Решение № 4523 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10462/2017 г.

Решение № 4523 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10462/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Б., срещу Решение № 1291 от 10.07.2017 г., постановено по адм. д. № 734 по описа на Административен съд – Б. (АС - Б.) за 2017 г. С него Община Б. е осъдена да заплати на "Гери Мур 2016" ЕООД, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300, 00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Наред с това, Община Б. е осъдена да заплати на настоящия ответник по касация сумата от 350, 00 лв. за сторените по делото разноски. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неговата необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно, според касационния жалбоподател, съдът приел, че отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В тази насока излага подробни съображения. В допълнение поддържа становище, че платеното от дружеството адвокатско възнаграждение не може да се претендира като вреда по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и липсва необходимата причинно-следствена връзка между нея и незаконосъобразното наказателно постановление. В нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд не се е произнесъл по направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, както в производството по обжалване на наказателното постановление, така и в производството по обезщетението. По подробно изложените в касационната жалба съображения моли отмяната на съдебния акт, предмет на касационен контрол. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът – "Гери Мур 2016" ЕООД, чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. В съдебно заседание пред настоящия съд се представлява от преупълномощената адв. Чакова, която от негово име оспорва касационната жалба, а по същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Претендира разноските за касационното производство съгласно договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокат А. Т. (приложен по делото) и списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд - Б. е разгледал предявения от настоящия ответник по касация иск срещу Община Б., с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискал да му бъде заплатено обезщетение в размер на 300, 00 лв. за претърпените от него имуществени вреди във връзка с водене на нахд № 6284 по описа на Районен съд – Б. за 2016 г. във връзка с отмяната на Наказателно постановление № Е - 217 от 17.10.2016 г., издадено от заместник-кмета на Община Б., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, по която спор между страните няма, и като взел предвид приетото по Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховния административен съд, първоинстанционният съд приел предявения от "Гери Мур 2016" ЕООД иск за допустим, а по същество – за основателен. Съобразил установеното по делото, че Наказателно постановление № Е-217 от 17.10.2016 г., издадено от заместник-кмета на Община Б. е отменено с влязло в сила на 08.02.2017 г. Решение № 68 от 11.01.2017 г., постановено по нахд № 6284 по описа на Районен съд – Б. за 2016 г. Въз основа на това направил извод, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Посочил, че с плащането на уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума на "Гери Мур 2016" ЕООД, която е в пряка причинна връзка с издаденото и отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, тъй като настоящият ответник по касация е упражнил законното си право да ползва адвокатска защита в административнонаказателното производство. Съобразил и това, че тези разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство и за "Гери Мур 2016" ЕООД не съществува друг способ да ги претендира по исков ред. Мотивирал се, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, доколкото "Гери Мур 2016" ЕООД не би заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лв., ако при осъществяване на административнонаказващата дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Предвид изхода на спора, Община Б. била осъдена да заплати на "Гери Мур 2016" ЕООД сума в размер на 350, 00 лв. за сторените по делото разноски, от които 300, 00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 50, 00 лв. – държавна такса. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният от "Гери Мур 2016" ЕООД иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по този текст включва отменен по надлежния ред акт, незаконосъобразно действие или бездействие, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. Основните въпроси, които касационният жалбоподател е повдигнал за обсъждане в касационната жалба по приложението на материалния закон намират своя отговор в приетото Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г., на което впрочем изрично се е позовал и първоинстанционният съд в обжалваното решение. Съгласно посоченото тълкувателно решение при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обосновани на приобщените по делото доказателства са и изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната от "Гери Мур 2016" ЕООД сума в размер на 300, 00 лв. на адв. А. Т. по Договора за правна защита и съдействие от 25.10.2016 г., представен още в хода на съдебното производство пред Районен съд – Б., образувано по предявената от "Гери Мур 2016" ЕООД жалба срещу Наказателно постановление № Е-217 от 17.10.2016 г. Наред с това, установява се, че адв. Тодорова действително е осъществила възложеното процесуално представителство пред районния съд чрез изготвянето и подаването на сезиращата го въззивна жалба. Следователно, претендираната вреда е доказана по размер и тя представлява пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, предвид приетото с цитираното по-горе тълкувателно решение и правилно възприетите по делото факти от първоинстанционния съд. При установеното по делото, че е изплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване и отмяна на наказателното постановление в размер на 300, 00 лв. на процесуалния представител на "Гери Мур 2016" ЕООД - адв. Тодорова, която реално е осъществила защитата в хода на съдебното производство пред Районен съд – Б., правилно и обосновано съставът на АС – Б. е направил извод, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди се явява основателен и доказан до претендирания размер от 300, 00 лв. За посочената сума искът правилно е бил уважен. В касационната жалба се обръща внимание на направеното пред АС – Б. възражение за несъразмерност на присъденото обезщетение и се иска намаляването му. По този въпрос следва да се съобразят две относими тълкувателни решения - Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 2/16 г. и Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 1/17 г. В мотивите на първото е прието, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът следва да присъди обезщетение, отговарящо на критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). В мотивите на другото тълкувателно решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение. Съдът е посочил, че "В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него". Според настоящия съдебен състав на касационната инстанция като обективен ориентир за лицата - получатели на адвокатската услуга относно разумния и обичаен размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се разглежда този по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в съответната относима редакция. В случай, че договореното и изплатено адвокатско възнаграждение не надвишава или е около размера по тази наредба, какъвто е и настоящият случай, не би могло да се приеме, че лицето - получател на адвокатската услуга, не е положило дължимата грижа при уговарянето му. От представените доказателства се установява, че е определен справедлив размер на обезщетението, който се явява в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждащото ответника по касация незаконосъобразно наказателно постановление. Искането за неговото намаляване под този размер е неоснователно предвид поетия ангажимент за защита, осъщественото процесуално представителство, извършените от адвоката действия и характера на спора по административнонаказателното дело. Уговореният размер се явява справедлив и обоснован, и съставлява вреда, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление. Предвид всичко изложено, неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател за постановяване на решението, предмет на проверка при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението е постановено при подробно изяснена фактическа обстановка, а изводите на съда относно наличието на основание за ангажиране на отговорността на Община Б., на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, са обосновани на събраните по делото писмени доказателства и са в съответствие с материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съставът на АС - Б. е достигнал до правилен, подробно мотивиран извод, че са налице всички елементи от състава на отговорността по посочената разпоредба. Съдът е съобразил събраните по делото писмени доказателства, като е изградил обосновани на тях изводи. Ето защо обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касация се следва присъждането на сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лв., платени на адв. А. Т. в брой, съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 18.08.2017 г. Нито то, нито заплатеното за производството пред АС – Б. адвокатско възнаграждение не се явяват в прекомерен размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение