Решение № 11319 от 12.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7718/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Евроконтакт -строй ООД, със седалище и адрес на управление гр.София, чрез адв. Манчева, срещу решение 540 от 30.05.2025 г., постановено по адм. дело 123/2025 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлено оспорването му на заповед РД-02-11-267/24.02.2025г., издадена от директора на Дирекция Устройство на територията при Община Видин. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът директора на Дирекция Устройство на територията при Община Видин, чрез ст.юрк. Неделков , излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно, обосновано и правилно.Претендира юрк.възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед РД-02-11-267/24.02.2025г. на директора на Дирекция Устройство на територията при Община Видин, с която на основание чл.223, ал.1, т.2, чл.224а, ал.1 във вр.с чл.224, ал.1, т.1 от ЗУТ е наредено спиране на строеж Преустройство и смяна на предназначението на трети етаж в административна, делова сграда, в жилищни апартаменти, находящ се в УПИ I-959, кв.266А на ЦГЧ на гр.Видин, до приключване с влязло в сила съдебно решение на оспорването на Разрешение за строеж 85/24.10.2024г. издадено от главният архитект на Община Видин /т.1/ и е забранен достъпа до строежа. Прието е ,че заповедта е издадена от компетентния орган предвид делегацията по заповед РД-02-11-250/24.02.2025г. на кмета на Община Видин, при спазена процедура по ал.2,чл.224а ЗУТ и не страда от порок по чл.59 АПК. Материалната законосъобразност на заповедта е мотивирана с безспорно установеното наличие на правното основание по чл.224, ал.1, т.1 от ЗУТ, с оглед висящността на административно дело, образувано жалба на ВСС срещу Разрешение за строеж 85/24.10.2024г. на главния архитект на Община Видин за строеж Преустройство и смяна на предназначението на трети етаж в административна, делова сграда, в жилищни апартаменти, находящ се в УПИ I-959, кв.266А на ЦГЧ на гр.Видин. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Съгласно чл. 224, ал. 1, т. 1 ЗУТ, на което правно основание е издадена процесната заповед, липсата на влязло в сила разрешение за строеж е основание за спирането на строителството. Безспорното е по делото обстоятелство, че издаденото в полза на адресата на заповедта Евроконтакт -строй ООД Разрешение за строеж 85/24.10.2024г. на главния архитект на Община Видин е обжалвано и по жалбата е образувано съдебно производство, което сочи на спряно действие на разрешението за строеж до приключването на производството пред съда. Преценката за допустимост на жалбата срещу разрешението за строеж е изцяло в компетентността на съда, поради което оплакванията в тази насока се явяват неотносими към законосъобразността на процесната заповед. Налице е и второто изискване за издаване на процесната заповед, тъй като е установено по безспорен начин, че процесното преустройство със смяна на предназначението на третия етаж в сградата е в процес на изграждане, а не е приключило, т. е. налице е годен предмет на процесната заповед. Следва да се маркира и това, че спирането на строежа съставлява превантивна мярка, която ползва и извършителя на строежа, тъй като предотвратява настъпването за него на по-големи вреди при евентуална отмяна на разрешението за строеж във висящото съдебно производство. Освен това при евентуално прекратяване на производството или приключването му с отхвърляне на оспорването с влязъл в сила съдебен акт, визираната в процесната заповед пречка по чл. 224, ал. 1, т. 1 ЗУТ отпада. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на спора и надлежно и своевремено заявената претенцията за разноски от ответника, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в размер от 200 лв, определен по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,