Решение № 2260 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4990/2011 г.

Решение № 2260 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4990/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ). Образувано е по касационна жалба на на "плиска Ойл" ЕООД гр. Шумен, ул. "драгоман", № 9, с ЕИК 127636778 против решение № 260/09.02.2011 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, V състав, постановено по адм. д. № 2578 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 271001281/29.04.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, офис "Шумен", потвърден с решение № 473/02.07.2010 г. на Директора на Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП и "Плиска Ойл" ЕООД е осъдено да заплати на дирекцията 1 070,70 лева, представляващи разноски по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК в следствие нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Неправилно съдът разгледал единствено процедурата по оспорване на представения по време на съдебното производство приемо - предавателен протокол от 01.09.2008 г.. Не са кредитирани и свидетелските показания. От данните, съдържащи се в дневниците е видно осчетоводяването на фактура № 0... 0212/01.09.2008 г., издадена от "Крейс - топ стил" ЕООД. Реалността на доставката не е обвързана от действията на предходния доставчик. За 350, т. слънчоглед приходните органи са признали правото на данъчен кредит. Издадените от "Ескалибур Интернационал" ООД фактури са отразени в счетоводните регистри. Изводът на съда за приемните бележки е погрешен, тъй като дружеството е разполагало с два кочана и бележките са съпроводени с пътни разписки. Административният съд игнорирал неоснователно доказателствата за последващи доставки на слънчоглед по 4 броя фактури към "Надир Текстил Дери Ве Я Сан. Гидж" - Турция. Касаторът моли за уважаване на жалбата му и присъждане направените разноски. Директорът на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Обсъдени са релевантните факти и обстоятелства както и събраните доказателства. Приемо - предавателният протокол е без достоверна дата. Не е доказано прехвърляне собствеността върху цистерните, липсват доказателства за фактическото предаване на слънчогледа. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съдът е приел за установено следното: През данъчен период м. 09.2008 г. "Плиска Ойл" ЕООД е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит по фактура № 0...0212/01.09.2008 г., издадена от "Крейс - топ стил" ЕООД. Изискани са документи, които не са представени. Проверката на място пък е установила наличието на 11 броя метални цистерни на работната площадка. През данъчен период м. 01.2009 г. ДЗЛ е упражнило правото на данъчен кредит по фактури с номера 00...133/29.01.09 г. и с номера 00 - 134/30.01.09 г., с предмет доставката на 1 000 тона слънчоглед, издадени от "Ескалибур интернационал" ООД. Предходни доставчици са "Конкорд" ЕООД за 350, т. слънчоглед и "МС" ЕООД за 650 тона. Последното дружество не е открито на декларирания данъчен адрес. Изисканите доказателства не са представени, като е направена и справка в масива на НАП. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 5 вр. с чл. 6 ЗДДС - налице е неправомерно начисляване на данъка. В съдебното производство са представени платежни документи, приемо - предавателен протокол от 01.09.2008 г., счетоводни справки, удостоверение от отдел "Пътна полиция", СД и ДП на доставчиците, договор по чл. 34 от Закона за счетоводството. Изслушано е заключение по ССчЕ, кредитирано от съда. Във връзка с оспорване на протокола е разпитана като свидетел Живка Бадалова Вълчева, като съдът е дал вяра само на една част от нейните показания, установяващи наличието на цистерните. Въз основа на гореописаната и безспорна фактическа обстановка съдът е формулирал обоснования извод, че не е доказано прехвърляне правото на собственост върху 11 броя цистерни. Тяхното наличие не означава еднозначно, че са били доставени от "Крейс - топ стил" ЕООД. Такъв извод не може да се изведе и от данните за осчетоводяването на фактурите. Приемо - предавателния протокол е надлежно оспорен, като е открито производство в което не са събрани доказателства за достоверността на датата на частния документ. Протоколът е представен едва в съдебното производство и то на 30.08.2010 г., като не става ясно защо представителят на дружеството не го е депозирал по време на ревизията или във фазата на административното оспорване. Настоящият касационен състав напълно споделя мотива на административния съд, според който протокола е можело да бъде посочен във възражението срещу РД или в писмените обяснения на стр. 15. Съдът е дал указания, разпределяйки доказателствената тежест. Особеностите на цистерните предполага използването на специални превозни средства за тяхното транспортиране във връзка с което не са събрани доказателства. Показанията на св. Вълчева не следва да се кредитират в частта им, описваща съставянето на приемо - предавателния протокол. Вълчева е заявила, че са били съставени два протокола, като представителят на "Крейс - топ стил" ЕООД е докарал цистерните. Показанията в тази им част почиват на предположения, а не са снети въз основа на лични възприятия. В останалата им част съдът обективно ги е кредитирал Законосъобразно съдът е потвърдил РА в частта относно непризнатото право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Ескалибур интернационал" ООД. Обстоятелството, че за част от количеството слънчоглед приходните органи са признали правото на данъчен кредит, не означава, че това следва да се направи и за останалото количество, за което данъкът е начислен неправомерно. Управителят на прекия доставчик "Ескалибур интернационал" ООД е дал писмени обяснения според които дружеството е посредник при покупко - продажбата на зърно. Това е наложило да бъде изследван въпроса кой и къде е съхранявал зърното за времето от неговото производство до датата на издаване на фактурите през м. 01.2009 г.. Очевидно е, че през зимните месеци зърното не е могло да стои на открито, извън съответното складово помещение. Съхраняването и транспортирането на количество от 650 тона слънчоглед изисква ангажирането на съответен кадрови и материално - технически ресурс. В тази връзка съдът е анализирал подробно товарителниците за 49, т. зърно и приемните бележки. Касаторът твърди, че впоследствие е реализирал износ на слънчоглед, включително количествата, придобити по доставката от "Ескалибур интернационал" ООД. Фактът, че дружеството е извършило износ към турска фирма не доказва по категоричен начин, че това е именно слънчогледа, доставен от "Ескалибур интернационал" ООД. Жалбоподателят е разполагал с налични количества зърно, които е придобил от различни доставчици. Този въпрос не може да бъде изяснен и чрез заключението по ССчЕ, тъй като според вещото лице през м. 02.2009 г. продаденото количество е в повече с 32 тона от закупеното и наличното. В първоинстанционното решение са обсъдени доводите на представителя на жалбоподателя за получаването на 779 020, т. слънчоглед, вместо фактурираните 1000 тона. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение