Решение № 11825 от 9.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5329/2017 г.

Решение № 11825 от 9.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5329/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 237 и чл. 239, т. 2 и 6 от АПК. С. И. моли на основание чл. 239, т. 2 и 6 от АПК да бъде отменено частично решение № 6335/30.05.2016 г. по адм. д. № 8841/2015 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, поправено с решение № 9153/25.07.2016 г. по същото дело, с което е отменено решение № 93/20.05.2015 г. по адм. д. № 10/2015 г. на Сливенския административен съд в частта, с която ГД"Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на С. И. сумата над 700 лв до 3000 лв - обезщетение за неимуществени вреди, понесени в периода 29.03.2012 г. - 29.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 29.12.2014 г. до окончателно изплащане на сумата, в резултат на противоправно бездействие на длъжностни лица при ответника и вместо него в тази част е постановено отхвърляне на иска на С. И. на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за размерът на обезщетението за сумата над 700 лв до 3000 лв и е оставено решението на АС- С. в останалата му част в сила. Поддържа, че решението е основано на неистински, неверни изводи на състава относно претърпените унижения от ищцата при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, поради унизителните условия за ползване на тоалетна в Затвора - С.. Моли решението да бъде отменено в частта, с която е намалено определеното от АС- С. обезщетение. Ответниците по молбата ГД"Изпълнение на наказанията" и Министерство на правосъдието, редовно призовани, не изпращат представител. По съображения в писмено становище молят молбата като неоснователна да бъде оставена без уважение като им бъдат присъдени разноски. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Молбата за отмяна е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. По чл. 239, т. 2 АПК на отмяна подлежи актът, когато по съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. В молбата за отмяна на решението се поддържа, че е основано на неверни изводи на съда, което е довод за неправилност на съдебното решение, който в производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение не може да се обсъжда и не съставлява основание за отмяна на съдебното решение по чл. 239, т. 2 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 6 от АПК съдебно решение подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В молбата за отмяна не се твърди, по спора между страните да е постановено решение на Европейския съд за защита правата на човека, в който случай би била приложима разпоредбата на чл. 239, т. 6 от АПК. Молбата за отмяна е неоснователна и на това основание. Молбата за отмяна като неоснователна на двете посочени в нея основания, следва да бъде оставена без уважение. Ответниците са представлявани от общ пълномощник юрисконсулт Н., поради което искането им за присъждане на разноски е основателно в общ размер от 300 лв. По изложените съображения и на основание чл. 244 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,