Решение № 4204 от 16.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9350/2014 г.

Решение № 4204 от 16.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9350/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Районен съд - Свиленград против решение № 2743 от 25.04.2014 г. по адм. дело № 12144/2013 г. на Административен съд София - град, с което жалбата на районния съд против решение № Ж-328/18.11.2013 г. на Комисията за защита на личните данни е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който решението на Комисията за защита на личните данни да бъде отменено. Ответникът Комисия за защита на личните данни оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на комисията се присъди възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът Никола Христов Бойнуков също оспорва жалбата и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Изводите на съдебния състав, че решение № Ж-328/18.11.2013 г. на Комисия за защита на личните данни, с което е прието, че от страна Районен съд - Свиленград е допуснато нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) при обработване на личните данни на Никола Бойнуков и на администратора на лични данни е наложена имуществена санкция в размер на 11 500.00 лв., е постановено в съответствие с процедурните изисквания, материалния закон и целта на закона, са в противоречие с нормативната уредба и не се споделят от настоящата инстанция. В противоречие с разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД първоинстанционният съд приема, че сроковете за образуване на административното производство са спазени. Съгласно цитирания текст при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице може да сезира комисията в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. В случая с оглед характера на твърдяното нарушение - неправомерно съхраняване на лични данни след изтичане на срока за това, което не е преустановено, следва да се приеме, че петгодишният срок от извършване на нарушението е спазен. Нарушен е обаче първият от посочените срокове. С оглед представените доказателства следва да се приеме, че описаното в жалбата до комисията нарушение е станало известно на Бойнуков с получаване на свидетелството за съдимост на 17.05.2012 г., тъй като на тази дата лицето е разбрало, че всички данни във връзка с освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание през 2001 г. продължават да се съхраняват от бюрото за съдимост на Районен съд - Свиленград. След като срокът за сезиране на комисията е пропуснат, административният орган не е имал процесуалното право да разгледа жалбата по същество, а е следвало да прекрати производството. В случая това не е направено, поради което актът на комисията се постановен при съществено нарушение на административната процедура, което е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Ето защо като приема, че сроковете за образуване на производство са спазени първоинстанционният съд постановява решение, което в тази част противоречи на закона. Неправилно е и заключението на съдебния състав за съответствие на решението на КЗЛД с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗЗЛД личните данни на физическите лица се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели. В случая в противоречие с цитираните текст Комисията за защита на личните данни приема, че от страна на Районен съд - Свиленград е допуснато нарушение при обработката на личните данни на Никола Бойнуков. Личните данни на лицето са обработени добросъвестно и законосъобразно в съответствие с изискванията на Наредба № 8/2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост. Данните за освобождаването на Бойнуков от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК са събрани и съхранени съгласно разпоредбите на чл. 26 и сл. от наредбата, като свидетелството за съдимост и справката за съдимост са издадени съответно първото по искане на лицето, а втората със служебна цел, в съответствие с изискванията на чл. 33, ал. 5 от наредбата (справката е издадена по искане по искане на РД "Гранична полиция" - Елхово единствено с оглед преценка годността на лицето да заема държавна служба по Закона за Министерството на вътрешните работи (отм.). Не е допуснато нарушение и на сроковете за съхранение на данните. Съгласно чл. 31, ал. 1 от наредбата в редакцията до ДВ бр. 14 от 15.02.2013 г. бюлетините за наложени административни наказания по чл. 78а от НК се съхраняват и унищожават в петгодишен срок от влизане в сила на съдебния акт. Данните, вписани в тях обаче не се унищожават, а продължават да се съхраняват в азбучния указател и в електронния архив на бюрото за съдимост съгласно чл. 28 от наредбата. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от наредбата, според която въз основа на данните в азбучния указател и електронния архив може да се издаде дубликат от бюлетин за съдимост. Това разбиране е в съответствие с изискванията на чл. 78а, ал. 2, б. "б" от НК според който лицето не може да бъде повторно освободено от наказателна отговорност по този ред. С предоставянето на данните при съблюдаване на условията за това не е нарушена и целта на закона, тъй като личните данни на физическото лице са обработени добросъвестно, в изпълнение на нормативно установено задължение, по начин, който гарантира неприкосновеността на личния живот на лицето. Поради всичко изложено следва да се приеме, че от страна на Районен съд - Свиленград при обработване на личните данни на Никола Бойнуков не е допуснато нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗЗЛД и не са налице основания за налагане на имуществена санкция на районния съд на това основание. Ето защо издаденият в обратен смисъл административен акт е постановен в противоречие със закона и неговата цел. Това са самостоятелни основания за отмяна на решението на Комисията за защита на личните данни и съответно на решението на Административен съд София - град, чиито изводи не кореспондират с изложеното по-горе. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София - град е постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено. С оглед съображенията за издаване на оспорения административен акт при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и целта на закона и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който решение № Ж-328/18.11.2013 г. на Комисията за защита на личните данни да бъде отменено. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,