Решение № 339 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12943/2016 г.

Решение № 339 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12943/2016 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)- Г. против решение № 85 от 03.10.2016 г. по адм. дело № 68/2016 г. на Административен съд - Г., с което е отменено решение № 16/05.04.2016 г. на същия административен орган, с което е потвърдено разпореждане № 5410152200/02.02.2016 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което на Х. Х. Т. е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и не се обоснова от събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с което жалбата на Т. да бъде отхвърлена. Прави и евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. (В този смисъл настоящата инстанция възприема евентуалното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер) Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените в касационното производство разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съденият акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Г. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Правилно първоинстанционният съд приема, че подалият заявление за отпускане на лична пенсия Х. Т. отговаря на нормативните изисквания, поради което на същия следва да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на отменения § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО). Съгласно цитирания текст до 31 декември 2020 г. включително, учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст три години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. Установено, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст 22.12.2015 г. ответникът по касационната жалба Х. Т. е на 61 години, 02 месеца и 07 дни, както и че има осигурителен стаж, равняващ се общо на 39 години, 03 месеца и 21 дни, от който 7 месеца и 01 ден е при условията на втора категория и 38 години, 06 месеца и 27 дни - при трета категория. За учителски стаж е зачетен стажът на Т. като учител- инструктор по кормуване през периода 01.12.1992 г. - 22.12.2015 г. - общо 23 години и 21 дни в ПГ "М. П.", гр. С.. Времето от 01.10.1979 г. до 01.08.1992 г. (повече от 12 години), през което Т. работи като инструктор по кормуване в ПУЦ към АПК "Р.", гр. С. не е прието от пенсионния орган за учителски стаж. От заключението на вещото лице по изслушаната от съда съдебно- счетоводна експертиза, се установява, че през посочения период Т. е работил на пълен работен ден, получавал е допълнително трудово възнаграждение за лекторски часове по теория и практика, както и че е изпълнявал пълния норматив за преподавателска работа на учител специалист по учебна и производствена практика, поради което и този осигурителен стаж следва да се приеме за учителски. При тези факти при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба и в съответствие със събраните доказателства, съставът на Административен съд - Г. приема, че условията на чл. § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО са изпълнени, тъй като Т. отговаря както на изискването за 30 години учителски осигурителен стаж, предвидено в текста. Както административният съд правилно приема спорният период са обхваща от действието на разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от отменения Правилник за прилагане на закона за пенсиите (ППЗП), според която, учителски трудов стаж е и трудовият стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт, ако отговорят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател, съобразно придобитата образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. Аналогична е и разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), а според списъка на длъжностите към текста за учителски трудов стаж се признава длъжността "инструктор по кормилни упражнения". При верен и точен анализ на цитираните текстове, на разпоредбата на чл. 13 от Закона за народната просвета (отм.), според която на учителите се заплащат като лекторски онези редовни и извънредни часове, които те вземат над предвидения максимален брой часове и позовавайки се на заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, първоинстанционният съд правилно приема, че осигурителният стаж на Т. през посочения период съответства на пълната норма на задължителна преподавателска работа, като удовлетворява изискванията за учител специалист по учебна и производствена практика съгласно ЗНП (отм.), поради което следва да се приеме за учителски. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че според чл. 12, ал. 1 на действалият през периода Закон за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшно развитие на народното образование в Народна република България (отм.) за подготовка на квалифицирани работници за народното стопанство се създават промишлени, машинно-тракторни, практически земеделски, сградостроителни и други професионално-технически училища, а според ал. 2 на същия член, професионално-техническите училища съществуват самостоятелно или към техникуми, към големи заводи, предприятия и земеделски стопанства. В конкретния случай професионалният учебен център, в който е работил Т. като учител - инструктор по кормуване, е създаден към аграрно-промишлен комплекс, което налага извод, че същият е бил учебно заведение за подготовка на квалифицирани работници. Следователно стажът на Т. на преподавателска длъжност в това учебно заведение следва да се зачете за учителски съгласно чл. 19, ал. 1 НПОС. С оглед изложеното законосъобразен и съответен на доказателствения материал, включително на заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, прието като неоспорено от страните, е и крайният извод на решаващия съд, че Т. отговаря на изискванията за пенсиониране по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО (отм.). Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отменя решението на директора на ТП на НОИ- Г., с което е потвърден отказ за отпускане на пенсия на лицето на това основание и връща преписката на пенсионния орган на ново произнасяне със задължителни указания в горния смисъл, административният съд постановява съдебен акт в съответствие със закона и представените доказателства. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд приема, че решението на Административен съд - Г. е валидно, допустимо и при постановяването му не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава от доказателствата, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски пред настоящата инстанция, жалбоподателят ТП на НОИ - Г. следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 350.00 лв., представляваща възнаграждение за адвокат. Разноските следва да бъдат присъдени изцяло, с оглед обстоятелството, че същите са в минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,