Решение № 9032 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1587/2020 г.

Решение № 9032 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1587/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Риина" ЕООД със седалище гр. София, чрез процесуален представител, против решение № 7184/22.11.2019 г., постановено по адм. дело № 11957/2017 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу уведомително писмо изх. № 01- 1100/226/04.07.2017 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., с която е направен отказ за финансово подпомагане по подаденото заявление и е оторизирана сума в размер на 0 лв. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира се отмяна на решението и присъждане на сторените разноски. Ответникът – изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуален представител в писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София град е образувано по жалбата на "Риина" ЕООД, срещу уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 01-1100/226 от 04.07.2017 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С процесното писмо е отказано финансово подпомагане по подаденото от "Риина" ЕООД заявление за подпомагане с УИН 22.23.0513/51861 за кампания 2013 г. по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ – 229708. 57 лв. По делото се установява, че по заявлението на "Риина" ЕООД са извършени кръстосани административни проверки и две проверка на място, от които е установено, че недопустими за подпомагане са 136 от заявените196 парцела или общо 97. 55 ха. При извършените кръстосани проверки в ИСКА са установени площи, които са заявени и от други кандидати, както и че има парцели, които са неподдържани и са недопустими за подпомагане. За изясняване на принадлежността на правото на ползване на тези застъпени площи, на касатора е дадена възможност да представи доказателства, установяващи правото му на ползване върху посочените от административния орган парцели. В определения срок "Риина" ЕООД е потвърдило ползването на част от двойно заявените площи, като не са представени доказателства за ползване на част от застъпените площи общо в размер на 53, 7 ха. Останалите кандидати, които са заявили застъпените площи също са представили доказателства за ползването им - договори за наем на пасища и ливади, сключени с община Луковит през 2012 г. Предвид представените доказателства ДФЗ е приложил процедурата по чл. 17 и чл. 18 (отм.); от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. За изясняване на релевантните по делото факти от съда е допусната съдебно-техническа експертиза, която е потвърдила констатациите на ДФЗ, че са налице наддекларирани площи в 140 от заявените парцели, като в 10 от тях наддекларираните площи са в резултат на неразрешени или неразрешени в полза на жалбоподателя застъпвания, а в останалите 130 парцела недопустимите площи са определени от направени измервания с GPS при извършената проверка на място по заявлението на жалбоподателя. Според вещото лице общият размер на недопустимите площи, установени от РА и потвърдени от СТЕ е 140. 46 ха, като процентът на наддеклариране към общата установена площ по СЕПП е 23. 37%. След приемане на заключението на вещото лице от жалбоподателя са представени нови писмени доказателства, удостоверение издадено от кмета на община Луковит, анекс към договор от 08.01.2014 г. за отдаване под наем на общински поземлен фонд - земеделска земя "пасище мера" на "Риина" ЕООД и заповед на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" за спиране на административното производство по подаденото от жалбоподателя заявление за кампания 2013 г., въз основа на която е извършено преизчисляване на допустимите за подпомагане площи. Въз основа на представените по делото нови писмени доказателства е допусната допълнителна СТЕ със задача вещото лице да извърши ново остойностяване на допустимите и недопустимите площи по договора с община Луковит. При съобразяване с представената заповед от 15.10.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", че "Риина" ЕООД е единствен правомерен ползвател на площите по договора с община Луковит, вещото лице е дало заключение, че общия размер на недопустимите площи е 107, 608 ха, а процентът на наддеклариране към общата установена площ по СЕПП е 20, 47%. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че е допусната техническа грешка и този процент е 16, 99%. С обжалваното решение, административният съд приема, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 59 АПК форма и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е кредитирал първоначалната СТЕ, като е приел, че установеното от нея не променя изчисленията, направени от ДФЗ. Въз основа на това първоинстанционният съд е приел, че наддекларираните площи са недопустими за подпомагане, а възраженията за немотивираност на административния акт са неоснователни. По тези съображения административният съд е стигнал до извод за законосъобразно отказано финансово подпомагане, обективирано в уведомителното писмо на ДФ "Земеделие" за наддекларирани площи по СЕПП, поради което е отхвърлил като неоснователна подадената от земеделския стопанин жалба. Решението е правилно. Установено е, че ДФЗ - РА, e отказала финансово подпомагане по СЕПП в пълния заявен размер, на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП - тъй като кандидатът е заявил площи, за които са подадени две или повече заявления и застъпването не е отстранено, както и по чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП – заявените площи не са стопанисвани или не отговарят на условията за допустимост за подпомагане. Видно от данните по делото недопустимите за подпомагане площи по заявлението на жалбоподателя са били установени чрез извършването на административни проверки и проверки ня масто. При извършени кръстосани проверки в ИСАК за дружеството са били установени площи, застъпени с други кандидати. В изпълнение на чл. 17, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г., РА предвид установеното застъпване е изпратила на всички кандидати, които са ги заявили, уведомителни писма за установените застъпвания. В случая в процедурата по изясняване на застъпените площи "Риина" ЕООД е представило декларация за изясняване принадлежността на застъпените площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин от 14.10.2013 г., с която е приложен договор за наем на земя от общинския поземлен фонд от 25.07.2013 г. Останалите кандидати, които участват в застъпването също са представили документи за ползване, договори за наем на пасища и ливади за същите площи отново с община Луковит, сключени през 2012 г. След разглеждане на представените документи на участниците в застъпването, РА е установила, че по отношение на "Риина" ЕООД са налице двойно заявени площи с кандидати, които също са представили документи за ползване, като дружеството изобщо не е представило документи за част от застъпените площи в размер на 53, 7 ха. Въз основа на представените доказателства административният орган не е могъл да направи категоричен извод кой от всички кандидати е действителен ползвател на застъпените терени, поради което е приложил разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП. Предвид установения общ размер на недопустимата площ по заявлението 140. 46 ха и процентът на наддеклариране в размер на 23. 37% и съгласно визираното в чл. 58, § 2 от Регламента, че ако разликата между декларираната и установената като недопустима площ надвишава 20%, не следва да се отпуска помощ на кандидата за посочените в заявлението площи. Съгласно чл. 30 ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/, която се състои от: 1. система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, 2. система за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, 3. система за идентификация и регистрация на животните и 4. интегрирана система за контрол. Процедурата е доразвита в Глава трета от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. СИЗП представлява част от ИСАК и дори да допуска застъпване на площи, този пропуск се преодолява чрез Интегрираната система за контрол, също част от ИСАК. В случая именно при извършени кръстосани проверки на заявленията е констатирано застъпване. В националния правен ред са създадени гаранции как да се отстрани това застъпване без да се засегне размера на финансовата помощ. Правилно в тази връзка е направеното в обжалваното решение отбелязване, че съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площ не е отстранено, както и че в чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/2009 г. /в приложимата редакция, обн. ДВ, бр. 22/2014 г., в сила от 11.03.2014 г. /, Разплащателната агенция след прилагане на чл. 18 (отм.); отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции. Правилно съдът е основал направените от него фактически и правни изводи на представените по делото документи, предвид изрично установения от законодателя начин за установяване на правото на ползване за определен парцел. По делото липсва спор, че при извършените кръстосани проверки на заявленията за подпомагане на отделните бенефициенти са констатирани описаните по-горе застъпвания. В тази връзка и по повод изпратените на земеделските производители, уведомителни писма за площи, заявени от повече от един кандидат, всеки от тях е потвърдил застъпванията, представяйки документи, удостоверяващи правото им на ползване върху заявените от тях земеделски земи. Сключените договори за наем сочат на наличен спор за правото на ползване на определени имоти, възникнал между частно правни субекти, които нито административния орган, нито съдът в административния процес е компетентен да разреши. Единствената възможност в този случай е да се приеме, че кандидатите не са доказали правото си на ползване върху процесните БЗС. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд е съобразено с представените по делото доказателства и с правилото на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП. Основанията за отказ за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ са посочени в чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП. Както правилно е приел административният съд, отказът за финансово подпомагане по СЕПП се основава на констатациите, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП. В хода на първоинстанционното производство жалбоподателят не е опровергал констатациите на административния орган, които се подкрепят от заключението на назначената по делото експертиза. Както потвърждава вещото лице, размерът на недопустимите за подпомагане площи по СЕПП е 140. 46 ха, а процентът на наддеклариране към общата установена площ по СЕПП е 23. 37%. Поради това административният орган е отказал изцяло финансово подпомагане, позовавайки се на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година, който предвижда, че ако разликата между декларираната площ, която е недопустима за подпомагане, и определената площ е по-голяма от 20%, не се отпуска помощ за въпросната група култури, а когато е над 50% се налага и санкция за бъдещ период. В конкретния случай намалената финансова помощ е основана на установената за недопустима площ по СЕПП, поради което правилно е приложен материалния закон и с оглед установените наддекларирани земеделски площи над 20% е отказана субсидия по СЕПП в размер на 299708. 57 лв. Правилно съдът не е кредитирал представеното по делото удостоверение изх. № 01-1244 от 07.04.3013 г., издадено от община Луковит, в което е посочено, че община Луковит е сключила договор с "Риина " ЕООД на 25.07.2013 г. за отдаване под наем на общински поземлен фонд, земеделска земя "пасище и мера", както и анекс към договора от 08.01.2014 г., както и заключението на изготвената допълнителна СТЕ, основано на тези документи. На първо място тези документи не са били представени пред административният орган в процедурата по изясняване на двойно заявените площи и на следващо място представените доказателства нямат характера на документи за ползване по смисъла на чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/2009 г., доказващи правното основание за ползване на застъпените площи. При наличие на представени документи за ползване на застъпените площи и от другите кандидати в процедурата по изясняване на двойно заявените площи, единственият възможен избор на РА е да откаже изплащане на субсидия на всички кандидати. Допълнителното заключение на вещото лице правилно не е кредитирано от първоинстанционния съд, тъй като то не са основава на документи за ползване по смисъла на чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/2009 г., които доказват че жалбоподателя е единствен ползвател на застъпените площи и предвид представените по делото доказателства, че община Луковит има сключени за същите земи и други договори с други кандидати по директни плащания. Сключените договори за наем сочат на наличен спор за правото на ползване на определени имоти, възникнал между частно правни субекти, които нито административния орган, нито съдът в административния процес е компетентен да разреши. Оплакването, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователно. За да е съществено нарушението допуснато от съда, то същото следва да се отразява на решението по такъв начин, че ако не беше допуснато, то крайният резултат обективиран в решението на съда би бил различен. В случая тази предпоставка не е налице. Настоящата касационна инстанция намира, че дори да беше открил производство по реда на чл. 193 ГПК относно оспорени от жалбопадателя и представени от ответника договори за наем на общински земи, досежно авторство съдържание и достоверност на датата, то резултатите от това производство не биха могли да променят изводите на съда по същество, обективирани в съдебният акт. Това е така защото представените, както от жалбоподателя, така и от останалите кандидати договори сочат за наличие на спор за ползване на определени имоти, възникнал между частноправни субекти, който нито административния орган, нито съдът в административния процес са компетентни да разрешат. При наличие на представени документи по чл. 2а, ал. 2 за правото на ползване от двама или повече земеделски стопани, административният орган и съдът няма задължението да установява на място владението или държането на застъпените площи - материалноправният спор между земеделските стопани може и следва да бъде разрешен по общия исков ред. Административният съд е изяснил релевантните факти, като е обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба и правилно е приел за законосъобразен оспорения административен aкт. Решението на съда е правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора и направеното искане в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение