Решение № 7614 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3060/2011 г.

Решение № 7614 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3060/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 24 от 25.01.2011 г., постановено по адм. д. № 920/10 г. Административен съд - Плевен, пети състав, е отхвърлил жалбата на Павлин Пламенов Винчев от гр. Плевен срещу Заповед № 95/27.10.2010 г. на началник сектор "Криминална полиция" при Първо РПУ-гр. Плевен, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца и е осъдил жалбоподателя да заплати разноски в полза на МВР в размер на 250 лв., както и да заплати 10 лв. държавна такса. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Павлин Пламенов Винчев от гр. Плевен чрез пълномощника му адв. Мая Маринова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд-Плевен е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд -Плевен и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалваната заповед. Ответният по касационната жалба началник сектор "Криминална полиция" при Първо РПУ-гр. Плевен чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената касационна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си административният съд е отхвърлил жалбата на Павлин Пламенов Винчев от гр. Плевен срещу Заповед № 95/27.10.2010 г. на началник сектор "Криминална полиция" при Първо РПУ-гр. Плевен, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. След като е описал подробно цялата фактическа обстановка по образуване на дисциплинарното производство и издаване на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, административният съд е пристъпил към преценка на нейната законосъобразност. Изложени са мотиви, че същата е издадена от компетентен орган и при спазване на законовата форма, както и при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. По отношение на твърдяните нарушения за нарушения на административно-производствените правила административният съд е приел, че дисциплинарното производство е протекло по време, когато жалбоподателят е бил в отпуск по болест поради трудова злополука, но това не е ограничило правото му на защита, тъй като на 25.10.2010 г. същият е запознат с резултатите от извършената проверка и е изразил становището си. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 10а от Инструкция № I - з - 1015 от 04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, според която при определен домашен амбулаторен режим държавният служител е длъжен да се яви при разследващия /наказващия/ орган през периода на разрешения отпуск поради временна нетрудоспособност, освен ако заболяването не позволява това, като е отбелязал, че обстоятелството, че по време на провеждане на дисциплинарното производство и на връчване на заповедта за налагане на наказание жалбоподателят се е намирал в отпуск по болест по никакъв начин не е ограничило правото му на защита и възможността му да ангажира доказателства. Първоинстанционният съд е намерил за неоснователен и довода на жалбоподателя за допуснато нарушение относно това, че не е бил уведомен за започване на дисциплинарното производство. Изложени са мотиви, че законът изисква нарочно уведомяване само в случаите на тежки нарушения на служебната дисциплина, каквото в случая не е налице. Административният съд е направил извод и за съответствие на обжалваната заповед с материалния закон. Съобразявайки фактите по делото същият е приел, че извършвайки конвойна дейност без нарочна писмена заповед жалбоподателят е нарушил законови разпоредби, като доводът му, че това е извършено по нареждане на разследващ полицай, е неоснователен, доколкото разследващият полицай няма правомощия да отправя нареждания към младши разузнавач, какъвто служител е жалбоподателят. Изложени са и мотиви защо съдът приема за доказано и извършването на второто дисциплинарно нарушение - управление на служебен автомобил, без да е определен за водач на същия, което съставлява нарушение на чл. 56 от Инструкция № I 83/1994 г. за експлоатация, планиране и материално техническо осигуряване на МПС, инженерна и бойна техника в МВР, който факт е признат и от самия жалбоподател по реда на чл. 175 от ГПК предвид изявлението му, че 7години е работил като водач на автопатрул и е наясно, че с качването си в автомобила допуска нарушение. На база на изложеното е направен краен извод за законосъобразност на издадената заповед и неоснователност на жалбата. Постановеното решение на административния съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се съдържат в касационната жалба, са за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Навеждат се доводи, че административният съд не е обсъдил обстойно показанията на свидетелката Албена Манкрелис, която установява подробно начина и условията при които е извършено деянието, и че в случая става въпрос за транспортиране, а не за конвоиране на задържано лице, поради което неправилно се приема, че са допуснати дисциплинарни нарушения. Твърди се още, че неправилно административният съд е приел, че заповедта е издадена при спазване на административно-производствените правила, като необосновано е отхвърлено възражението му, че връчването на заповедта за дисциплинарно наказание по време на отпуск по болест не съставлява нарушение на закона. Направените оплаквания са не основателни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Както бе вече посочено, административният съд е описал много подробно фактическата обстановка по извършване на дисциплинарните нарушения, както и по издаване на обжалваната заповед. Същият е обсъдил много подробно и събраните в хода на съдебното производство доказателства, въз основа на които е изградил своите изводи. Неоснователно е оплакването, че съдът не е обсъдил обстойно показанията на свидетелката Манкрелис относно условията, при които са извършени нарушенията. Доводът на жалбоподателя, че е извършил конвоирането на задържано лице по нареждане на разследващ полицай, е изложен като основна негова защитна теза в жалбата и същият е намерил отговор в мотивите на съдебното решение. В тази връзка правилно е прието, че разследващият полицай няма правомощия да дава нареждания на служител с длъжност като на жалбоподателя, като от своя страна последният е бил наясно с правилата и условията, при които се извършва конвойна дейност на задържани лица, както и че не му е издавана нарочна заповед за извършване на такава дейност. По своето естество конвоирането на задържани лица е особен вид дейност на полицията, което обуславя и създаването на особени правила при извършването й, регламентирани в нарочна инструкция, което обуславя извод, че тя не може да се извършва от неоправомощени от това лица. На практика жалбоподателят навежда доводи, че е извършил нарушенията в изпълнение на издадена му неправомерна заповед, респективно при условията на крайна нужда, но тези му доводи не намират подкрепа във фактите по делото и закона и правилно са приети от първоинстанционния съд като неоснователни. Неоснователно е и оплакването за необоснованост на изводите на административния съд относно това, че заповедта е издадена при спазване на административно-производствените правила. Обстоятелството, че по време на провеждане на дисциплинарното производство и при връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание жалбоподателят се е намирал в законоустановен отпуск по болест, по никакъв начин не накърнява правото му на защита и оплакванията в обратния смисъл правилно са приети за неоснователни. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че обжалваното решение на Административен съд -Плевен не съдържа пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,