Решение № 2823 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12983/2012 г.

Решение № 2823 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12983/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Петър Димитров Николов против заповед № ЧР - 05-473 от 10.08.2012 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят прави искане обжалваната заповед да бъде отменена. Ответникът - министърът на правосъдието чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата, доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Жалбоподателят Николов е държавен служител, назначен със заповед № ЛС - 03 - 109 от 5.02.2008 г. на министъра на правосъдието, на длъжност инспектор I-ва степен социална дейност и възпитателна работа в затвора - гр. Пловдив. С предложение рег. № 8973/6.08.2012 г. главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" предлага на министъра на правосъдието да прекрати служебното му правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР поради възникване на същото, след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия. От писмо вх. № 9405/5.05.2012 г. на Националния осигурителен институт се установява, че жалбоподателят Николов е упражнил правото си на пенсия по чл. 69 от КСО, считано от 7.04.2004 г. Въз основа на тези данни министърът на правосъдието приема, че са налице условията на чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР и с оспорената заповед № ЧР - 05-473/10.08.2012 г. прекратява служебното правоотношение на служителя на посоченото основание, считано от датата на връчване на заповедта. При така установените факти настоящият състав прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в срок от надлежна страна против подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Оспорената заповед на министъра на правосъдието е издадена от компетентния по смисъла на чл. 10, ал. 2, т. 5 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), поради което е валиден акт. Същата е постановена в предвидената от закона писмена форма. Актът е мотивиран с посочване на правното и фактическото основание за прекратяване на служебното правоотношение. В заповедта е разпоредено е да се изплатят полагащите му се парични обезщетения съгласно чл. 247, ал. 1 и чл. 252 от ЗМВР. При постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС за държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и в териториалните й служби се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, доколкото в този закон не е предвидено друго. Оспореният акт е издаден при спазване на предвидената в чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР процедура - по инициатива на органа по назначаването след предложение на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Спазено е изискването на чл. 248 от ЗМВР, тъй като към момента на прекратяване на служебното правоотношение Николов не е в болничен отпуск, което обстоятелство е удостоверено с подписа му при връчване на оспорената заповед. Оспорената заповед е постановена в съответствие с материалноправните норми. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР (нова - ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява, когато е възникнало, след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия - по инициатива на органа по назначаване. Страните не спорят, че от 7.04.2004 г. жалбоподателят е упражнил правото си на пенсия по чл. 69 от КСО, след което със заповед № ЛС-03-109/5.02.2008 г., връчена на 14.02.2008 г., е назначен за държавен служител. Поради това правото на ответника да прекрати служебното правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР по своя инициатива е упражнено в съответствие със законово установените предпоставки. Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че визираните в разпоредбата условия не са достатъчно основание за прекратяване на служебното му правоотношение, а кумулативно с това трябва да се направи оценка на цялостната му работа като държавен служител. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР овластява административният орган едностранно да прекрати служебното правоотношение, когато то е възникнало, след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия, какъвто е и конкретния случай. След като законодателят в цитираната разпоредба предвижда, че на органа по назначението е предоставена инициативата да прекрати служебното правоотношение с държавния служител при тази хипотеза, то упражняването на правомощието му не е поставено в зависимост от други допълнителни условия. Преценката на административния орган не е обвързана с отчитане и с оценяване на професионалните качества на служителя, спазването на служебната дисциплина, както и на годността му да продължи ефективно да изпълнява служебните си задължения. Ето защо, при наличието на визираните в чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР предпоставки органът по назначаването законосъобразно упражнява правомощието си по своя инициатива да прекрати служебното правоотношение на Петър Николов за заеманата в Министерство на правосъдието длъжност. Поради изложеното настоящият състав приема, че предпоставките, предвидени в нормата на чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение са осъществени. Заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изложеното и при своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да заплати на Министерство на правосъдието сумата 150 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение