Решение № 108 от 6.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7454/2025 г.

Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Аксаково, чрез юрк. И. Добрева, против решение 5132 от 12.05.2025 г., постановено по адм. дело 1736/2024 г. по описа на Административен съд- Варна, с което е отхвърлена жалбата на общината срещу заповед РД- 24- 7706-165/18.07.2024 г. на областния управител на област Варна. С касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение ведно с присъждане на разноски. Ответникът областният управител на област Варна, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и събраните по делото доказателства, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Предмет на контрол в първоинстанционното производство е заповед РД- 24- 7706-165/18.07.2024 г. на областния управител на област Варна, с която на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е отменен Акт 6389/29.11.2016 г. за частна общинска собственост (АЧОС). От фактическа страна е установено, че АЧОС е издаден на основание чл.2, ал.1, т.2, чл.56, ал.1 от Закона за общинска собственост (ЗОС), чл.22, ал.1 от Закона за водите (ЗВ) и §7, ал.1, т.7 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). С него е актуван имот представляващ 000129 с площ 7646 кв.м., с начин на трайно ползване: водоем, находящ се в гр. Аксаково, община Аксаково, обл. Варна, местност Кьор Бунар , при граници: имот 036017, 036015, 036016, 034024, 036079, 000130. С писмо изх. АО-1307/01.03.2024г. на заместник-министъра на земеделието и храните е посочено, че за имот, актуван с АЧОС 6389/29.11.2016 г. има съставен акт за частна държавна собственост (АЧДС) 6409/19.04.2006г., като същото обстоятелства е обективирано в удостоверение за идентичност на имотите с изх. РД-12-02-722-2/05.04.2024г. на общинска служба по земеделие-Аксаково. В хода на съдебното производство е прието е заключението на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която установява, че част от имота по АЧДС 6409/2006г. е идентичен с поземления имот описан в АЧОС 6389/29.11.2016г. с номер 00182.36.129 по КККР, реп. ПИ 000129. Установената от административния съд фактическа обстановка е безпротиворечива и по нея няма спор между страните. С оспореното решение жалбата на общината Аксаково е отхвърлена. За да достигне до този резултат, Административен съд- Варна приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган- областният управител на област Варна, когото нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗДС овластява да издава заповеди за отмяна на актове за частна общинска собственост за държавни имоти, неправилно актувани като общински. Съдът приема, че заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и е мотивирана. Установено е, че не е спазена процедурата по съставяне на АЧОС 6389/29.11.2016г., тъй като същият е съставен при наличието на АЧДС за същия имот. Въз основа на заключението на вещото лице по допусната СТЕ, съдът установява, че имотът за който е съставен АЧОС 6389/29.11.2016г. не попада в хипотезите на чл.2, ал,1 от ЗОС, както и по §7, ал.1. т.7 от ПЗР на ЗМСМА, нито в обхвата на обекти изброени в чл.19 и чл. 22 от ЗВ. Приема, че не се установява имотът да е преминал в собственост на община Аксаково, съгласно чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС. Поради това съдът счита, че не са спазени процедурите по реда на чл.58 от ЗОС. Съдът установява, че имотът не е бил прехвърлен от държавата на общината, същият не е бил отписан от актовите книги за държавна собственост и не е бил предаден от областния управител на общината. В производството не е представена заповед на областния управител за деактуване на процесния имот, поради което съдът приема за недоказано, че имотът е бил отписан от актовите книги за държавна собственост с надлежна заповед на Областния управител, преди за него да бъде съставен АЧОС 6389/29.11.2016 г. Изтъкната е и възможността на Община Аксаково да реализира правата си по общия исков ред по чл. 79, ал. 3 от ЗДС. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващия съд като последователно са изложени логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Обжалваното решение е обосновано. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства. При постановяване на решението е съобразен и материалният закон, поради което доводите в касационната жалба са неоснователни. За да защити държавния интерес и да ограничи възможността за незаконосъобразно поведение на органите на местната власт, законодателят изрично е предвидил възможността на областния управител, като представител на държавата на местно ниво, да отменя неправилно съставени актове за общинска собственост за имоти на територията на областта. Това право се свежда до проверка на материалната или процесуалната незаконосъобразност на проверявания акт, поради което отмяна е допустима при установяване на който и да е от тези пороци, дори и да не е издаден акт за държавна собственост (в този смисъл и решение 7966/18.07.2023 г. по адм. д. 2887/2023 г., решение 6565/29.05.2024 г. по адм. д. 2614/2024 г. на ВАС, четвърто отделение, и други/. В това производство не се разрешава въпроса чия собственост е процесният имот, а се извършва преценка на законосъобразността на заповедта на областния управител. Споровете за материално право се решават по съдебен исков ред, с което се гарантира равнопоставеността на страните в производството, както и равнопоставеността между частната държавна и частната общинска собственост. Неоснователно е възражението, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка. Въз основа на така установените факти съдът правилно е приел от правна страна, че обжалваната заповед била издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при изяснена фактическа обстановка - органът действително е установил, че е незаконосъобразно актуван имот, който е държавна собственост, като общински. Налице е посоченото в заповедта фактическо основание, послужило за нейното издаване, поради което заповедта е издадена без противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, след като само част от имота по АЧДС 6409/2006г. е идентичен с поземления имот описан в АЧОС 6389/29.11.2016г., то за актувания имот с АЧОС 6389/29.11.2016 г. следа да се приеме, че не е държавна собственост, следователно за него няма АЧДС. Счита, че правото на собственост на държавата не е установено по делото. Безспорно по делото се установява имот, който е частна държавна собственост. Видно от неоспореното заключение на изслушаната съдебно-техническа експертиза, се установява, идентичността между имотите за които са съставени АЧДС 6409/2006г. и АЧОС 6389/29.11.2016г. Същото се доказва и от удостоверението за идентичност на имотите с изх. РД-12-02-722-2/05.04.2024 г. на началника на общинска служба земеделие Аксаково. Правилно в решението си съдът приема, че в това производство не се разрешава въпроса чия собственост е процесния имот, а се произнася относно законосъобразността на оспорената пред него заповед на областния управител, респ. и за съответствие на съставения акт за общинска собственост с приложимите материално правни норми, т. е. наличието или липсата на нормативно установено основание за издаването му. Съдът е разгледал посочените в акта за частна общинска собственост основания за съставянето и обосновано е приел, че не са представени доказателства, от които да се установи наличие на посочените хипотези. Областният управител разполага с правомощията за административна защита на държавната собственост по правилото на чл. 79, ал. 1 от ЗДС, която кореспондира на предвидената засилена защита на държавната спрямо общинската собственост, както беше споменато по-горе. В този смисъл е и константната съдебна практика, цитирана в обжалваното решение. По изложените съображения, при липса на наведените касационни основания за отмяна, обжалваното решение като действително, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на касатора за заплащане на разноски се явява неоснователно предвид изхода на спора. Искането на областния управител за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на бюджета на органа, издал обжалвания акт, е основателно и следва да бъде уважено. С оглед на разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП съдът определи същото в размер на 200 лева. Съдът констатира, че като ответник по касационната жалба е конституирана и ЕТ "Карад-50-Х. Петрова". Чрез адв. С. Торлакова в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание същата е оспорила касационната жалба като неоснователна и е поискала обжалваното решение да бъде оставено в сила, както и присъждането на разноски за двете инстанции. С постановеното решение първоинстанционният съд е приел, че Х. М. Н., действаща като ЕТ "Карад-50-Х. Петрова" неправилно е била конституирана като заинтересована страна в производството и поради това я е заличил. В тази му част решението, имащо характер на определение, не е обжалвано от страната и е влязло в сила. Ето защо неправилно ЕТ "Карад-50-Х. Петрова" е била конституирана като ответник по касационната жалба. След като същата вече няма качеството на страна в първоинстанционното производство, то тя не е следвало да бъде конституирана като страна и в касационното производство. Предвид изложеното конституираната като ответник по касационната жалба ЕТ "Карад-50-Х. Петрова" следва да бъде заличена като страна в процеса. Предвид обстоятелството, че същата не е страна в касационното производство, направеното от нея искане за присъждане на разноски е процесуално недопустимо, поради което следва да се остави без разглеждане. Воден от горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,