Решение № 3257 от 7.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5435/2013 г.

Решение № 3257 от 7.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5435/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Каолин" АД, седалище и адрес на управление гр. Сеново, община Ветово, против решение № 2724 от 26.02.2013 г. по адм. дело № 3728/2010 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с което е отменено решение № 44 от 01.02.2010 г. на Министерски съвет (МС) на Република България за предоставяне на концесия за добив, с предмет - експлоатация на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗПБ - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - кварц-каолинова суровина, представляваща изключителна държавна собственост, от находище "Балабана" - "Западно гнездо" и "Източно гнездо" в землищата на с. Полковник Таслаково, с. Грънчарово и с. Секулово, община Дулово, област Силистренска. Излагат се доводи, че решението е недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Излага, че съдебното решение е постановено по недопустими жалби, поради това, че не е обоснован правен интерес от оспорването от отделните жалбоподатели и независимо от постановеното определение № 14861 от 15.11.2011 г. по адм. дело 13180/2011 г. ВАС, I колегия, петчленен състав. Излага доводи, че са неправилни изводите на съда, че решението е постановено в нарушение на чл. 59, ал. 1, във връзка с ал. 2, т. 4 от АПК, както и че са допуснати нарушения на материалноправни разпоредби чл. 54, ал. 4 и ал. 6 от Закона за подземните богатства (ЗПБ). Излага, че мотивите (фактическите основания) за издаване на административния акт са изложени в доклада на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, поради което не е допуснато нарушение. Излага, че съдът не е посочил коя редакция на ЗПБ е приложил, която да изисква мотивиране на решението на МС. Излага, че съдът не е съобразил, че докладът на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, представлява мотивирано предложение по чл. 54, ал. 4 от ЗПБ. Излага, че съдът необосновано е приел, че документите по чл. 54, ал. 1, т. 5 и т. 9 ЗПБ план за разработка на находището и правна, финансово-икономическа и екологична обосновки, не са предоставени на МС, тъй като не са приложени по досието на делото, след като са приложени по делото. Излага, че съгласно чл. 54, ал. 5 от ЗПБ МС действа при условията на обвързана компетентност и не може да проверява действията на ресорния министър, както и да откаже приемането на акт по ал. 1. Подробни доводи по същество излага в писмена защита чрез адв. Мина Вълева. Иска, да се обезсили обжалваното решение като недопустимо или бъде отменено като неправилно. Подадена е и втора касационна жалба от Министерски съвет на Република България, чрез процесуален представител Велико Демирев, държавен експерт в дирекция "Правна" на МС, против решение № 2724 от 26.02.2013 г. по адм. дело № 3728/2010 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с което е отменено решение № 44 от 01.02.2010 г. на Министерски съвет, в която се излагат доводи, че е неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и е необосновано. Излага, че съдът е пропуснал да установи факта, че има представени правна, социална и екологична обосновка, които са представени от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) на 15.02.2012 г. и приети като доказателства на заседанието от 05.03.2012 г. Излага, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон, като не е взел предвид и не е разграничил различните компетенции на министъра икономиката, енергетиката и туризма и на Министерски съвет в производството по предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по право на основание чл. 29 от ЗПБ. Излага, че решението е постановено в нарушение на чл. 54, ал. 4 в приложимата редакция, поради това, че МС не прави проверка по документите по ал. 1, а се произнася по предложението на министъра, като МС следи за изпълнение на условията по чл. 29 от ЗПБ. Иска, да бъде отменено обжалваното решение и се върне делото за ново разглеждане или да се реши делото по същество като се отхвърлят жалбите срещу Решение № 44 на Министерски съвет от 2010 г. Подадена е и трета касационна жалба от министъра на икономиката, енергетиката и туризма (сега министър на икономиката и енергетиката), чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Анелия Терзиева, против решение № 2724 от 26.02.2013 г. по адм. дело № 3728/2010 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с което е отменено решение № 44 от 01.02.2010 г. на Министерски съвет, в която се излагат доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необосновано. Смята, че са неправилни изводите на решаващия съд, че по делото не са налице данни да са представени план за разработка на находището, който да включва правна, социална и екологична обосновка, както и че липсват и в приложенията към доклада. Излага, че не е допуснато нарушение при приемане на решението на МС, след като министърът е изготвил доклад (мотивирано предложение) въз основа на представените съгласно чл. 51, ал. 3, т. 4 от ЗПБ правна, финансово-икономическа, екологична и социална обосновки от "Каолин" АД, и след като е извършил преценка за наличието на условията за предоставяне на концесия и съответно за отсъствието на предпоставките по чл. 56 и 57 от ЗПБ. Смята, че наличието на текст в доклада на стр. 2, абзац пети свидетелства, че компетентният орган в лицето на министъра на икономиката, енергетиката и туризма е изпълнил това свое задължение, като е разгледал и анализирал, представените обосновки при изготвянето на предложението, но съдът е стигнал до неправилен извод, че не е изпълнено. Излага, че разпоредбата на чл. 54, ал. 4 от ЗПБ (редакция - ДВ, бр. 23 от 1999 г.) не поставя изискване към министъра на икономиката, енергетиката и туризма да излага мотиви по всеки документ поотделно, в т. ч. и по всеки от представените от дружеството-заявител анализи. Излага, че министърът е извършил преценка по целесъобразност и законосъобразност на заявлението на "Каолин" АД, гр. Сеново, съобразно условията на чл. 56 от ЗПБ, но неправилно съдът е приел, че не са изложени мотиви. Иска, да бъде отменено обжалваното решение като неправилно. Ответникът - кметът на община Дулово, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбите. Ответникът - "Асоциация подземни богатства", гр. София, чрез пълномощници адв. Бойчев и адв. Дикова, оспорват жалбите като неоснователни. С писмени бележки от адв. Бойчев се излагат подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да се отхвърлят жалбите и се остави в сила обжалваното решение. Ответникът - "Рьопке" АД, гр. София, чрез пълномощник адв. Джамбазова, оспорва жалбите като неоснователни и излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение с писмени бележки. Иска, да се отхвърлят жалбите и се остави в сила обжалваното решение. Заинтересованата страна - ПП "ПК Екогласност", гр. София, чрез пълномощник адв. Богданова, оспорва жалбите като неоснователни и излага доводи за правилност на решението с писмени бележки. Иска, да се отхвърлят жалбите и се остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите. Излага, че по оплакването за недопустимост на решението поради липса на правен интерес с определение по адм. д. 13180/11 г. 5-членен състав на ВАС е приел за допустими жалбите на кмета на община Дулово, "Рьопке" АД и Асоциация "Подземни богатства" против решение № 44/01.02.10 г. на МС и е отменил постановеното прекратително определение на 3-членен състав на ВАС, поради което съдебното производство се е развило и е приключило допустим съдебен акт. Излага, че по същество касационните жалби са неоснователни, като съдът подробно е изследвал наличието на материалноправни предпоставки за предоставяне на концесия, а така също е проверил и съответствието на акта с останалите критерии за законосъобразност, чието нарушаване е основание за оспорване по чл. 146 АПК. Излага, че съдът не е отрекъл факта, че в заседанието на МС по приемане на процесното решение, органът се е позовал на доклада на министъра, който се явява съпътстващ документ, но основателно е приел, че в този доклад не се съдържат мотиви, които да обосноват предоставяне на концесия в хипотезата на чл. 29 ЗПБ, поради това, че законът изисква министърът да отправи мотивирано предложение и е несъстоятелна тезата на първия касатор, че не е необходимо този доклад да съдържа коментар относно това дали е приета обосновката на кандидат-концесионера. По касационната жалба на МС излага, че съдът обосновано и правилно е приел, че поради липса на мотиви в предложението до МС относно правната, финансово-икономическата и екологична обстановка е невъзможно МС, а впоследствие и съдът да преценят дали министъра на икономиката, енергетиката и туризма е изпълнил задължението си по чл. 54, ал. 4 ЗПБ, предвид на това, че той разполага със самостоятелна преценка относно целесъобразността и законосъобразността на предложението, но тя трябва да съществува и да е мотивирана. По касационната жалба на министъра на икономиката и енергетиката смята, че е неоснователна. Излага, че в мотивите на решението съдът е дал вярна оценка на установените факти и е извел законосъобразни правни изводи за наличие на отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и 4 АПК, тъй като административният акт е издаден в нарушение изискванията на чл. 59, ал. 1, във връзка с ал. 2, т. 4 АПК. Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С решение № 2724 от 26.02.2013 г. по адм. дело № 3728/2010 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, е отменено решение № 44 от 01.02.2010 г. на Министерски съвет (МС) на Република България за предоставяне на концесия за добив, с предмет - експлоатация на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗПБ - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - кварц-каолинова суровина, представляваща изключителна държавна собственост, от находище "Балабана" - "Западно гнездо" и "Източно гнездо" в землищата на с. Полковник Таслаково, с. Грънчарово и с. Секулово, община Дулово, област Силистренска, както и е осъден МС да заплати на "Рьопке" АД - София, направените по делото разноски в размер на 5854.00 лева. Съдът е приел, че решението е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но противоречи на разпоредбите на материалния закон и е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от АПК. Съдът е приел, че административният акт е постановен при нарушение изискванията на чл. 59, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 4 АПК тъй като не съдържа мотивировка от фактическа страна, предвид на това, че е възприет изцяло доклада на министъра на икономиката, енергетиката, и туризма, с който е направено предложението до Министерски съвет за вземане на процесното решение. Приел е, че изложените фактически основания в решението са идентични с тези от доклада (предложението) на министъра, но последният не е изложил мотиви в предложението, относно правната, финансова-икономическа, социална и екологична обосновка, поради което е невъзможно за Министерски съвет, респ. и за съда, да преценят дали министъра на икономиката, енергетиката и туризма, е изпълнил задълженията си по чл. 54, ал. 4 от ЗПБ - да прецени дали да приеме или не предложеният план за разработка на находището. Също така съдът е приел, че посочването на л. 2 от доклада, че е изпълнено задължението на кандидат - концесионера за представяне на правна, финансова - икономическа, екологична и социална обосновка, не замества задължението на административния орган да изложи мотиви при постановяването на своя административен акт, което е основание за неговата законосъобразност и гаранция за засегнатата страна да реализира пълноценно своето право на защита. Обжалваното решението е правилно. От фактическа страна обективно са установени от съда обстоятелствата по проведеното административното производство и постановения административен акт, които в съответствие с чл. 220 от АПК се възприемат от настоящият петчленен състав на ВАС. Установено е, че с Разрешение № 247 от 26.09.2003 г. за търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми - индустриални материали - кварц - каолинова суровина - подземни богатства по чл. 2, т. 2 от Закона за подземните богатства в площ "Лудогорие", в която е включен участък (находище) "Балабана", издадено от министъра на околната среда и водите, е разрешено на "Каолин"АД да извърши за своя сметка с определена площ за търсене и проучване и определени граници на площта. Въз основа на извършената дейност касаторът "Каолин"АД е получил Удостоверение за търговско откритие № 0215 от 30.11.2005 г. издадено от министъра на околната среда и водите, на основание чл. 7, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 21, ал. 4 от ЗПБ, за находище "Балабана", със запаси, ресурси и координати посочени в Протокол № НБ-58 от 25.10.2005 г. на Специализирана експертна комисия, както и е дадено право на титуляра на удостоверението в границите на обявеното търговско откритие, да бъде определен пряко за концесионер за добив на неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали на основание чл. 29 от ЗПБ. Със заявление с вх. № Е-26-К-55/29.05.2006 г. до министъра на икономиката и енергетиката, "Каолин" АД, в срока по чл. 29, т. 3 от ЗПБ, е поискало прякото предоставяне на концесия за добив на кварц - каолинова суровина от находище "Балабана", разположено в землището на община Дулово, обл. Силистренска. По подаденото заявление министърът на икономиката, енергетиката и туризма на основание чл. 54, ал. 1 ЗПБ е внесъл в Министерския съвет с вх. № 104-02-9 от 21.01.2010 г. доклад (предложение) за вземане на решение, към което са приложени: проект за решение, схема на концесионната площ, схема на находището, проект на концесионен договор, акта за изключителна държавна собственост, одобрена финансова обосновка, справка за извършена съгласувателна процедура по Устройствения правилник на Министерски съвет и неговата администрация. На заседание от 01.02.2010 г., т. 24, е прието решение № 44 от 01.02.2010 г. на Министерски съвет на Република България, с което на основание чл. 54, ал. 5 и ал. 6 във връзка с чл. 5, т. 3, чл. 6, ал. 3 и чл. 29 от ЗПБ и във връзка с § 86 от ПЗР на ЗИД на ЗПБ (ДВ, бр. 70 от 2008 г.) е предоставена концесия за добив, с предмет - експлоатация на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗПБ - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - кварц-каолинова суровина, представляваща изключителна държавна собственост, от находище "Балабана" - "Западно гнездо" и "Източно гнездо" в землищата на с. Полковник Таслаково, с. Грънчарово и с. Секулово, община Дулово, област Силистренска, с площ на находището от 570 937 кв. м. С решението е определена концесионна площ в размер на 2,56 кв. км (2562 дка), в която са включени площта на находището и необходимите площи за осъществяване на дейността по концесията. За концесионер е определен "Каолин" АД, гр. Сеново. Решението е обнародвано в ДВ, бр. 11 от 09.02.2010 г. Решение № 44 от 01.02.2010 г. на Министерски съвет на Република България е оспорено по съдебен ред пред ВАС на основание чл. 54, ал. 7 от ЗПБ от кмета на община Дулово, "Асоциация подземни богатства", "Рьопке" АД и ПП "ПК Екогласност". С определение № 11432 от 14.09.2011 г. по адм. д. № 3728/2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, на основание чл. 159, т. 4 от АПК жалбите са оставени без разглеждане като процесуално недопустими, поради липса на правен интерес. С определение № 14861 от 15.11.2012 г. по адм. дело 13180/2011 г. ВАС, I колегия, петчленен състав, е отменено определение № 11432 от 14.09.2011 г. по адм. д. № 3728/2010 г. на ВАС и е върнато делото за продължаване на процесуалните действие по жалбите на кмета на община Дулово, "Асоциация подземни богатства" и "Рьопке" АД. По отношение на жалбата на ПП "ПК Екогласност" определение № 11432 от 14.09.2011 г. по адм. д. № 3728/2010 г. на Върховния административен съд, е влязло в сила и съдебното производство по отношение на този жалбоподател е прекратено. С обжалваното решение № 2724 от 26.02.2013 г. по адм. дело № 3728/2010 г. Върховния административен съд, тричленен състав, се е произнесъл по жалбата на кмета на община Дулово, "Асоциация подземни богатства" и "Рьопке" АД, но в производството е конституирана и участвала като заинтересована страна ПП "ПК Екогласност". По възражението за недопустимост на обжалваното решение по чл. 209, т. 2 от АПК. Неоснователно е възражението на първия касатор, че първоинстанционния съд се е произнесъл по недопустими жалби. Изрично в решението съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбите, като е изпълнил определение № 14861 от 15.11.2012 г. по адм. дело 13180/2011 г. ВАС, I колегия, петчленен състав и дадените с него указания съдебното производството да продължи по жалбите на кмета на община Дулово, "Асоциация подземни богатства" и "Рьопке" АД. В съответствие с чл. 235, ал. 2 от АПК указанията на петчленният състав на ВАС по тълкуването и прилагането на закона относно допустимостта на жалбите са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. Основателно е обаче възражението на касатора по отношение участието в производството като заинтересована страна ПП "ПК Екогласност". С определение № 11432 от 14.09.2011 г. по адм. д. № 3728/2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, на основание чл. 159, т. 4 от АПК жалбата на ПП "ПК Екогласност" е оставена без разглеждане и производството по нея е прекратено, с което е прекратено и участието на ПП "ПК Екогласност" в производството. В нарушение на чл. 153, ал. 1 от АПК първоинстанционният съд е конституирал ПП "ПК Екогласност" като заинтересована страна, но постановеното решение, въпреки участието на тази страна, не обуславя недопустимост на постановения съдебен акт или съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради това, че съдът не се е произнесъл по нейната жалба и не е обсъждал доводите й в производството, като и участието на тази страна в производството не се отразява на постановеното решение, както и тази страна не е осъществила пряко или косвено влияние в хода на производството. В касационното производство ПП "ПК Екогласност" е конституирана като заинтересована страна, предвид участието й в първоинстанционното производство, но това участие не обуславя съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид липсата на неблагоприятни правни последици за останалите участници в производството. По отношение на претендираните съдебни разноски от страната за настоящата инстанция съдът ще се произнесе с решението по същество. По основателността на жалбите. Неоснователно е възражението на първия касатор, че с решението съдът не е посочил коя редакция на ЗПБ е съобразена и приложена при постановяване на решението. Изрично съдът е приел, че административното производство е проведено по реда и при условията, предвидени в Закона за подземните богатства, при условията на пряко предоставяне на концесия за добив по чл. 29 и чл. 54, ал. 4 от ЗПБ в редакцията й в която е обнародвана с ДВ, бр. 23/1999 г., както и при съобразяване на § 86 от ПЗР на ЗИД на ЗПБ /ДВ, бр. 70 от 2008 г./., който предвижда процедурите, започнали до влизането на този закон, да се приключват по досегашния ред в срок две години от влизането му в сила. Именно в посочената редакция съдът е извършил контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, като е изследвал спазването на административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни разпоредби. Неоснователни са възраженията на касаторите, че са неправилни изводите на тричленния състав на ВАС относно допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 59, ал. 1, във връзка с ал. 2, т. 4 от АПК и нарушение на материалноправни разпоредби чл. 54, ал. 4 от ЗПБ. Решаващият съд обективно е установил реда за предоставяне на концесия за добив по право на подземни богатства, като в съответствие с чл. 29, т. 3 от ЗПБ титулярят на разрешение за търсене и проучване се определя пряко за концесионер за добив на открито находище, ако е подал писмено заявление за концесия до съответния орган по чл. 7 в срок до 6 месеца след получаване на удостоверение за регистрираното откритие. В случая "Каолин" АД е получил Удостоверение за търговско откритие № 0215 от 30.11.2005 г. издадено от министъра на околната среда и водите, на основание чл. 7, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 21, ал. 4 от ЗПБ, за находище "Балабана", след което в законовия срок е подало заявление с вх. № Е-26-К-55/29.05.2006 г. до министъра на икономиката и енергетиката, към което са приложени всички относими към процедурата документи - чл. 51 от ЗПБ. Обективно е установено и не се спори от страните, че съответствие с чл. 54, ал. 1 и ал. 4 от ЗПБ министърът е внесъл в Министерския съвет доклад (предложение) за вземане на решение, към което са приложени: проект за решение, схема на концесионната площ, схема на находището, проект на концесионен договор, акта за изключителна държавна собственост, одобрена финансова обосновка, както и справка за извършена съгласувателна процедура по Устройствения правилник на Министерски съвет и неговата администрация. При преценката за спазване на административнопроизводствените правила решаващият съд е приел, че с оспореното решение на МС е възприет изцяло доклада на министъра на икономиката, енергетиката, и туризма, с който е направено предложението до Министерски съвет, поради и което мотивировката на оспорения акт - фактическите основания по т. 4, ал. 2, чл. 59 АПК се съдържа в доклада на компетентният орган, в документ, съпътстващ издаването на крайния акт, приключващ административната процедура. В тази връзка обективно съдът е изследвал съдържанието на доклада (предложението), в който са изложени фактически основания за предоставяне на концесията: "1. "Каолин" АД в качеството си на титуляр на Разрешение за търсене и проучване на подземни богатства по чл. 2, т. 2 от ЗПБ е обявил и регистрирал по реда на чл. 21, ал. 3 от ЗПБ откритие на находище за подземни богатства в срока и границите на площта по предоставеното разрешение. 2. "Каолин"АД е получило удостоверение № 0215 от 30.11.2005 г. на министъра на околната среда и водите за търговско откритие на находище по реда, предвиден в чл. 21, ал 4 от ЗПБ. 3. "Каолин" АД е подало писмено заявление за концесия в законоустановения срок, съгласно чл. 29, т. 3 от ЗПБ, след получаването на удостоверение за търговско откритие". Въз основа на предвидените изисквания с чл. 54, ал. 4 от ЗПБ в приложимата й редакция, съдът е приел, че липсва излагане на фактически обстоятелства от министъра на икономиката енергетиката и туризма в предложението, относно правната, финансова-икономическа, социална и екологична обосновка, което е препятствало Министерски съвет, респ. и за съда, да преценят дали министъра на икономиката, енергетиката и туризма е изпълнил задълженията си по чл. 54, ал. 4 от ЗПБ - да прецени дали да приеме или не предложеният план за разработка на находището, за което министърът е следвало да посочи мотиви. Съдът е съобразил, че на л. 2 от доклада е посочено, че е изпълнено задължението на кандидат - концесионера за представяне на правна, финансова - икономическа, екологична и социална обосновка, но е приел, че това отразяване не замества задължението на административния орган да изложи мотиви при постановяването на своя административен акт, което е основание за неговата законосъобразност и гаранция за засегнатата страна да реализира пълноценно своето право на защита. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема изводите на решаващия тричленен състав за правилни, законосъобразни и обосновани. Спорът в касационното производство е дали са правилни изводите на съда относно необходимостта за мотивираност на предложението, респ. на решението на МС, както и дали е кандидат-концесионера е представил план за разработка на находището, включващ правна, финансово-икономическа, социална и екологична обосновка. Действително от една страна съдът е приел, че по преписката няма представена работна програма със съответните приложения, а от друга е приел, че посочването на л. 2 от доклада, че е изпълнено задължението на кандидат - концесионера за представяне на правна, финансова - икономическа, екологична и социална обосновка не замества задължението на административния орган да изложи мотиви. Видно от приложението от касатора "Каолин" АД писмени документи в касационното производство с първоначалното заявление от 29.05.2006 г. на кандидат - концесионера не е била представена "работна програма" в съответствие с изискването на чл. 51, ал. 3 от ЗПБ, поради което с писмо изх. № Е-26-К-55 от 22.06.2006 г. на зам.-министъра на икономиката и енергетиката е изискано да се отстранят несъответствията по правната обосновка, финансово икономическата обосновка, представяне на нова работна програма, както и да се попълнят в съответствие с изискванията екологичната и социалната обосновки. Видно от приложението нова работна програма е изготвена октомври 2006 г., но в доклада (предложението) на министъра на икономиката и енергетиката - л. 2 е посочено, че е изпълнено задължението на кандидат - концесионера за представяне на правна, финансова - икономическа, екологична и социална обосновки, без обаче да се изложат фактически основания по нейното съдържание и изпълнение на съответствието с изискванията на чл. 54, ал. 2 от ЗПБ. В съответствие с чл. 54, ал. 1 от ЗПБ (приложима редакция - ДВ, бр. 23/1999 г., съгласно § 86 от ПЗР на ЗИД на ЗПБ, ДВ, бр. 70 от 2008 г.) в случаите по чл. 51 за пряко предоставяне на концесия за добив органът, до който е подадено заявлението, преценява целесъобразността и законосъобразността на предложението съобразно условията на чл. 56, а именно тези, които се отнасят за случаите на отказ за предоставяне на концесия за добив (1. съществува опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за земните недра и околната среда, за безопасността и здравето на работещите и за защитените със закон територии, обекти, културни и исторически паметници; 2. кандидатът е представил невярна информация; 3. кандидатът предложи минимална задължителна работна програма, която не отговаря на установените технически и технологични стандарти и на изискванията за опазване на земните недра и околната среда; 4. кандидатът предяви искане за площ, в границите на която са предоставени права за търсене и/или проучване или за добив и не са налице условията по чл. 23, ал. 3). В съответствие с чл. 54, ал. 3 от ЗПБ (редакция - ДВ, бр. 23/1999 г.) органът по ал. 1 внася в Министерския съвет мотивирано предложение за предоставяне на концесия заедно с правен, финансово-икономически, социален и екологичен анализ, проект на решение на Министерския съвет и проект на договор за концесия, а съгласно ал. 4 в случаите по чл. 29 внася в Министерския съвет мотивирано предложение за предоставяне на концесия, проект на решение на Министерския съвет и проект на договор за концесия, изготвени въз основа на представен от кандидат-концесионера план за разработка на находището, включващ правна, финансово-икономическа, социална и екологична обосновка. В случая законосъобразно и обосновано решаващият съд е приел, че в доклада на министъра на икономиката, енергетиката и туризма (сега министър на икономиката и енергетиката) не е мотивирано предложението в съответствие със законовите изисквания, както и не са посочени конкретните фактически основания в съответствие с чл. 59, ал. 1, във връзка с ал. 2, т. 4 от АПК, въз основа на които е издадено решението. Бланкетното посочване в доклада на министъра, че е изпълнено задължението на кандидат - концесионера за представяне на правна, финансова - икономическа, екологична и социална обосновка, не обуславя представяне на мотивирано предложение, нито са посочени фактическите основания въз основа на които се приемат от органа, както и че не са налице условията на чл. 23, ал. 3 и чл. 56 от ЗПБ. С предложението не са изложени мотиви относно целесъобразността и законосъобразността на предложението на кандидат - концесионера съобразно предпоставките по чл. 56 от ЗПБ, които са препятствали осъществяването на контрола за законосъобразност при постановяване на крайния акт. Също така настоящата инстанция констатира, че липсва мотивировка и излагане на фактически основания в предложението на министъра и в решението на МС относно определена концесионна площ в размер на 2,56 кв. км (2 562 дка), в която са включени площта на находището "Балабана" - "Западно гнездо" и "Източно гнездо", с площ на находището от 570 937 кв. м., представляващо изключителна държавна собственост, както и включването на необходимите площи за осъществяване на дейността по концесията. В доклада (предложението) на министъра, както и в решението на МС липсват фактически основания за определяне на точно този размер "необходима площ" за осъществяване на дейността на концесията, както и в какво ще се изразяват тези дейности, след като тази площ излиза извън площта на находището представляващо изключителна държавна собственост. С оглед на изложеното настоящият петчленен състав приема, че правилно съдът е констатирал допуснатите нарушения в проведеното административно производство представляващи съществено нарушение на административнопроизводствените правила - чл. 59, ал. 1, във връзка с ал. 1, т. 4 от АПК и нарушение на материалноправна разпоредба на чл. 54, ал. 4 от ЗПБ. Допуснатите нарушения при издаване на решението от МС, са препятствали съдът да се произнесе по законосъобразността на административния акт и да прецени съответствието на действителното фактическо и правно положение. Следва да се отбележи, че констатираните нарушения в хода на административното производство са резултат от неизпълнение на законовите изисквания от страна на органа по чл. 51 от ЗПБ и неосъществения контрол от страна на МС при вземане на решението, а не на пропуск на кандидат концесионера в това производство при изпълнение на законовите изисквания за предоставяне на концесия по право. Настоящата съдебна инстанция констатира, че решаващият съд след като е отменил решение № 44 от 01.02.2010 г. на Министерски съвет, в съответствие с чл. 173, ал. 2 от АПК не е изпратил преписката на компетентния орган и не е дал задължителни указания относно тълкуването и прилагане на закона, предвид допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Посоченото нарушение не обуславя съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не налага връщане на делото за допълване на решението в тази част, а следва след влизане на решението в сила делото да се изпрати като преписка на МС за произнасяне в съответствие с мотивите на първоинстанционния съд и настоящата инстанция по тълкуването и прилагането на закона. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице пороци на обжалваното решение по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса са претендирани разноски по делото за настоящата инстанция от ПП "ПК Екогласност", чрез пълномощник адв. Богданова. Съдът като съобрази, че ПП "ПК Екогласност" е участвала като заинтересована страна в първоинстанционното производство, без правно основание, както и че е участвала в касационното производство като заинтересована страна също без да са били налице предпоставките за участие като заинтересована страна, приема, че искането за присъждане на разноски по делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,