Решение № 2488 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12027/2009 г.

Решение № 2488 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12027/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Милен Иванов Тупаров от гр. Варна против решение № 995 от 10.06.2009 г. по адм. дело № 511 по описа за 2009 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № 04-1-2/215 от 05.12.2008 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Варна, потвърдена с решение № РД-РД-03-001/09.01.2009 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Варна. Посочените пороци на съдебното решение се свеждат до материалноправно нарушение - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Варна е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на Милен Иванов Тупаров от гр. Варна против заповед № 04-1-2/215 от 05.12.2008 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Варна, потвърдена с решение № РД-РД-03-001/09.01.2009 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Варна, с която отпуснатата на жалбоподателя месечна социална помощ по чл. 9, ал. 1 от ППЗСП е прекратена на основание чл. 12б, ал. 2 от ЗСП и чл. 12, ал. 2 от ППЗСП, считано от 01.11.2008 г. За да постанови решението си, Административен съд - Варна законосъобразно е приел, че оспорената заповед е издадена при наличие на фактическите предпоставки по чл. 12, ал. 2 от ППЗСП. Жалбоподателят не е изпълнил задължението по чл. 12, ал. 1 от ППЗСП, поради което отпуснатата му социална помощ правилно е била прекратена. Изложените в касационната жалба доводи, релевиращи материалноправни нарушения, са неоснователни. Поддържаното от касатора становище, че месечната социална помощ няма нищо общо с упражняването на трудова дейност, не е съобразено с разпоредбите на Закона за социално подпомагане (ЗСП) и Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ЗСП). Една от целите на ЗСП, формулирана в чл. 1, ал. 2, т. 4, е подпомагането на трудовата заетост на безработните лица, които отговарят на изискванията за получаването на месечни социални помощи. Съгласно чл. 12б, ал. 1 от ЗСП безработните лица, които отговарят на условията за подпомагане с месечни помощи, се включват в програми за заетост, утвърдени от министъра на труда и социалната политика. По отношение на безработните лица, които не са включени в програмите за заетост, намира приложение подзаконовата норма на чл. 12, ал. 1 от ППЗСП, с която е предвидено, че посочената категория лица получават месечна помощ при условие, че не са отказали да участват в организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми и програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места за не по-малко от 5 дни. В разглеждания случай е установено, че касаторът съзнателно не е изпълнил задължението по чл. 12, ал. 1 от ППЗСП да участва в организирани от общинската администрация програми за не по-малко от 5 дни месечно. Налице е фактическото основание по чл. 12, ал. 2 от ППЗСП за прекратяване на социалната помощ, отпусната със заповед № РД-Д-Вн-158113/13.10.2008 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Варна, за срок от една година. Оспореният административен акт е издаден при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Варна е постановил правилно решение. Посоченото касационно основание за отмяна не е налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,