Решение № 1362 от 8.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от З. Стоева Гогова чрез адв. С. Гогов срещу решение 3176 от 10.05.2022 г., постановено по адм. д. 7306/2017 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена претенцията на ищцата срещу Българска народна банка за присъждане на обезщетение в размер на 1 714,54 лв., представляващо законната лихва за забавено изплащане на гарантираните вземания в размер на 59 748,83 лв. за периода 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., както и законната лихва върху тази сума от завеждането на исковата молба до окончателното плащане главницата. Касаторката твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявената от З. Стоева Гогова срещу БНБ искова претенция със законните последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, З. Стоева Гогова, не се явява. Представлява се от адв. Гогов, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в касационната жалба. Претендира присъждане на съдебни разноски, като прилага списък на същите и доказателства за изплащането им. Ответникът по касационната жалба, Българска народна банка /БНБ/, редовно призован, се представлява от юрк. Димитрова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, развити в писмен отговор на касационната жалба и устно в хода по същество. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: АССГ е сезиран с искова молба, доуточнена с допълнителна молба от 04.03.2022 г., предявена от З. Стоева Гогова срещу Българска народна банка, с която ищцата като вложител в Корпоративна търговска банка претендира от ответника обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 714,54 лв., представляващи законната лихва за забавено изплащане на гарантирания размер на вземания от 59 748,83 лева, за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., както и законната лихва върху тази сума от завеждането на исковата молба до окончателното й плащане. По твърдение на ищцата вредите са резултат от незаконосъобразното бездействие на БНБ да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от имащата директен ефект разпоредба на чл. 1, § 3 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 30.05.1994г. относно схемите за гарантиране на влоговете, изразяващо се в неизвършването своевременно на констатация за неналичен депозит. Със съдебното решение АССГ е отхвърлил предявения иск за претърпени имуществени вреди от забавено изплащане на гарантирано вземане като неоснователен, приемайки, че не са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините. За да постанови решението си, АССГ е приел за доказани сочените в исковата молба факти - ищцата е имала договор за преференциален безсрочен депозит в КТБ; на 20.06.2014г. три отделни депозита на основание чл.115, ал.2, т.2 и т.3 от Закона за кредитните институции ; с решение 73 Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под специален надзор за срок от три месеца; на 27.10.2014г. БНБ внася в НС доклад за ситуацията в КТБ и предприетите действия; на 06.11.2014г. БНБ отнема лиценза на КТБ; на 04.12.2014г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ, Фондът/ започва изплащане на същите, считано от 04.12.2014 г. АССГ е приел, че по делото не се доказва наличието на кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Според съда разпоредбата на чл.1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, не е годно правно основание за ангажиране отговорността на Държавата , тъй като посочената норма на директивата не поражда задължение за фактическо действие от страна на БНБ. Съдът не е възприел развитите от ищцата доводи за това, че БНБ е била длъжна, считано от 20.06.2014 г- датата на постановяване на Решение 73/20.06.2014 г. за поставяне Корпоративна търговска банка АД под особен надзор, в срок до 30.06.2014 г. да установи неналичност на депозитите. Според АССГ ищцата не е претърпяла имуществени вреди, тъй като в размера на гарантирания депозит е получила изплащане на този допълнителен доход във вид на договорна лихва и по този начин е увеличила вземането си от КТБ. Заключил е, че след като ищцата е получила доходност от лихви върху вземането си за гарантирания размер на депозита, в това число за целия исков период и на основание чл. 119, ал. 5 (отменен ) ЗКИ , без да е предвидено изрично начисляване на законна лихва като обезщетение за забава с капитализиране на лихвата по посочената разпоредба, то присъждането на претендираната законна лихва върху капитализирана вече лихва доход от същото вземане, ще съставлява неоснователно обогатяване. Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Неправилен е решаващият извод на АССГ за това, че БНБ не дължи на ищцата обезвреда от вида на претендираната, тъй като не била бездействала незаконосъобразно от една страна, а от друга тъй като ищцата не била претърпяла вреда , тъй като за целия исков период вече е получила доходност от неползването на депозита си във вид на начислената й от КТБ договорна лихва върху главниците на депозитите й. Ищцата твърди настъпили вреди от неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период и до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство. Съгласно тази разпоредба неналичен депозит" е дължим и платим такъв, който обаче не е платен от кредитната институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. С оглед задължителната и директно приложима на територията на Република България в случая разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 (Директивата) БНБ, в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган, е дължала активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за неналични депозити, от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните от същата максимални размери. В случая е налице незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон в намиращата пряко приложение и ползваща се с директен ефект разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директивата задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Още на 20.06.2014г. (датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор) ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на Корпоративна търговска банка, т.е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ, от която дата следва да се определи и първия възможен достъп на вложителите до гарантирания размер на депозитите им. БНБ не може да бъде оправдана за това, че не е приложила норма на правото на ЕС с директен ефект, само защото Директивата не е била правилно транспонирана и съответно БНБ не е била изрично определена от българския законодател за съответния компетентен орган. Постановявайки Решение 73/20.06.2014г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, обосноваващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, § 3 буква i от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото състояние на банката. Не е спорно, че към 20.06.2014 г. КТБ не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си. Видно от решението на УС на БНБ, КТБ не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Въпреки това решение за обявяване неналичност на депозитите не е прието. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение БНБ отнема лиценза на КТБ, на който акт се основава последвалото изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014 г. при приложението на чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.). Следва да се вземат предвид и постановените в хода на производството по делото решения на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16 и С-501/18, постановени по преюдициални запитвания по дела със сходен предмет. Съгласно Решение С-571/16 член 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, а от друга страна- не допускат отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор, както и че член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. С решението си по дело С-501/18, т. 97 от него СЕС приема, че фактът, че не е установена неналичността на депозитите по смисъла на чл. 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, може да представлява достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза и да позволи ангажирането на отговорността на държава - членка за нарушение на правото на Съюза. От изложеното следва, че за да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура само от три стъпки: 1/ компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2/ в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3/ схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение. Обстоятелството, че ЗГВБ /отм./ обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно, тъй като, както е приел СЕС в т. 1 от диспозитива на решението си по дело С-571/16, разпоредбите на чл.1, § 3 и чл.10, § 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите. Изискванията на директивата са да не се възпрепятства бързото изплащане, като удължаване на императивните срокове може да се извършва само при изключителни обстоятелства. Неоснователни са доводите на ответника и на съда за липса на претърпени вреди, поради това, че на ищцата е начислявана договорна лихва от КТБ. Действително, видно както от приложеното по делото удостоверително писмо изх. 1980/22.10.2021г. /л.196 по първоинстанционното дело/, така и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, КТБ е начислявала договорна лихва върху депозитите на ищцата за исковия период, както и че в размера от 61 870,61 лв., подлежащ за изплащане на ищцата от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, е включена както главница, така и договорна лихва за периода 30.06.2014 г. до 06.11.2014 г.. Същата лихва обаче не следва да се приспада от претендираното обезщетение, тъй като същата има различен характер и произход. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от КТБ за това, че определена парична сума й е предоставена за ползване за определен период в рамките на правоотношението вложител - КТБ и имат характера на граждански плод на капитала. Претендираното обезщетение от ищцата в рамките на настоящото исково производство съставлява обезщетение за пропуснати ползи, настъпили за нея от бездействието на БНБ да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от норма на ЕС с директен ефект и само се изчислява чрез законната лихва върху влоговете й в КТБ за исковия период, поради което има извъндоговорен , санкционен характер. Именно затова евентуалното участие на суми, представляващи договорна лихва в рамките на сумата, изплатена от Гаранционния фонд, не води до липса на вреди от незаконосъобразното поведение на държавата във вида на претендираните. Вредата за ищцата в случая се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал й., независимо какви точни вземания във връзка с депозита към КТБ гарантира той. Вредата за ищцата в случая се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 59 748,83 лева за срока на забавата БНБ да обяви неналичност на влоговете в КТБ, от който момент ищцата би могла да получи паричните си средства от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. В гарантираното от страна на Фонда пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка до размера от 196 000 лв се включват и начислените договорни лихви към датата на решението на БНБ по чл.23, ал.1. При положение, че гарантираният размер е 196 000 лв, без правно значение е каква част от тази сума представлява главница и каква начислена договорна лихва / в т.см. Решение 7824/07.09.2022г., постановено по адм.д. 2973/2022г. по описа на ВАС, трето отделение/. В случая не може да се приеме за осъществен и инстититутът на начисляване на лихва върху лихва, доколкото претенцията на ищцата е за обезщетение за пропуснати ползи в размер на законната лихва за претендирания период, начислена само върху размера на главниците по трите депозита в КТБ , възлизащи общо на сумата 59 748,83 лева, а не и върху начислените върху тези главници договорни лихви. Относно началната дата на периода следва да се посочи, че срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, буква i от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 ЗГВБ, при вземане на дължимото се решение по чл.1, §3 i) в петдневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищцата започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита на ищцата липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014 г. 05.11.2014 г. Доводите на ответника за неоснователност на предявения иск, основани на т. 1 от Решение С-501/18 на Съда на Европейския съюз, съгласно която Директива 94/19/ЕО не дава основание да се приеме, че вложителят в банка има право на обезщетение за вреди, причинени от забавено изплащане на гарантирания размер на депозитите не се споделят от съда. В т. 6 от същото решение съдът приема, че принципите на равностойност и ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не задължават съда, сезиран с иск за обезщетение, формално основан на национална норма за отговорността на държавата за вреди от административна дейност, но в подкрепа на който се твърди нарушение на правото на Съюза вследствие на такава дейност, да квалифицира служебно този иск като предявен на основание член 4, параграф 3 ДЕС , стига приложимите разпоредби на националното право да не са пречка този съд да разгледа твърденията за нарушение на правото на Съюза, изтъкнати в подкрепа на този иск. Размерът на обезщетението, основан на нормативно определената законна лихва върху сумата 59 748,83 лева за периода 26.07.2014 г. 05.11.2014 г., възлиза на сумата от 1 714,54 лева при извършеното изчисление. Ето защо обжалваното решение, с която е отхвърлен предявения иск за тази сума и период като неправилно следва да бъде отменено и следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се присъди тази сума. При този изход от спора на касатора се дължат разноски на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в размер на 1 070 лв. - адвокатско възнаграждение за двете инстанции и 10 лв. заплатена държавна такса - общо 1 080 лв. за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение