Решение № 5860 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1973/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас, чрез юрк. В. Стойкова обжалва решение 1038/10.01.2025 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело 5637/2024 г., с което по жалба на Импакт Ауто ЕООД е отменено негово решение 32-795800/28.03.2024 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение. Касаторът поддържа, че от писмото на канадските митнически власти от 16.12.2022 г. е установено, че при износа процесното моторно превозно средство е декларирано с по-висока износна стойност - 4 515 CAD. Неправилно съдът е преценил, че това писмо не представлява надлежно доказателство за определяне на нова митническа стойност. Счита, че от това писмо се установява действителната продажна цена на процесния автомобил. Поддържа, че тези обстоятелства са довели до основателни съмнения в декларираната от вносителя митническа стойност и определянето й по метода, предвиден в чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., след като митническият орган е изложил подробни съображения относно неприложимостта на методите по чл. 70 § 1 и чл. 74 § 2 от същия регламент. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът - "Импакт Ауто" ЕООД, чрез адвокат Т. Тодоров оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представени по делото писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за липса на отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - София град е било решение 32-795800/28.03.2024 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена нова митническа стойност на употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка Фолксваген, модел Пасат, първа регистрация 01.01.2015 г., р.обем 1800, шаси: 1VWBS7A34FC042003; HLBU2402071, деклариран от Импакт Ауто ЕООД при режим допускане до свободно обращение с митническа декларация /МД/ MRN 21BG001008040596R0/23.09.2021 г. и на основание чл. 105, § 3 и §4 от Регламент /ЕС/ 952/2013г. са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС в общ размер на 294,88 лева и съответните лихви от датата на възникване на митническото задължение - 23.09.2021 г. Като фактически основания за издаване на акта са послужили основателни съмнения по смисъла на чл. 140 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 в декларираната договорна стойност на автомобила в размер на 3 818 CAD, обосновани с несъответствието й с декларираната стойност при износа на автомобила в размер на 4 515 CAD съгласно данните от износната декларация, предоставени от канадските митнически власти (Canada Border Services Agency) с писмо от 16.12.2022 г. Новата митническа стойност е определена по метода на последната възможност, предвиден в чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 в размер на 5 969.42 лева (4 515 CAD х вал. курс 1.32213 BGN/CAD), въз основа на наличните данни на територията на Съюза /представляващи електронна информация за износ от системата на канадските власти за превозни средства, декларирани за износ в Канада/, след като е прието, че методите, предвидени в чл. 74 § 2 букви а) до г) от регламента, са неприложими. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган при условията на заместване съгласно заповед 224/21.03.2024 г. на директора на Агенция Митници за оправомощаване на Ирина Димова заместник директор на ТД Митница Бургас да замества директора на ТД Митница Бургас за периода от 22.03.2024 г. до 29.03.2024 г. и при доказано отсъствие на титуляра в този период съгласно представен болничен лист, но в нарушение на материалния закон и при допуснато процесуално нарушение, тъй като митническите орган са уведомили вносителя за възникналите съмнения в декларираната митническа стойност на стоката, но не са ги мотивирали. В мотивите си съдът е посочил уредбата, касаеща определянето на митническата стойност на стоките по чл. 70 - 74 от Регламент (ЕС) 952/2013, върху която се следват митни сборове и предвидената в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 възможност за отхвърляне на декларираната договорна стойност на стоките и е приел, че в разглеждания случай митническите органи не са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на цитираната разпоредба от регламента за изпълнение. От практиката на Съда на ЕС по приложението на чл.140, § 1 от Регламента за изпълнение е обосновал извод, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани (арг. от решение от 28.02.2008 г., Carboni, С-263/06, EU: С: 2008: 128, т. 52). От друга страна, според съда, вносителят е представил доказателства, въз основа на които може да бъде направен категоричен извод за достоверността на декларираната митническа стойност. От съдържанието на оспорения акт е приел, че митническата стойност на автомобила отново е определена по метода на договорната стойност по чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013, но при завишаване на стойността, поради възприетото от органа становище, че действително платената или подлежаща на плащане цена е декларираната стойност при експорт от Канада в размер на 4 515 CAD, като не са взети предвид представените с митническата декларация (при вноса) доказателства. Съдът е посочил, че е налице нарушение и на реда и начина, по който следва да бъде определена митническата стойност чрез методите, предвиден в чл. 74 § 2 и 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Като процесуално нарушение при издаването на оспорения административен акт, е определил липсата на мотиви за възникналите основателни съмнения в уведомлението до вносителя. Решението е правилно като краен резултат. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения административен акт по чл.168, ал.1 АПК. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение. Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. В чл.140, § 1 от Регламент за прилагане (ЕС) 2015/2447 е предвидена възможност за митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл.74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. По силата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 когато митническата стойност не може да са определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК установяването на предпоставките по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и законосъобразното прилагане на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013, е в тежест на митническия орган. В разглеждания случай правилно съдът е приел, че не са обосновани основателни съмнения в декларираната договорна стойност на стоката по смисъла чл. 140 от Регламента за изпълнение, тъй като липсват данни и доказателства какво включва декларираната стойност при износа (TOTAL_VALUE) на автомобила от 4 515 CAD, посочена в справката на канадските митнически власти - продажна цена, налози и др. подобни, което е от значение за изясняване на разликата с декларираната договорна стойност при вноса му от 3 818 CAD. Законосъобразен е и крайният извод на съда за нарушение на последователното прилагане на методите за определяне на митническата стойност по чл. 74 § 2 и 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Оспореният административен акт не съдържа конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Бланкетното посочване, че при прилагане на методите по чл. 74 § 2 от регламента е констатирана липса на информация в митническата информационна система МИС3А за период от 90 дни, от които 45 преди и 45 след митническото оформяне, за внос на идентични/сходни стоки, както и липса на данни относими за приложението на методите по § 2, б. в и б. г , не е достатъчно да мотивира последователното изключване на всеки от методите съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Неправилно е приложен методът по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Митническият орган е приложил този метод, като е взел предвид цената, посочена в електронната информация при износ, получена от канадските власти за превозно средство със същия VIN, представляваща цената на автомобила до въвеждане на територията на ЕС в размер на 4 515 CAD х курс 1.32213 BGN/CAD или 5 969.42 лева. Съгласно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) 952/2013. В случая митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, Baltic Master UAB, т. 51, т. 54 и т. 55 е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013), според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В оспорения акт не се съдържат каквито и да било налични данни от националната база данни за стоките, използвани като база за сравнение при преценката за приложимост на всеки от методите, включително и данни за стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач, въз основа които е приет за приложим субсидиарния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Като е достигнал до аналогични правни изводи и е отменил акта, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно по резултат решение, което следва да се остави в сила. Доводите в касационната жалба, че декларираната износна стойност на стоката е действителната цена на употребявания автомобил, предмет на внос, са относими към определяне на митническа стойност по метода на договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, а не към приложения с оспорения акт метод по чл. 74 § 3 от същия регламент. Освен това тези доводи са в противоречие и с данните от приложената при вноса фактура, според която декларираната договорна стойност включва и цена на резервни части (врата) в размер на 18 CAD. При издаването на оспорения акт това обстоятелство изобщо не е взето предвид. При този изход на спора разноски се дължат на ответника по касация в размер на 1 000 лева адвокатско възнаграждение заплатено в брой по договор за правна защита и съдействие от 02.04.2025 г. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на възнаграждението, е неоснователно. По силата на чл. 78, ал. 5 ГПК, субсидиарно приложим в административния процес на основание чл. 144 АПК, искането на страната за присъждане на по-нисък размер на заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокатска защита, се преценява с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-438/22 при извършването на тази преценка националният съд не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. В конкретния случай платеното от ответника възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото и на обема на осъществените процесуални действия по защита на дружеството в касационното производство чрез изготвяне и представяне на писмен отговор по касационната жалба, явяване в открито съдебно заседание на процесуалния представител и представяне на писмени бележки. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,