Решение № 817 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8972/2020 г.

Решение № 817 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8972/2020 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г. срещу Решение № 1062 от 22.06.2020 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по административно дело № 487/2020 г. С обжалваното решение съдът обявява за нищожно Решение № РД-02-36-69 от 23.01.2020 г. на Ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР) 2014-2020, за определяне на финансова корекция на Община Пловдив, в частта относно установеното нарушение на чл. 70, ал. 12 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) – незаконосъобразна методика за оценка и отменя Решение № РД-02-36-69 от 23.01.2020 г. на Ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020, за определяне на финансова корекция на Община Пловдив, в частта относно установеното нарушение - незаконосъобразно прилагане на процедурата по чл. 54, ал. 8 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП) по обособена позиция № 2. Касационният жалбоподател – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че неправилно първоинстанционният съд приема, че на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК образуваното административно производство относно същия случай, а именно незаконосъобразна методика за оценка, със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, е недопустимо при вече постановено решение за липса на нарушение, респективно нередност. С цитираното от административния съд Решение № РД-02-36-256 от 21.02.2019 г. действително е приключен сигнал за нередност с рег. № 732 с прекратяване поради липса на нередност по отношение на методиката за оценка. В настоящия случай става въпрос за нов сигнал за нередност с различна квалификация на нарушението. Неправилно първоинстанционният съд приема, че в случая става въпрос за възобновяване на производството, както и че същото е в нарушение на чл. 99, т. 2 АПК. Решението на административния орган, с което се прекратява процедура по сигнал, не се ползва със стабилитет на административен акт. Твърди се неправилност на решението и в частта, с която първоинстанционният съд е приел, че нередността следва да се квалифицира по действащата към момента на извършване на нарушението редакция на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). Законосъобразно ръководителят на УО е подвел констатираното нарушение по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на Община Пловдив, алтернативно, тъй като липсват мотиви на съда по същество, се иска след отмяна на съдебното решение, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от адвокат А. Николов – Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба – Община Пловдив, счита същата за неоснователна. За правилен счита извода на съда, че с Решение № РД-02-36-256 от 21.02.2019 г. административният орган се е произнесъл по същия въпрос, като е постановил заключение за липса на нередност при същата фактическа и правна обстановка във връзка със същите критерии за възлагане. Правилно съдът е приел, че нередността по т. 2 от акта следва да се квалифицира по действащата към момента на нарушението редакция на Наредбата за посочване на нередности. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Ответникът се представлява от пълномощник Т. Тодоров. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна, но по различни от изложените в нея съображения. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че: Между страните по делото няма спор, че на 03.08.2018 г. между Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР) 2014-2020 и бенефициера Община Пловдив, е сключен Административен договор №РД-02-37-81/03.08.2018 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (100 %) в максимален размер до 15 953 713, 05 лева по ОПРР 2014-2020 г., Приоритетна ос 1 "Устойчиво и интегрирано градско развитие", процедура BG16 RFOP001-1. 001-039 "Изпълнение на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020" за изпълнение на проектно предложение BG16 RFOP001-1. 003-0001 "Образователна инфраструктура" – изграждане и обновяване на училища, детски градини и ясли в гр. Пловдив" на община Пловдив, чиято стойност съобразно т. 2. 2 от сключения договор е 18 106 266, 94 лева, от които 2 152 553, 89 лева представляващи собствен принос на бенефициера. С Решение № 18 РОП40 от 13.04.2018 г. на възложителя е откритата обществена поръчка с предмет: "Изпълнение на строителство за обновяване на СОУ "Любен Каравелов" в рамките на проект "Образователна инфраструктура – изграждане и обновяване на училища, детски градини и ясли в град Пловдив", като предметът на поръчката включва изпълнение на строителни и монтажни работи, свързани с основен ремонт, реконструкция, благоустрояване и внедряване на мерки за енергийна ефективност в две сгради и прилежащите им дворни места на СОУ "Любен Каравелов" по две обособени позиции: Обособена позиция № 1 – "Обновяване на СОУ "Любен Каравелов" сграда 1, находяща се на ул. "Лютиче" № 2, гр. Пловдив и Обособена позиция № 2 - Обновяване на СОУ "Любен Каравелов" сграда 2, находяща се на ул. "Марагидик" № 37, гр. Пловдив. На 22.05.2018 г. комисия, назначена със Заповед № 18 РОП40(3)/22.05.2018 г. на заместник - кмет "Култура и туризъм" при Община Пловдив, е пристъпила към отваряне на офертите (5 на брой) по реда на тяхното постъпване. На 30.05.2018 г., комисията продължила своята работа с разглеждането и проверката на документите по чл. 38, ал. 2 ППЗОП, като видно от протокола за участника "Интерхолд" ЕООД е констатирано несъответствие с изискванията към критериите за подбор, като на този участник е указано в срок да представи на комисията нов ЕЕДОП и/или други документи. На проведено заседание на 11.06.2018 г. (за което е съставен протокол № 2), комисията разглеждала отговора (по чл. 54, ал. 9 ППЗОП) на участника "Интерхолд" ЕООД и е взела решение за недопускане на офертата до следващия етап. На същото заседание комисията е проверила техническите предложения на допуснатите участници, като е прието, че Консорциум "Любен Каравелов" ДЗЗД и "ЦИД Атлас" ООД не отговарят на предварително обявените условия на поръчката, поради което офертите на тези участници не са допуснати до следващия етап. На 28.06.2018 г. и на 06.07.2018 г. комисията е продължила работата си с оценка на допуснатите технически предложения, а на 11.07.2.0018 г. е извършила оценяване по показателите "Качествени и екологични аспекти на техническото предложение" и "Срок и изпълнение" и отваряне на ценовите предложения. На 16.07.2018 г. комисията е предложила на възложителя да класира участниците по обособени позиции както следва: ОП1 – първо място – ЕТ "Металик - И. Михайлов", а ОП2 – първо място – "НСК София" ЕООД. На 18.07.2018 г. възложителят е одобрил класирането на кандидатите. След провеждане на откритата процедура за възлагане на обществена поръчка с посочения предмет са сключени съответни договори с избраните от възложителя изпълнители, както следва: Договор №BG16 RFOP001-1. 003-0001-C01-S-3 от 21.08.2018 г. с предмет: "Изпълнение на строеж на обект "Обновяване на СОУ "Лобен Каравелов" сграда 1, находяща се на ул. "Лютиче" № 2, гр. Пловдив, за реализация на проект "Образователна инфраструктура — изграждане и обновяване на училища, детски градини и ясли в град Пловдив", на стойност 3 659 480, 02 лева без ДДС с изпълнител ЕТ "Металик - И. Михайлов"; Договор №BG16 RFOP001-1. 003-0001-C01-S-4 от 21.08.2018 г. с предмет "Изпълнение на строеж на обект: Обновяване а ОУ Любен Каравелов" сграда 2, находяща се на ул. "Марагидик" № 37, гр. Пловдив, за реализация на проект "Образователна инфраструктура — изграждане и обновяване на училища, детски градини и ясли в гр. Пловдив", на стойност 2 019 845, 25 лева без ДДС с изпълнител "НСК София" ЕООД. С Решение № РД-02-36-256/21.02.2019 г. на ръководителя на УО на ОПРР, е прекратена процедурата по сигнал за нередност № 732, поради липса на установено нарушение, респективно нередност. Предмет на проверка е била посочената по-горе обществена поръчка с две обособени позиции и конкретно нарушението на чл. 70, ал. 12 ЗОП – незаконосъобразна методика за оценка на офертите. От Изпълнителна агенция "Одит на средствата от Европейския съюз" (ИА ОСЕС), действаща като Одитен орган по програмата, е изготвен Доклад № 3 от 02.12.2019 г. в резултат на извършен одит на операциите по ОПРР за 2019 г., който доклад е изпратен на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. На основание постъпилия доклад в УО на ОПРР е регистриран сигнал със съмнение за нередност № 1218 от Регистъра на сигналите за нередности в УО, във връзка с изпълнението на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) N2 BG16 RFOP0011. 003-0001-C01, по който Община Пловдив е бенефициер. С писмо рег. № 99-00-6-999 от 13.12.2019 г. Община Пловдив е уведомена за стартирала процедура по чл. 73 ЗУСЕСИФ във връзка с установените нарушения, а именно: незаконосъобразна методика за оценка и незаконосъобразно прилагане на процедурата по чл. 54, ал. 8 ППЗОП по обособена позиция № 2. На 27.12.2019 г., с писмо вх. № 99-00-6-999(1), Община Пловдив е подала възражение. С Решение № РД-02-36-69 от 23.01.2020 г. на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020, за нарушение на чл. 70, ал. 12 ЗОП, на бенефициента община Пловдив, е определена финансова корекция в размер на 5 % от стойността на допустимите разходи по Договор №BG16 RFOP001-1. 003-0001-C01-S-3 от 21.08.2018 г. с изпълнител ЕТ "Металик - И. Михайлов" - по обособена позиция № 1 и по договор № BG16 RFOP001-1. 003-0001-C01-S-4 от 21.08.2018 г. с изпълнител "НСК София" ЕООД - по обособена позиция № 2, като за нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 54, ал. 8 ППЗОП във вр. с чл. 67, ал. 5 и чл. 107, т. 1 ЗОП, е определена финансова корекция в размер на 25% от стойността на допустимите разходи по договор № BG16 RFOP001-1. 003-0001-C01-S-4 от 21.08.2018 г. с изпълнител "НСК София" ЕООД - по обособена позиция № 2. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма. По отношение на първото нарушение, съдът обосновава извод за нищожност на административния акт в тази му част, като постановен при наличие на друго издадено решение със същите страни и с идентичен предмет, в нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. Решаващият съд счита, че административният акт, в частта относно нарушението по чл. 70, ал. 12 ЗОП, макар и издаден във връзка с друг регистриран сигнал за нередност, е основан на идентични доказателства, цитирани в предходно решение на ръководителя на управляващия орган на ОПРР 2014-2020 от 21.02.2019 г. Не се сочат нови факти и обстоятелства, които да отразяват промяна в обстоятелствата и да налагат издаване на нов административен акт. При наличие на издадено решение между страните с идентичен предмет, независимо дали е влязла в сила или не, липсва компетентност на органа за последващо произнасяне. С издаване на Решение № РД-02-36-256/21.02.2019 г., с което изразено становище, че методиката за оценка е формулирана законосъобразно и потенциалните участници разполагат с достатъчно информация как ще се определя оценката, както и че липсва смесване на критерии за подбор и показатели за оценка, ръководителят на управляващия орган на ОПРР 2014-2020 е изчерпал правомощието си да постанови административен акт за налагане на финансова корекция по констатирано нарушение – незаконосъобразна методика за оценка. Като издава ново повторно решение по същия въпрос, ответникът е постановил нищожен административен акт, в частта относно нарушението на чл. 70, ал. 12 от ЗОП- незаконосъобразна методика за оценка. В допълнение съдът отбелязва, че административният орган не се е възползвал от възможността за възобновяване на производството по издаване на административен акт по реда на чл. 99, т. 2 и т. 5 АПК. Съдът приема, че настоящият случай не попада в хипотезата на чл. 74 ЗУСЕСИФ, който позволява размерът на финансовата корекция да бъде увеличен по предложение на сертифициращ или одитен орган, доколкото с решението от 21.02.2019 г. не е определена финансова корекция, а напротив установено е, че липсва нарушение, респективно нередност. Що се отнася до второто нарушение, а именно: незаконосъобразно прилагане на процедурата по чл. 54, ал. 8 ППЗОП по обособена позиция № 2, първоинстанционният съд счита, че неправилно нарушението е квалифицирано от УО като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, като е посочил разпоредба действаща към момента на издаване на решението, вместо към момента на извършване на самото нарушение. С оглед на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт в тази му част и го отменя. Решението е неправилно в частта относно обявената нищожност на Решение № РД-02-36-69 от 23.01.2020 г. на Ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020, за определяне на финансова корекция на Община Пловдив, В ЧАСТТА за нарушение на чл. 70, ал. 12 ЗОП – незаконосъобразна методика за оценка и правилно в останалата му част. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно. По първото нарушение – незаконосъобразна методика на оценка по чл. 70, ал. 12 ЗОП по обособени позиции № 1 и № 2: Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за порочност на Решение №РД-02-36-69 от 23.01.2020 г. на Ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020, за определяне на финансова корекция на Община Пловдив, В ЧАСТТА относно установеното нарушение на чл. 70, ал. 12 ЗОП – незаконосъобразна методика за оценка, с изключение на тези относно степента на порочност на акта по следните съображения: Общите правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността са установени в Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент № 2988/95). В съответствие с чл. 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95, давностният срок за определяне на финансова корекция е четири години от момента на извършването на нередността, освен ако секторните правила предвиждат по-кратък срок. Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013) не предвижда по-кратък давностен срок. Съгласно чл. 3, параграф 3 от Регламент № 2988/95 срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността, като срокът започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Горното значи, че в рамките на четиригодишен срок от извършване на нередността компетентният орган може да определи финансова корекция. В случая нередността, която се твърди да е извършена, засяга методиката за оценка по поръчка, обявена на 13.04.2018 година. Следователно, към датата на издаване на оспорения акт – 23.01.2020 г., давността по чл. 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95 не е изтекла, без да се отчитат евентуалните прекъсвания на давността. В рамките на този давностен срок, ръководителят на УО по ОПРР има компетентност съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ да извършва проверки относно законосъобразното осъществяване на процедурата по ЗОП, въз основа на която е сключен процесния договор за възлагане, както и да определя финансови корекции с актове с посоченото правно основание във валидна писмена форма. Издадените в рамките на този давностен срок писмени мотивирани актове на компетентния орган са валидни. Следва да се допълни, че способите за отмяна на влязъл в сила административен акт са предвидени в чл. 99 АПК, включително с оглед сроковете, в които това може да бъде направено, като в настоящия случай тази процедура безспорно не е спазена, но това води до незаконосъобразност на акта, а не до неговата нищожност. Нарушаването на преклузивния срок за произнасяне или липсата на основание за възобновяване на административното производство води до нарушение на административнопроизводствените правила, респективно нарушение на материалния закон по издаване на акта, но не и до неговата нищожност. Друга би била хипотезата, в която административният орган не разполага с компетентност да проведе производство по чл. 99 АПК, какъвто не е процесният случай. Предвид изложеното, изводите на първоинстанционния съд за порок нищожност на Решение № РД-02-36-69 от 23.01.2020 г. на Ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020, за определяне на финансова корекция на Община Пловдив, В ЧАСТТА относно установеното извършено нарушение на чл. 70, ал. 12 ЗОП – незаконосъобразна методика за оценка, са неправилни. Решение № РД-02-36-256/21.02.2019 г., с което РУО по ОПРР установява липса на нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ поради липса на нарушение на чл. 70, ал. 12 ЗОП – възложителите нямат право да включват критериите за подбор като показатели за оценка, като необжалвано се ползва със стабилитета на влязъл в сила административен акт. Влязлото в сила решение, с което органът не установява нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и не установява нередност, като с оглед на това не определя финансова корекция, е благоприятен за бенефициера акт. Промяната на преценката на органа за елемент на фактическия състав на нередността, обуславящ извода му за наличието на нередност и въз основа на това за определяне на финансова корекция, е фактически отмяна на влезлия в сила благоприятен акт. Такава отмяна е допустима само при условията на чл. 99 АПК. Като не е провел надлежно производство по реда на чл. 99 АПК органът и на това основание е постановил незаконосъобразен акт (в този смисъл Решение № 14053 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12820/2019 г., VII о.; Решение № 14458 от 23.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8007/2020 г., VII о.). В съответствие с чл. 74 ЗУСЕСИФ, при условията и на основанията по чл. 99 от Административнопроцесуалния кодекс размерът на определената с решението по чл. 73, ал. 1 финансова корекция може да бъде увеличен от ръководителя на управляващия орган и по предложение на сертифициращ или одитен орган. За възобновяването на производството се прилагат съответно сроковете и редът по глава седма от Административнопроцесуалния кодекс. В случая, като правилно приема и първоинстанционният съд, от една страна с решението от 21.02.2019 г. не е определена финансова корекция, а напротив установено е, че липсва нарушение, респективно нередност, а от друга страна обжалваният административен акт в тази му част не е издаден нито при условията, нито на основанията по чл. 99 АПК. Изложеното обосновава извод за неправилност на приетата от първоинстанционния съд степен на порочност на обжалвания административен акт в тази му част. По второто нарушение – незаконосъобразно прилагане на процедурата по чл. 54, ал. 8 ППЗОП във вр. с чл. 67, ал. 5 и чл. 107, т. 1 ЗОП по обособена позиция № 2, обжалваното съдебно решение е правилно като краен резултат по следните съображения: Неправилно съдът приема, че нередността следва да се квалифицира по действащата към момента на извършване на нарушението редакция на Наредбата за посочване на нередности, като в противоречие с материалния закон административният орган е приложил редакцията, която е била в сила към датата на издаване на обжалвания административен акт. Нарушенията на по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ се установяват към момента на извършването им, но нередностите за тях, представляващи основания за определяне на финансови корекции, са посочени в Наредбата, която е приложимият нормативен акт към датата на издаване на оспорения административен акт. В случая правилно органът е приложил Наредбата за посочване на нередности, в редакцията й към ДВ, бр. 67 от 23.08.2019 г., в сила от 23.08.2019 г. Неправилно съдът и административният орган приемат, че е налице нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013. От представените по делото доказателства се установява, че комисията провела процедурата за възлагане на процесната обществена поръчка не е установила несъответствие или липса на информация в офертата на "НСК София" ЕООД по обособена позиция № 2 и не е дадена възможност да бъде допълнена информацията, свързана с обема на изпълненото строителство, респективно капацитета на реализираните сгради. Действително никъде в протоколите на комисията не е отразено, че последната е била запозната с публично достъпната информация относно обществена поръчка, проведена чрез публично състезание с предмет: "Ремонт и въвеждане на мерки за енергийна ефективност в сградата на Басейнова дирекция "Черноморски район, гр. Варна", но именно от тази информация се установява, че офертата на избрания изпълнител отговаря на изискванията на възложителя. Обективно, не е било налице основание за отстраняване на участника. Безспорно е, че допуснатото от бенефициера нарушение – незаконосъобразно прилагане на процедурата по чл. 54, ал. 8 ППЗОП, е факт, който обективно води до нарушаване на принципа на равнопоставеност – чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП. Това значи, че по принцип не може да се изключи възможността това нарушение да има отрицателно въздействие върху средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Но в конкретния случай, с оглед факта, че офертата на избрания изпълнител обективно отговаря на изискванията на възложителя, не е довело обективно до нарушаване на конкуренцията, тъй като нарушението е формално и не би довело до промяна на крайния резултат. В случая, с оглед на осъщественото класиране, вредата за средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове би настъпила не от неспазване на процедурата, а от несъответствие на офертата с изискванията на възложителя, каквото обаче не е налице. С оглед на горното, изводът на съда и на органа за наличието на вреда от установеното нарушение на чл. 54, ал. 8 ППЗОП във вр. с чл. 67, ал. 5 и чл. 107, т. 1 ЗОП, е неоснователен. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е отменил акта в тази му част. Видно от изложеното, решението в частта с която е отменено Решение № РД-02-36-69 от 23.01.2020 г. на Ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020, за определяне на финансова корекция на Община Пловдив, в частта относно установеното нарушение на чл. 70, ал. 12 ЗОП – незаконосъобразна методика за оценка следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да се отмени административният акт в тази му част. Тъй като порокът не засяга крайния извод за порочност на административния акт, решението е правилно в частта за разноските, а на касатора не се дължат направените такива за касационна инстанция. В останалата част, съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева, определено на основание чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд