Решение № 5829 от 2.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Стефанова от град София, чрез адвокат И. Златанова от САК, насочена срещу Решение 4034 от 16.06.2022г., постановено по адм. дело 4273/ 2022 г. по описа на Административен съд София- град (АССГ). С касационната жалба са наведени твърдения за неправилност на съдебното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Счита се, че атакуваните актове не са издадени при спазване на материално правните разпоредби на чл. 96, ал. 2 и ал. 3 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и чл. 123 от Семейния кодекс (СК). Моли се за отмяна на съдебното решение и отмяна на оспорения отказ на Столична община- район [район] относно възстановяване на адресната регистрация на малолетно дете А. Георгиев. Ответникът- Кмет на Столична община район [район], чрез юрисконсулт Праматарска, в писмен отговор ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Иска да се остави в сила обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за валидност, допустимост и правилност на обжалвания съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт АССГ е ОТХВЪРЛИЛ жалбата на Д. Стефанова срещу отказ на Кмета на Столична община район [район] за възстановяване на адресна регистрация на малолетно дете, обективиран в писмо от 19.04.2022г. За да стигне до този правен резултат, съдът е намерил, че извършената промяна в адресната регистрация не е в нарушение на Семейния кодекс и на Закона за гражданската регистрация. Административният съд установил, че с Решение 260526 от 11.02.2022г., постановено по гражданско дело 8290/ 2020г. на СРС е признато за установено бащинството на Б. Георгиев, както и е утвърдено споразумение за съвместно упражняване на родителски права и задължения върху А. Георгиев с режим на отглеждане при редуване по седмици. Б. Георгиев е подал заявление от 28.03.2022г. за промяна на адресната регистрация на детето с посочен неговият настоящ адрес [адрес]. Исканата регистрация е извършена на 30.03.2022г. Установил е, че бащата на детето е адресно регистриран на същия адрес, на който е извършена и адресната регистрация на детето, считано от 28. 03. 2022 г. До този момента адресната регистрация на детето е била на адрес, който не съответства на адресната регистрация на неговите на майката. Преценил е, че с оглед искането на майката за възстановяване на адресната регистрация на детето и факта, че предходната адресна регистрация на детето не съвпада с настоящия й адрес, отказът на административния орган се явява законосъобразен. При извършената проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, по наведените доводи в касационната жалба съдът намира съдебното решение за ПРАВИЛНО. Настоящият състав на ВАС споделя изводите, направени в мотивите на решението. При изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба. Изложените от първоинстанционния съд доводи, са изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на всички искания и доводи на страните- чл. 235, ал. 2 от ГПК, чл.172а, ал.1 и ал.2 АПК. Изведените в жалбата обстоятелства не основават основателност на оспорването на акта по регистрация, а подлежат на разрешаване в предвидените в чл. 123, чл. 127 СК производства. Следва да се извърши разграничение между изведеното от специалния закон задължение за адресна регистрация и упражняването на правата и задълженията на родителя, уредени в Семейния кодекс. Адресната регистрация не е предпоставка за дължимото се според чл. 126, ал. 1 СК съвместно живеене на родителите и ненавършилите пълнолетие деца, а отразява действително място на живеене, съответно на вписване в регистъра на населението. Неоснователно е твърдяното от касатора, че регистрацията е следвало да бъде извършена при подадено заявление от двамата родители. Нито в ЗГР, нито в приложимия подзаконов нормативен акт - Наредба РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация има ограничение в смисъла, посочен от жалбоподателя, а именно, че настоящият и постоянен адрес на малолетното дете следва да бъде променян само ако на заявлението (по образец) фигурират подписите и на двамата родители, удостоверяващи тяхното съгласие. Проблемите на режима и упражняването на родителски права не е в предмета на административното право. Възникналите между родителите спорове подлежат на разрешаване в предвидените в СК производства. Съобразно чл. 129, ал. 1 СК, всеки от родителите може сам да представлява малолетното си дете. След дължимата преценка по чл. 92 ЗГР административният орган може да извърши или откаже исканата регистрация. Съгласно чл. 96, ал. 1 и ал. 3 ЗГР настоящият адрес се заявява чрез подаване на заявление от лицето до органите по чл. 92, ал. 1, като за малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица заявяването се извършва от законните им представители. В случая бащата на детето, като негов законен представител и с предвидената в чл. 129 от Семейния кодекс представителна власт е заявил пред компетентния орган негов настоящ адрес, като след дължимата проверка на обстоятелствата по чл. 92 ЗГР, регистрация на посочения адрес е извършена. В допълнение следва да се отбележи, че действително не съществува процедура по възстановяване на адресна регистрация. Съгласно § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за гражданската регистрация заличаване на адресна регистрация" е автоматизирано възстановяване на предходния постоянен и/или настоящ адрес на лицето. Събраните в хода на административното производство доказателства сочат, че предходната адресна регистрация на малолетното дете не съответства на настоящите адресни регистрации на нито един от родителите. Поради което необосновано е искането на касационния жалбоподател да се извърши, възстановяване на стария адрес. Неоснователни са посочените с касационната жалба доводи за незаконосъобразност на отказа на кмета на Столична община район [район] да отмени извършената от длъжностното лице по адресна регистрация в Столична община район [район] промяна в адресната регистрация на малолетното дете А. Георгиев. Правилно решаващият съд е приел, че за административния орган са били налице предпоставките за извършване на възстановяване на адресната регистрация на малолетното дете. Обективираният в писмо с изх. РЛН22-ГР94-1409-1 от 19.04.2022г. отказ за възстановяване на старата му адресна регистрация се явява законосъобразен. С извършената промяна е съобразен чл.94, ал.1 ЗГР според, който адресът на лицето следва да отговаря на действителното му местоживеене. Това е в съответствие с принципа за истинност на адресната регистрация. При този изход на спора на ответника се дължат разноски в размер на 100 лева, за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд