Решение № 7153 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1823/2017 г.

Решение № 7153 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1823/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени три касационни жалби срещу решение № 2113/16.12.2016 г., постановено по адм. дело № 856/2016 г. на Административен съд - Б.. С оспорения съдебен акт Министерство на правосъдието е осъдено да заплати сумата от 150 лв., представляваща обезщетение за претърпени от Б. Н. М. неимуществени вреди причинени в следствие на лошите битови условия и неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в Затвора гр. Б. за периода от 24.03.2009 г. до 01.06.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.06.2009 г. Със същото решение Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на М. сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени в следствие на лошите битови условия и неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в Затвора гр. Б. за периода 01.06.2009 г. до 09.10.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.10.2013 г. В останалата част, над описаните по - горе суми, предявените от лицето искове срещу ответниците са отхвърлени като неоснователни. Б. Н. М., чрез процесуалния си представител адв. П., обжалва съдебното решение в частта, в която предявените от него искове срещу Министерство на правосъдието и ГД "Изпълнение на наказанията" до пълния им размер са отхвърлени като неоснователни. Твърди се неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Не е взето становище по жалбите на останалите страни в производството. Министерство на правосъдието, чрез пълномощника му юрк. Ч. оспорва първоинстанционното решение в частта, с която Министерството е осъдено да заплати на Б. М. обезщетение в размер на 150 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, за компенсиране на настъпили за лицето вреди през конкретно посочения период, Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон необоснованост, а също да се потвърди изцяло в останалата му част, с която е отхвърлен иска на М. против Министерство на правосъдието до пълния претендиран размер за сумата от 3000 лв. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С., чрез процесуалния си представител юрк. Ч. както решението се обжалва в частта, с която Дирекцията е осъдена да заплати на ищеца обезщетение в размер на 1200 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 09.10.2013 г., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон необоснованост, а също да се потвърди изцяло в останалата му част, с която съдът отхвърля иска против ГДИН - гр. С. до пълния му размер от 25 000 лв. В представено по делото писмено становище, процесуалния представител на МП и ГДИН - юрк. Н., поддържа касационните жалби на изложените в тях основания и не взима становище по жалбата на ищеца в първоинстанционното производство. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу размера на търсеното за присъждане адвокатско възнаграждение от страна на М.. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и счита, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. От събраните по делото доказателства се установява следвано от фактическа страна: П. А. съд - Б. са предявени искове с правно основание по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от Б. Н. М. против Министерство на правосъдието за сумата 3000 лева и за сумата от 25000 лева против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С.. Претендираното обезщетение е за претърпени в резултат на лошите битови условия и неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода при престоя му в Затвора гр. Б. неимуществени вреди за периода от 24.03.2009 г. до 01.06.2009 г. срещу първия ответник и за периода - от 01.06.2009 г. до 09.10.2013 г. срещу втория. Претендирана е законната лихва върху посочените суми до пълното им изплащане. Първоинстанционният съд е разгледал делото за втори път, след като с решение № 4708/20.04.2016 г., постановено по адм. дело № 5156/2015 г. на ВАС е обезсилено решение № 267/12.02.2015 г. по адм. дело № 2505/2013 г. на Административен съд - Б.. В хода на съдебното дирене е безспорно установено, че Б. Н. М. е постъпил в Затвора гр. Б. на 24.03.2009 г. Същият е бил разпределен в III- та група, в спално помещение № 207 с площ от 32.4 кв. м., заедно с още 22 лишени от свобода лица. Спалното помещение не разполагало със санитарен възел и течаща вода, като лишените от свобода ползвали баня и тоалетна в коридора на групата в периода от 6.00 часа сутринта до 20.00 часа вечерта. През нощта за лишените от свобода била осигурена възможност за ползване на кофа в спалното помещение. На 25.07.2012 г. М. е бил преразпределен в VI - та група. На 05.03.2013 г. е бил устроен на работа като чистач в столовата в VI - та група. На 29.08.2013 г. е бил спрян от работа и преместен в III - та група. След подробно обсъждане на практиката на ЕСПЧ и вземайки предвид разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, както и Доклада на Европейския комитет за превенция на изтезанията и нехуманното и деградиращо отношение или наказания до правителството на Р България при визитата, проведена в периода от 04 до 10 май 2012 г. и като е обсъдил приобщените по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел за безспорно установено, че в периода от 24.03.2009 г. до 01.06.2009 г., както и в периода от 01.06.2009 г. до 09.10.2013 г. в следствие на лошите условия в Затвора гр. Б., ищецът е претърпял неимуществени вреди. Приел е, че по степен и интензитет създаденото на ищеца в резултат на неосигуряване на достатъчна площ за пребиваване в помещението неудобство е такова, което може да бъде квалифицирано като "причиняващо страдание и унижаващо достойнството" по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ. Направил е извод, че в случая касационния ответник е претърпял неприятни негативни изживявания от липсата на санитарен възел и течаща вода, квалифициращи се като унизително и обидно отношение и нечовешко третиране. Приел е, че в случая е налице материалноправните предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без да е налице увреждане на здравето на М. и при съблюдаване на изискването на чл. 52 от ЗЗД, че исковите претенции за претърпени неимуществени се явява частично доказана и следва да бъде уважена в размер на 150 лв за първия посочен период, срещу МП и 1200 лв. за втория посочен период срещу ГДИН, а в останалата част до пълния им предявен размер, исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. От така приетото за установено, настоящия съдебен състав формулира следните изводи от правно естество: Касационните жалби са предявени от надлежни страни, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срок, поради което са допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Решението е правилно. При правилно изяснена фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателствата, съдът е направил анализ на доказателствата, направил е верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не смята за необходимо да ги преповтаря. Следва да се посочи само следното; Предмет на разглеждане пред решаващия съд са предявени от Б. М. искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който се претендира присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, неприятни изживявания и унижение, вследствие незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица - служители на Министерство на правосъдието, за периода от 24.03.2009 г. до 01.06.2009 г. и от служители на ГД "Изпълнение на наказанията" - С. за периода от 01.06.2009 г. до 09.10.2013 г. Ищеца е твърдял, че вредите от неимуществен характер са настъпили в резултат на неосигуряване необходимата му и достатъчна жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел и постоянно течаща вода, проветрение и недостатъчно осветление и хигиена. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата на страните и приложимата правна уредба. За приетото, въз основа на този анализ, фактически правно се е обосновал. В случая ищецът по делото се е справил с доказателствената тежест по закон и е успял да установи наличието на всички елементи от състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, относно твърдените от него незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, при и по повод осъществяването на административна дейност в Затвора гр. Б.. По силата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при/или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая вредите се претендират от незаконосъобразно бездействие на МП и администрацията на ГДИН - Затвора гр. Б.. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Съгласно § 13 от ПЗР на ЗИНЗС, тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2019 г. В разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените от свобода се осигурява достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В ПРЗ на ППЗИНЗС е записано, че тази норма влиза в сила три години след приемане на програмата по § 11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерски съвет, за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. Въпреки наличието на отлагателен срок за влизането на посочените тестове в сила не може да се приеме, че те не са част от действащото законодателство към периода преди 2019 г. По силата на общите принципи залегнали в чл. 3 от ЕКПЧОС, администрацията на Затвора гр. Б. е била длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места на лишените от свобода. ЕКПЧОС е ратифицирана от РБългария, поради което, и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията, има пряко действие и съставлява част от националното право, т. е. спазване на принципите на чл. 3 от Конвенция представлява задължение пряко произтичащо от закон по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК. Следва да се отбележи, че въпросът за липсата на постоянен достъп до санитарни възли и удовлетворението на физиологичните нужди вътре в затворническото помещение, като част от общите условия в затворите и местата за задържане в България, е разглеждан в много от делата, образувани пред Европейският съд по правата на човека. В редица от тях, като напр. по делото Йовчев срещу България и делото Шахънов срещу България, е наблегнато на обстоятелството, че при решаване на въпросите, свързани с основателността на предявен срещу затворническата администрация иск следва да се съобрази общата забрана за нечовешко и унизително отношение, а не едниствено и само конкретни разпоредби на вътрешното право. В случая е установено, че е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията, тъй като държавата в лицето на затворническата администрация е била длъжна да осигури на лишеното от свобода лице условия, при които да се гарантира зачитането на човешкото достойнство и че условията на изпълнение на мярката (или наказанието) не подлагат заинтересованото лице на опасност или изпитание, които да надвишават присъщото ниво на страдание по време на престоя в затвора, както и че имайки предвид практическите изисквания на мярката лишаване от свобода, здравето или благосъстоянието на затворника са гарантирани по адекватен начин. При произнасянето си първоинстанционния съд е проучил обстоятелствата, свързани с личното състояние на жалбоподателя, неговите преживявания при изтърпяване на наказанието и влиянието на условията на пребиваване в затвора върху психиката му. Предвид изложеното и събраните по делото доказателства правилно е прието от съда, че исковете са доказани по основание - установени са елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила пряка вреда за ищеца от него. При наличието на всички изискуеми елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е формирал правилен извод за дължима от страна на МП и ГДИН обезвреда на касационния жалбоподател М. за претърпените от него неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на МП и ГДИН. По отношение размера, в който е уважена исковата молба, настоящият тричленен състав намира, че оплакванията развити в касационната жалба от процесуалния представител на М. са неоснователни. Това е така, защото първоинстанционният съд при определянето на дължимото обезщетение, е отчел характера, степента, интензитета и продължителността на понесените вреди и е определил същите като е изходил от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като е спазен принципа на справедливост, визиран в сочената разпоредба. С касационната жалба на М. не се представят нови доводи или нови доказателства, които да водят до извод различен от този направен от административния съд по отношение на така определения от размер на обезщетението. В тази връзка и отчитайки конкретните възражения и оплаквания на ищеца за емоционални страдания без наличие на физическо увреждане, както и времевия период, съдът правилно е приложил нормата на чл. 52 от ЗЗД и е определил размер на обезщетението по справедливост, като е определил размера на обезщетението в размер на 150 лв. за първия посочен период срещу МП и 1200 лв. за втория посочен период срещу ГДИН - гр. С., предвид естеството на увреждането, степента на претърпените страдания и при отчитане на времето за престой на касатора М. в посочените по - горе в решението помещения на Затвора гр. Б.. Предвид изложеното касационната жалба на Б. Н. М. е неоснователна, а решението на съда в тази му част, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Неоснователни се явяват и касационните жалби на МП и ГДИН. Безспорно установено по делото е, че битовите условия в килиите на Затвора гр. Б. през процесните периоди, в които М. е изтърпявал наказанието си са били без санитарен възел, не е имало достъп до течаща вода, лишените от свобода са ползвали кофи през нощта за санитарните си нужди. Доказано е също, че касационният жалбоподател М. е изтърпявал наказанието си в жилищна площ под 2 кв. м. Правилен се явява направеният от първоинстанционния съд извод, че страданията и трудностите, които е бил принуден да търпи осъденото лице надвишават неизбежното ниво на страдания присъщи на задържането и лишаването от свобода. Установените по безспорен начин елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила пряка вреда за ищеца от него са довели, както по - горе беше описано до обоснован извод за основателност на исковите претенции. В тази връзка и отчитайки конкретните възражения и оплаквания на ищеца за емоционални страдания без наличие на физическо увреждане, както и времевия период, съдът правилно е приложил нормата на чл. 52 от ЗЗД и е определил конкретния размер на обезщетението по справедливост. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни отменителни основания, сочени в жалбите на страните, поради което следва да бъде оставено в сила. Претенцията на касационните жалбоподатели МП и ГДИН за присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в хода на производството пред настоящата инстанция се явява неоснователна. Разпоредбите, свързани с присъждане на направени от страните в хода на производства по ЗОДОВ разноски са специални по отношение на регламентацията по АПК и ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от този закон, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. В ал. 3 на същия текст, законодателят изрично е разграничил понятията "разноски по производството", "държавна такса" и "възнаграждение на адвокат", както и последиците при уважаване на предявения иск в пълнота или частично. След като при отхвърляне на иска изцяло е предвидено присъждане единствено и само на "разноски по производството", претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява недопустима и не следва да се уважи. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение,