Решение № 4416 от 29.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1447/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. С. чрез неговия пълномощник срещу решение 4988 от 23.12.2024 г. по адм. дело 476/2024 г. на Административен съд Пазарджик. Счита обжалваното решение за нищожно, недопустимо и неправилно като постановено в несъответствие с материалния закон, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Ответникът по касационната жалба кметът на община Пазарджик намира касационната жалба за неоснователна. Прави искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. С. С. срещу заповед 652 от 03.04.2024 г., издадена от кмета на община Пазарджик, с която на същия в качеството на възложител и извършител е наредено да премахне незаконен строеж Пристройка към съществуваща жилищна сграда с размери 8,00 м/4,00 м и височина кота стреха h=2,20 м и кота било h=2,50 м, площ от 32,00 кв. м, находящ се в поземлен имот с идентификатор 48876.501.542 по КККР, съставляващ УПИ VII-252, кв. 21 по плана на [населено място], община Пазарджик. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма. Установената при проверката на имота пристройка безспорно се категоризира като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. При липса на строителни книжа за констатираното строителство административният орган законосъобразно е разпоредил неговото премахване като незаконно по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Доказателственият материал по делото сочи за извършване на строежа през 2023 г., обстоятелство установено с показанията на разпитани по делото свидетели и по данни на самия жалбоподател, за който момент не намират приложение разпоредбите за търпимост по § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Следователно строежът не е търпим и подлежи на премахване. Неоснователни са възраженията на оспорващия, че построеното представлява преместваем обект, тъй като същото изпълнява условията за категоризиране като строеж обект, наречен сграда или постройка - по легалните дефиниции по пар. 1, т. 1б от ДР ЗКИР и пар. 5, т. 38 от ДР ЗУТ за трайно прикрепване към земята, да се състои от отделни външни стени, да има организирани вътрешни пространства и определено функционално предназначение. При определянето на характеристиката на обекта като строеж е водещо неговото предназначение, а възможността за преместване в пространството е второстепенна. Противно на възраженията на жалбоподателя, същият е надлежно уведомен за започване на административното производство, констативния акт му е съобщен и му е осигурено право да даде възражения по него, които са разгледани и отхвърлени с издадената заповед. Така постановеното решение е валидно и допустимо. Изложените в жалбата възражения за неговата нищожност и недопустимост са изцяло бланкетни и доколкото конкретните доводи обективират несъответствие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, оспорена е само правилността на съдебния акт. Решението е постановено от законен състав един съдия, избран по принципа на случайно разпределение, съдържа разбираеми мотиви и е подписано, поради което същото е валидно. Издадената заповед притежава характера на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, годен предмет на съдебен контрол по чл. 215, ал. 1 ЗУТ. Съдът е сезиран с жалба от лице с правен интерес от оспорване и в предвидения по чл. 215, ал. 4 ЗУТ срок за обжалване на административния акт, поради което постановения от него акт по съществото на спора е допустим. Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че е реализиран обект между жилищната сграда в УПИ VII-252 (поземлен имот с идентификатор 48876.501.542 по КККР) и имотната граница към УПИ VI-255 (поземлен имот с идентификатор 48876.501.541 по КККР), с размери 8,00 м/4,00 м и височина кота стреха h=2,20 м и кота било h=2,50 м, площ от 32,00 кв. м, използващо стената на жилищната сграда в УПИ VII-252 и три външни стени от термпанели с едноскатен покрив от дървена конструкция с покритие от битумни керемиди, наклонен към съседния УПИ VI-255, с положена мазилка, настилка и алуминиева дограма, използвано за всекидневна с топла връзка към жилищната сграда. Според първата съдебно-техническа експертиза обектът има дървена носеща конструкция от пространствено свързани дървени колони и надлъжни и напречни греди, образуващи тавански гредоред, дървените колони анкерирани към настилка от циментова замазка с метални планки и болтове, с монтирана алуминиева дограма врата на фасада юг и прозорец на фасада север, използвано като лятна кухня. Експертът по втората назначена експертиза описва обекта като дървена конструкция навес с три ограждащи стени, поставени 10 бр. верикални дървени греди с размери 8/8 см, захваната за настилката с планки и болтове, върху тях монтирани 14 бр. хоризонтални дървени ребра с размери 10/6 см, захванати с винтове за дърво и обшити с рендосани дъски, между вертикалните греди изпълнен пълнеж от термопанели, захванати с планки и винтове за дърво, с поставени врата и прозорец. Така описания строеж по строителни материали, размери и предназначение настоящият състав намира за достатъчно индивидуализиран за извършването на преценка на материалната законосъобразност на заповедта. Неоснователни са възраженията на касатора за наличието на противоречия в описанието на обекта в констативния акт, възпроизведено по същия начин и в оспорената заповед, с тези по съдебно-техническите експертизи. Строежът безспорно е описан от служителите на общинската аминистрация като такъв с три стени от термопанели и покрив от дървена конструкция, използващ една от стените на жилищната сграда, с конкретни стойности за дължина, ширина и височина, както и с окомерна скица на разположението в имота и от вертикален разрез на фасада север (североизток) на постройката. Вещите лица действително са отразили значително по-задълбочено параметрите на обекта, като дори са посочени и измеренията на отделните колони и броят на мотираните в покривната конструкция дървени греди, но тези елементи не съставляват задължителни обстоятелства за определяне на нареденото за премахване или категоризирането му като строеж или преместваем обект, тъй като описанието в констативния акт е достатъчно подробно за тази цел. Настоящият състав не намира за относими оплакванията за липса на положена мазилка и настилка или за липса на осигурена топла връзка с жилищната сграда, тъй като обектът не е херметично изолиран от външната среда. Постройката изрично е описана в административното производство с ограждащи стени от термопанели, а наличието на настилка и врата към жилищната сграда (вратата е на стената жилищната сграда и е осигурявала достъп към двора, а сега към постройката) се установява от снимковия материал по делото, включително и този от съдебно-техническите експертизи. Конкретното наименование топла връзка, което органът дава на възможния пряк достъп от обекта до жилищната сграда през вратата по използваната фасадна стена на основното строителство в имота или евентуалното некоректно отбелязване за положена мазилка, при евентуална липса на такава, по никакъв начин не води до неяснота на нареденото за премахване. Неоснователни са възраженията за допуснати съществени нарушения на административната процедура, поради съставянето на констативния акт в отсъствие на жалбоподателя или семейните му, както и за порок в последвалото му съобщаване по реда на § 4, ал. 2 ДР ЗУТ. Присъствието на жалбоподателя по време на проверката не представлява законово изискване за съставянето на акта. Евентуални допуснати нередности в процедурата по връчване на констативния акт също не съставляват нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, което да води до незаконосъобразност на заповедта само на това основание. С подаването до съда на жалбата срещу издадената заповед, оспорващият е реализирал правото си на защита срещу тази заповед в протеклото съдебно производството. Не съставлява съществено нарушение на процедурата и оплакването в касационната жалба за неправилното адресиране на акта единствено до обжалващия, а не и към другия наследник на поземления имот неговия брат. Съгласно § 3, ал. 1 ДР от Наредба за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от община Пазарджик адресат/ адресати на заповедта са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж (текстът на нормата е идентичен с този на § 3, ал. 1 ДР от Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК). Изцяло в преценката на административния орган е срещу кого и колко от тях да насочи заповедта за премахване. От административния орган в съответствие с изискванията по чл. 35 АПК са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Настоящият състав не приема възражението на касатора за определянето на констатираното като преместваем обект, вместо като строеж. В случая изследваната от вещите лица възможност за демонтаж и преместване в пространството и използване по предназначение на друго място, независимо от разминаващите се позиции на експертите по необходимостта от разглобяването и нарушаване на целостта му, се явява само едно от кумулативно изискуемите предпоставки за определянето му като преместваем обект. Друго такова условие е предназначението му да попада сред изрично изброените в чл. 56 и чл. 57 ЗУТ обекти с увеселителна, административна, търговска или друга обслужваща дейност, свързани с отбраната и сигурността на страната или рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи. Следователно, дори и да се възприеме тезата на касатора за възможност за преместване на обекта в цялост и използването му на различно място, той не може да бъде характеризиран като преместваем обект поради своето предназначение. Предвид изложеното, предметът на заповедта за премахване представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, а не преместваем обект. Не опровергават този извод цитираните от оспорващия изисквания за строежите да имат основи с височина минимум 0,30 м.л. и вертикалните стени (минимум 4бр.) на този строеж да са неразделно свързани с тези основи. Доколкото и не се сочат конкретните строителни правила, от които е извадката (такива предвиждания съществуват например по чл. 21 от Строителни правила и норми за изграждане на населени места от 1959 г. (отм.), същите условия са относими единствено до сгради, при това такива с жилищно предназначение, поради което такъв стандарт не може да бъде отнесен до всички видове строежи. Освен това евентуално изграждане на жилищна сграда без спазване на нормативното изискване за височина на пода не изключва категоризирането на същата като строеж, а води до извод за изграждането й в нарушение на нормативните изисквания. В тази връзка съдът неправилно е изследвал легалните дефиниции за сграда или постройка по ЗКИР при изследване на характера на нареденото за премахване, които понятия касаят значително по-тесен кръг обекти от тази на строежите по § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Не всички строежи подлежат на нанасяне в кадастралната карта, поради което сочените в ЗКИР условия не могат да бъдат разглеждани като задължителни за определянето на характера на нареденото за премахване като строеж или не. Относимата легална дефиниция за строеж по § 5, т. 38 ДР ЗУТ от друга страна включва не само обекти с характеристиките на процесния, но дори и навеси без нито една изградена стена или основи. Следователно, изградената дървена покривна конструкция е достатъчна за определянето на характера на констатираното като строеж, отделно от останалото изградено по обекта. Неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е отказал да назначи тройна съдебно-техническа експертиза при противоречие между първоначалното заключение и повторното такова. Съгласно субсидиарно приложимата по реда на чл. 144 АПК разпоредба на чл. 195, ал. 1 ГПК, вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. При напълно изяснена фактическа обстановка и липса на неясноти по обстоятелствата от значение за правилното разрешаване на спора, назначаването на тройна съдебно-техническа експертиза по въпроси без явно значение за разрешаване на повдигнатия спор се явява лишено от смисъл. Освен това, съгласно чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице по допуснатата експертиза, а го обсъжда заедно с останалите доказателства по делото. В тази връзка, в постановеното решение заключенията на експертите по двете експертизи не са кредитирани безкритично, а са обсъдени и съобразени заедно с другите доказателства по делото. Не на последно място, визираната от касатора колизия между изложеното от двата експерта не е в техническата и съществена част на възложените им задачи, а е предимно в правните изводи и квалификации, които вещите лица дават по отношение на процесния строеж. В тази връзка и доколкото попадането на нареденото за премахване в легалната дефиниция по § 5, т. 38 ДР ЗУТ е правен въпрос и изцяло в компетенциите на съда, правилно отговорът на този въпрос не е възлаган на вещо лице и съдът е изложил собствени съображения. Отделно от изложеното, съдът е обосновал правилен извод за непринадлежност на изграденото сред кръга на обекти с предназначение по чл. 56 и чл. 57 ЗУТ, което прави ирелевантен въпроса за възможността за демонтиране, преместване в цялост и използване със същото предназначение на друго място обекта. Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за строеж, изграден без строителни книжа, което е годно обстоятелство да предизвика правната последица премахване. Този резултат може да се избегне само ако са налице предпоставките за търпимост по смисъла на § 16 ПР ЗУТ или на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Незаконното строителство безспорно е реализирано през 2023 г., съгласно свидетелските показания по делото и по данни на самия оспорващ, доколкото признава премахване на предходно строителство и изграждане на процесното. Следователно установеният незаконен строеж не е търпим в хипотезите на разпоредбите на § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, тъй като моментът на изграждането му попада извън обхванатите от приложното им поле периоди, поради което подлежи на премахване. Неоснователна е тезата на оспорващия за допустимост на постройката поради съществувал преди това метален навес, а преди това и на гараж. Предоставената на вещото лице по първата съдебно-техническа експертиза скица-виза 53/21.09.1992 г. за проектиране на кафе-аперитив и скица-виза 45/22.08.2013 г. за проектиране на пристройка и надстройка на жилищната сграда, доколкото и оспорващият не представя копие от тези актове по делото, касаят различни обекти и в тях е свободно пространството, върху което е разположено процесното строителство. Независимо от изложеното, дори и към тези по-ранни моменти на това място да е съществувал законен строеж с идентични параметри спрямо процесния, неговото премахване и последвало изцяло ново изграждане изисква снабдяването със строителни книжа, каквито не са издавани. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че с издаване на заповедта е нарушен принципът на чл. 6 АПК за съразмерност. Целта на закона е именно недопускането на строежи, които не са разрешени по установения в закона ред. Такива строежи по силата на приложимата законова норма подлежат на премахване, което е в съответствие с целта на закона за недопускане на незаконно строителство. Разпореденото с обжалваната заповед премахване на незаконния строеж не би довело до вреди за жалбоподателя, които са несъразмерни с целта на закона. По делото е установено, че обектът не е конструктивно свързан с жилищната сграда в имота, което води до извод за незасягане на защитената с чл. 8, ал. 1 ЕКЗПЧОС неприкосновеност на жилището на оспорващия. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и решението като материално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. При този изход на спора в полза на Община Пазарджик се дължат, но не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства за извършени такива. Соченото от ответника с претенцията за присъждане на разноски основание на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, сочи към заявени такива за юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. В случая, отговорът на касационната жалба е подписан лично от кмета на общината без отразено в него участие на юрисконсулт при изготвянето му, като такъв не се явява и на проведеното съдебно заседание. Следователно остава недоказано твърдението за осъществяване на процесуално представителство от юрисконсулт пред настоящата инстанция, съответно и на сторени разноски в тази инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,