бр. заповеди. Въз основа на свидетелските показания съдът е приел, че идентичните негативните психични и емоционални изживявания на ищцата са настъпвали именно след като всеки един от посочените административни актове е започнал да произвежда правното си действие.

Решението е валидно и допустимо. Касационната инстанция споделя всички извода на административния съд относно наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и основателността на предявените искове. Според настоящата инстанция, решението е неправилно само по отношение на размера на присъдените обезщетения по отделните искове. С оглед на това, касационната жалба на община Ивайловград се явява частично основателна.

След като и петте заповеди на кмета на община Ивайловград са били отменени от съда като незаконосъобразни, ясно е, че е налице първата предпоставка за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Безспорно са установени и неимуществените вреди, които ищцата е претърпяла от тези незаконосъобразни административни актове. Още повече, че неколкократното издаване на незаконосъобразните заповеди е засилило неблагоприятното им отражение върху психиката на ищцата. А фактът, че през исковия период ищцата е работила, не може да се преценява в нейна вреда, а е нормалното поведение на човек в трудоспособна възраст. Тези доводи са в подкрепа на приетата от първоинстанционния съд основателност на предявените искове.

Административният съд е определил размера на всяко едно от обезщетенията при съпоставяне на периодите, през които незаконосъобразните заповеди са действали, до тяхната отмяна от съда. Но касационната инстанция счита, че първо - разликите в тези периоди не са значителни и второ - периодите зависят от организацията на работа в съдилищата, а не от поведението на ответника по делото. С оглед на това, завишен се явява размерът на обезщетенията по първите два предявени иска. Определените обезщетения във връзка с отменената заповед 2/03.07.2017 г. на кмета на община Ивайловград и заповед 9/01.03.2019 г., следва да бъдат намалени съответно от 5700 лв. и 5100 лв. на 3500 лв. за всяко поотделно. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила.

След преценка на становищата на страните и доказателствата по делото, съдът намира частната жалба на община Ивайловград за основателна. Пред касационната инстанция е представен документ за бюджетен превод по банков път на сумата от 5100 лв. на адвокат Г. Пейчева за правна защита и съдействие на община Ивайловград с дата 22.03.2024 г. С това е доказано плащането на адвокатското възнаграждение по начин, посочен в обжалваното определение на съда. Независимо, че платежното нареждане е представено пред касационната инстанция, то следва да се има предвид при присъждане на разноските за първа инстанция. С оглед на това обжалваното определение 3615/10.09.2024 г. следва да бъде отменено и на община Ивайловград бъдат присъдени разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 3366 лв.

При определяне на разноските за касационната инстанция, съдът отчита, че касационната жалба на А. В. И. е неоснователна и поради това разноски не се дължат. Що се отнася до претенцията на община Ивайловград, към пълномощното на адвоката, в който е вписано възнаграждение в размер на 2500 лв., платени по банков път, отново не е приложен документ за превеждането на сумата по сметка. Поради това съдът не може да приеме сумата за изплатена и не я присъжда с настоящото решение.

Водим от изложеното, и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,