Решение № 3566 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10278/2016 г.
ВАСV отделение20.03.2018 г.докладчик т Донка Чакърова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 202/29.06.2016 г., постановено по адм. дело № 259/2016 г. по описа на Административен съд - С. З. ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. С. Загора да заплати на Г. П. В., съд. адрес: гр. С. Загора, бул. "Р." №..., адв. И. И. сумата 400 (четиристотин) лева, разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3566 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10278/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. В. Х. - полицейски орган при Първо районно управление - гр. С. Загора, към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. С. Загора срещу решение № 202/29.06.2016 г., постановено по адм. дело № 259/2016 г. по описа на Административен съд - С. З. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът - Г. П. В., управител на "Първа заложна къща" ЕООД, редовно призована за съдебно заседание, не се е явила, но е изразила становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 202/29.06.2016 г., постановено по адм. д. 259/2016 г. по описа на Административен съд - С. З. е отменено разпореждане № 1959р-10535/17.05.2016 г., издадено на 16.05.2016 г. от Б. В. Х. - полицейски орган при Първо районно управление - гр. С. Загора, към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. С. Загора, с което на Г. П. В., управител на "Първа заложна къща" ЕООД е разпоредено ежемесечно, до 10-то число на месеца и до 20-то число на месеца да предоставя информация за дейността на заложна къща "Първа заложна къща" ЕООД, находяща се на адрес в град С. Загора, бул. "Р.", №..., като информацията да бъде предоставяна на М. М. - служител на Първо РУ С. З., със служебен телефон: 042/665-314, в електронен вид, на електронен носител и да съдържа данни за: лица, залагали вещи (трите имена, ЕГН, адрес), както и на заложените от тях вещи с всички техни идентификационни признаци (серийни номера, IMEI и други). Административният съд е приел, че оспореното пред него разпореждане е издадено от компетентен орган, но противоречи на целта на контрола по спазване на Наредбата за дейността на заложните къщи, което е довело и до противоречие с нормативния акт. Допълнително първоинстанционният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на отмененото разпореждане и поради липса на фактическо основание за издаването му - задължителни реквизити съгласно чл. 64, ал. 5, т. 3 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на събраните по делото доказателства. Обоснован е изводът на съда, че обжалваното разпореждане е издадено в нарушение на изискванията за форма по чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР, доколкото в него липсват основни задължителни реквизити. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, на който е основан отменения от АС - С. З. акт, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. В чл. 64, ал. 5 от ЗМВР, са посочени реквизитите, които следва да съдържа всяко писмено разпореждане, като фактическите основания или мотивите за издаването му, са част от определените в закона задължителни реквизити (чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР). Видно от съдържанието на отмененото разпореждане, то не съдържа каквито и да било мотиви, обосноваващи издаването му. В текста му е обозначено, че повод за издаването му е изпълнение на разпореждане УРИ 349р-8292/8.04.2016 г. на директора на ОДМВР - С. З. до началниците на РУ в региона. Директорът на ОДМВР - С. З. е разпоредил на началниците на РУ в региона: 1. да се актуализират списъците на заложните къщи, находящи се в обслужваните от тях територии с пълни данни за управители, МОЛ и работещи в тях лица, както и телефони за връзка. Списъците да бъдат изпратени в сектор "ПКП"-ОДМВР - С. З. до 15.04.2016 г.; да бъде създадена организация за изискването на наличната информация от обектите в електронен вид, съдържаща данни за лица, залагали вещи, информация за заложените вещи с налични идентификационни признаци (серийни номера, IMEI и други); справките от проверките да бъдат изпращани в електронен вид до група "ОА и ПС" при ОД на МВР - С. З. за въвеждане на всяко 15-то и 30-то число на месеца, като контролът за изпълнение на същото е възложен на зам.-директора на ОДМВР - С. З. и началниците на РУ в региона. Съгласно чл. 30, т. 2 и т. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи (Наредбата), на който се е позовал полицейският орган в разпореждането си, контролните органи по чл. 29 имат право: т. 2 да изискват необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол, като в т. 3 съдържа правомощието им да изискват информация за дейността на заложната къща. Според чл. 34 от Наредбата проверяваните лица са длъжни да предоставят при поискване от контролните органи по чл. 29 необходимата информация и документи, където в изречение второ на разпоредбата е посочено, че за целта оправомощените лица могат да извършват проверки на място. Следователно изводът на АС - С. З., че с отмененото от него разпореждане на практика се цели събиране на информация чрез обработването й от представители на заложната къща, вместо от полицейски орган по време на извършвана проверка, е правилен и кореспондира с правните норми. Този подход при събиране на информацията е в противоречие с целта на Наредбата, изричните нейни разпоредби и не е в интерес на пълноценния контрол, който е вменен в отговорност на полицейските органи. Допълнително следва да бъде посочено, че в оспореното пред АС - С. З. разпореждане не се съдържат конкретно правно основание, на което се иска предоставянето ежемесечно, до 10-то число на месеца и до 20-то число на месеца горепосочената информация за дейността на заложна къща "Първа заложна къща" ЕООД гр. С. Загора, както и фактически основания, обосноваващи необходимостта от издаване на акта по чл. 64 ЗМВР. Позоваването на разпоредбите, които уреждат правомощията на полицейския орган и на бланкетния текст на чл. 30, т. 2 и т. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, не удовлетворява законовото изискване за посочване на фактически и правни основания за предоставяне на информация и документ. Съдържанието на разпореждането следва да бъде разглеждано и като неясно, при липса на уточнения относно срока на изпълнението на разпореждането ежемесечно, до 10-то число на месеца и до 20-то число на месеца да се предоставя информация за дейността на заложна къща "Първа заложна къща" ЕООД гр. С. Загора, като информацията да бъде предоставяне на М. М. - служител на Първо РУ - С. З. в електронен вид, на електронен носител и да съдържа горепосочените данни, което поражда въпроса доколко е в правомощията на полицейските органи да разпореждат безсрочно конкретното задължение. Като е достигнал до същия правен извод относно незаконосъобразността на издаденото от полицейски инспектор Б. Х. разпореждане, Административен съд - С. З. не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон, които да обуславят отмяна на съдебното решение. По водене на делото пред настоящата инстанция Г. П. В. е направила разноски в размер на 400 лв., които претендира, поради което с оглед изхода на спора и липсата на възражение за прекомерност, следва да бъдат присъдени в тежест на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. С. Загора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение