Решение № 259 от 3.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 245/2009 г.

Решение № 259 от 3.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 245/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска Производството е образувано по повод жалба на подсъдимия Т. М. Т. срещу въззивна присъда № 46 от 23.03.2009 г. по в.н.о.х.д. № 45/2009 г. на Апелативен съд-гр. Велико Търново. В касационната жалба, поддържана и в съдебно заседание, като основания за проверка на атакувания съдебен акт, са посочени всички касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1 НПК, с акцент върху материалната незаконосъобразност. Заявено е искане за отмяната му и упражняване правомощието по чл. 354, ал. 1, т. 2, пр.последно НПК. Гражданските ищци и частни обвинители Р. Х. Ц. и К. Д. Ц. не участват в касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимия за неоснователна. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С атакувания съдебен акт е отменена присъда № 728/14.12.2008 г., по н.о.х.д. № 532/06 г. на Плевенския окръжен съд и постановена нова, с която е ангажирана наказателната отговорност на касатора за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с . 3, б "б", пр. I-во, във вр. с . 1, б "в" и б "б" НК и наказан с лишаване от свобода за срок от три години, условно, с петгодишен изпитателен срок. На основание чл. 343г НК е наложено и кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. Предявените граждански искове са уважени както следва: на К. Ц. е присъдено обезщетение в размер на 10 000 лв., а на Р. Ц., суми, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, в резултат на деянието на Т. С първоинстанционният съдебен акт е признат за невинен и оправдан на подсъдимия Т. М. Т. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с . 3, пр. I-во НК. Жалбата на подсъдимия е неоснователна. Съдът е извършил внимателна и комплексна проверка на доказателствената съвкупност и извел законосъобразни изводи за съставомерност на извършеното деяние и отговорността на подсъдимия. Касационният състав не възприема възраженията на Т., свързани с материалноправна незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, изразяваща се в отказ да се приложи чл. 15 НК. Вън от всякакво съмнение, въззивната инстанция е установила скоростта, с която са се движели двете превозни средства (приемайки по-благоприятния вариант за дееца), разстоянието на което са се намирали в момента на възникване на опасността от пътнотранспортно произшествие и установила по категоричен начин, че инициалният удар между тях е резултат от неправилната манипулация с уредите на управление от страна на водача на л.а."Мерцедес". Изложени са в достатъчен обем съображения, защо свидетелите И (близки на подсъдимия), чийто показания подкрепят защитната му теза за наличие на кал по пътното платно, не са получили кредит на доверие. Показанията на свидетелите- очевидци на случилото се Л. Ц., Кр. Ц., Р. Ц., както и на А. и П., изцяло корелират с констатираното при извършения оглед на местопроизшествието и приложения към него фотоалбум. Снежните навявания не са били с такъв интензитет (за което има приложена метеорологична справка), за да прикрият калта по пътя, в каквато посока са възраженията на защитата. Не може да бъде възприет довода, че изводите на изслушаната тройна автотехническа експертиза са в подкрепа обясненията на подсъдимия, относно механизма на настъпилото пътно транспортно произшествие, заключение, което според касатора, неправилно е интерпретирано в атакувания съдебен акт. Експертите са посочили, че при хипотетичната възможност за наличие на кал по пътното платно, механизмът би бил идентичен с описания от Т. Но при категоричните данни, в противоположен смисъл, за непредвидена опасност на пътя, не може да се приеме тезата на защитата, че при стеклите се обстоятелства, деецът не е могъл да предвиди резултата, защото нито е бил длъжен, нито е зависело от неговата воля да предотврати настъпването на общественоопасните последици. Рязката промяна в посоката на движение на автомобила, управляван от Т. и навлизането в насрещната лента за движение, е резултат на нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно - да контролира непрекъснато управляваното от него превозно средство. При установената, по предвидения процесуален ред, фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно. Въззивната инстанция е установила по категоричен и несъмнен начин причинната връзка между виновното нарушение на правилата за движение по смисъла на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и настъпилия вредоносен резултат - смъртта на В. Т. и телесните повреди на К. Ц. и Р. Ц. Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Т наказание. При индивидуализиране на наказанието са отчетени наличните отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства и като е съобразено тяхното съотношение - на подсъдимия е наложено наказание в законовия минимум, предвиден в съответния престъпен състав, условно. Това наказание съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и не е явно несправедливо. С този вид и размер наказание се постига предупредителното и превъзпитателно въздействие върху касатора, с оглед мотивиране на поведение в бъдеще към съблюдаване на законите, като същевременно се реализират и целите в обществен план. Не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат корекция на присъдата. Кумулативно определеното наказание лишаване от право да управлява МПС, е съобразено с допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че жалбата на подсъдимия Т, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а въззивният съдебен акт - в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение